Не съм доволен от старта на световните квалификации досега и от показаното от националния отбор, призна днес националният селекционер Пламен Марков по време на гостуването си в Актуално студио „Дерби”.
- Какво написахте в доклада си до Изпълкома, който разбрахме, че е приет с единодушие, но оценката е негативна?
- Веднага сред срещата аз казах пред медиите, че лично аз не съм удовлетворен от представянето на отбора до този момент, най-вече като точки, които ние успяхме да спечелим. Разочарован бях и от мача с Грузия, в който нашият отбор се представи изключително посредствено и под възможностите си. Ние просто имахме шанс в този мач, за да не го загубим. Но аз съм разочарован от бездушието, от липсата на характер, на амбиция, на голямо желание, това, което между впрочем, демонстрирахме срещу Италия и което беше едно от важните неща близки до силния български дух и така както бях удовлетворен от постигнатото в мача срещу Италия, така също и толкова бях силно разочарован след Грузия. Не мисля, че с подобно поведение на терена така може да продължаваме и да стигнем далеч в тези квалификации.
- Какво очаквахте вие лично от тези три есенни мача – като минимум и максимум?
- Срещу Черна гора България изигра едно добро първо полувреме, в което нашият отбор не само, че водеше в резултата, но считам, че доминираше в игрови аспект и държеше инициативата, владееше играта през по-голямата част от времето. Успяхме да създадем ситуации, след които резултатът можеше да стигне до 2:0, а защо не и до 3:0 и през втората част, когато трябваше да запазим това поведение, ние тотално се преобразихме и направихме едно съвсем посредствено второ полувреме.
Срещу Италия определено направихме един много добър мач, който беше таванът на нашите възможности в този момент. Категорично не споделям оценката, която беше дадена за това, че по-слаб отбор на Италия едва ли някога ще срещнем. Факт е, че Италия е настоящият световен шампион.
В третия мач, за който вече споменах – разочарован съм от липсата на амбиция, на желание, на старание, едно евентуално наше класиране за Световно първенство, според мен, минаваше през задължителна победа над Грузия.
- Не е ли редно да си признаем, че „царят е гол”, след като виждаме какво вечно дерби се разиграва пред очите ни напоследък? Какво можем да очакваме и не са ли прекалено големи нашите очаквания?
- Аз на няколко пъти призовавам в разговори с представители на медиите, че трябва да си дадем сметка, че 1994 година е отминала. На всички нас много ни се иска националният отбор и българският футбол да са сред тези, които определят модата на развитие на играта, но не и в този случай. Аз като треньор съм страна в един такъв спор, но го желая по-силно от всички вас, защото това е моя професия, но реалността е коренно различна от желанията.
- Ще повикате ли Владимир Манчев и ще има ли нови имена?
- Аз съм съгласен, че няма толкова много имена в българския футбол, които да защитават престижа на футбола ни в международен план. Дали ще извикам Владимир Манчев, това ще го реша във времето. Не мисля обаче, че на този етап Манчев е готов и контузията, която той получи в дербито показва, че той все още не е готов физически. Информиран съм, че през последните месеци той не е и тренирал, така че Манчев е един добър футболист и когато се подготви, той е един от хората, които бих извикал в отбора.
- Удовлетворени ли са всички искания на националите по отношение на премии и размер на таксата да повикване в националния отбор и възможно ли е тази слаба игра срещу Грузия да е плод на недоволство от нещо такова?
- Преди всеки квалификационен цикъл се прави споразумение между ръководството на БФС и играчите. Това споразумение беше договорено още преди срещата с Черна гора и в никакъв случай не споделям мнението, че слабата игра може да е плод на несъгласие, защото има такъв протокол, който е подписан и как е възможно срещу Италия да се играе силно и добре, а срещу Грузия да не се играе заради премиите. В тази връзка мога само да кажа, че както националният отбор, така и клубните ни отбори не умеят да играят два силни мача за четири дни.
- Пречат ли мениджърски интереси за това да не виждаме по терените най-добрите футболисти и имало ли е мениджърски натиск върху вас?
- Към мен не може да се окаже такъв натиск, а и не е имало, а що се отнася до мениджъри, които си позволяват това, то си е тяхно право, но аз не виждам нещо, което касае националния отбор.
- Как ще коментирате решението на Спортния съд в Лозана и ще предприемете ли някакви мерки след него?
- Досега не съм взимал отношение по този въпрос и то по обясними причини, защото не е било редно. Сред като в България липсва Арбитражен съд до този момент, а има само Арбитражна и Апелативна комисия, които разтрогват договорите. Факт е, че договорът ми с ЦСКА бе разтрогнат по вина на клуба от Арбитражната комисия, след обжалване от ЦСКА, решението бе потвърдено от Апелативната комисия. След като тези две комисии не са в правомощията си да присъждат финансови обезщетения, тъй като това е правилникът в България и това е една от слабостите на този правилник, аз реших да се обърна към Спортния съд в Лозана. Тъй като ФИФА не се занимава с решаване на спорове, свързани с физически лиза от една и съща националност, аз реших да се обърна към съда в Лозана и Лозана не е гледала това дело – казва, че това е от компетенцията на българските власти. ЦСКА направиха такава пресконференция, за да покажат колко аз съм загубил, но съвсем нормално е когато аз съм ищец, делото не се е гледало, а има някакви разходи, да поема тези разходи. Не мисля, че има нещо ненормално и нещо странно в цялата тази работа, но поне е ясно на този етап, че докато в България не се учреди Спортен арбитражен съд тези въпроси ще са висящи и нерешими. Безспорно, че има и граждански съд, но ако аз реша да се обърна към него, процедурата може да продължи много дълго време, при положение, че се обжалва от една от страните, докато в Лозана срокът за решаване на един такъв казус трае максимум една година.
- Завел ли е Александър Томов ново дело към вас?
- То не е към мен, то е към БФС, доколкото разбрах, за това, че комисиите към БФС неправилно са разтрогнали моя договор. Аз в случая трябва да се чувствам виновен заради това, че съм уволнен от ЦСКА по вина на ЦСКА, нещо, което е абсурдно. Комисиите взимат решение чия е вината, но аз не виждам това как решава въпроса. Добре, ако аз бях напуснал ЦСКА като треньор по собствено желание, дали ЦСКА нямаше да потърсят финансово обезщетение за това, че треньорът им напуска?
- Остана ли шанс за класиране на Световното първенство?
- Не съм казал, че нямаме шанс за класиране. Шансовете остават и за Кипър, и за България, и за Ейре. Възможности има, те не са загубени в никакъв случай.
- Появиха се информации, че си подавате оставката, при какви условия бихте си тръгнали от отбора?
- Прочетох такова нещо във вестниците. Казах веднага сред мача, на въпроса кого ще викам през пролетта, казах, че аз може да не съм треньор до тогава. Две седмици с тези мои думи се спекулираше – че аз съм си подал оставката, че съм сменен и така нататък, нищо подобно, не ми е минавало и през ум такова нещо.