Изгряващата звезда на Ювентус и капитан на младежкия тим на Франция Пол Погба бе избран за футболист №1 на завършилото световно първенство в Турция. Там „петлите" победиха с дузпи Уругвай на финала след 0:0 в продълженията. Погба даде обширно интервю за официалния сайт на ФИФА след мача.
Пол Погба, току-що спечели световната титла в един изключително драматичен финал срещу Уругвай. Как се чувстваш след такъв инфарктен мач?
- Какво мога да кажа?! Няма думи, с които да опиша всичко. Чудесно е, а аз съм безмълвен. Много съм щастлив, всички сме щастливи. Мога само да се радвам от начина, по който завърши първенството. Страхотно е.
Ти говори поотделно със всеки твой съотборник между продълженията и след това при дузпите. Какво им каза?
- Обясних им, че след като вече сме стигнали до финала, няма причина да спираме и сме длъжни да стигнем до края. Казах им, че все още не сме спечелили и нямаме право да се спираме, че трябва да се борим докрай. Казах им, че сега е моментът да дадем всичко, на което сме способни, да се борим всички заедно и един за друг. Хубавото е, че ние всички имаме еднакъв манталитет и искаме да печелим. Това ни помогна да станем шампиони на света.
Когато дойде твоят ред да биеш дузпа, имаше ли намерение да подобриш световния рекорд за най-бавна засилка?
- О, не (смее се). Това ми е стилът на биене на дузпи. Аз така и ги тренирам. За момента този стил е ефективен и аз не съм изпуснал нито един наказателен удар. Всъщност той дори много ми помага. Тоза е един вид дуел между мен и вратаря. Аз го гледам и продължавам да го гледам, докато се засилвам, тъй като точно в тези мигове вратарите плонжират. Аз ги наблюдавам в коя посока се хвърлят и стрелям в другата. Така съм правил досега, включително и по време на тренировките в Ювентус. Треньорите ми винаги се притеснява при всяка моя дузпа, но засега ми имат пълно доверие, защото не съм изпуснал нито една дузпа.
Твоето индивидуално представяне на финала бе забележително. Почти не сгреши отиграване. Знае ли един футболист от самото начало на мача дали ще има ден?
- Честно казано, дори и не съм мислил за това. За мен важно бе отборното представяне, а не дали аз ще бъда безгрешен. Играхме отлично и спечелихме мача. За мен това има значение.
Да, но „Златната топка" за играч №1 на турнира е индивидуална, а не за цял тим...
- Да, така е. Бях напълно фокусиран през целия турнир. Няма нужда да казвам, че на такъв форум трябва да си в най-добрата си форма, за да представиш добре, особено ако очакванията към теб са огромни, както беше специално при мен. От самото начало аз бях решен да се представя добре. Мисля, че това се видя още от първите ми докосвания на топката на първенството. Радвам се, че усилията ми бяха възнаградени със световната титла и тази индивидуална награда, която сега здраво държа в ръцете си.
Почувства ли допълнителен натиск върху плещите си по време на турнира?
- Да, така си беше. Дори и по време на пресконференцията преди мача наставникът на Уругвай говореше за мен (колебае се) като за звезда, въпреки че аз не искам да използвам тази дума, по-скоро ме открои над останалите. В края на краищата всичко завърши добре за мен. Направих и грешки, като един пас към Лукас Дине, който бе толкова неточен. Не беше перфектен мач, а и аз винаги искам да играя все по-добре в бъдеще.
Селекционерът на франция Пиер Манковски заяви, че дори е очаквал повече от теб, че по-някога правиш нещата по-сложни, отколкото трябва да бъдат. Имаше ли подобни думи в неговия разбор преди финала?
- Той винаги ми говори така, но този стил е вътре в мен. Такава ми е природата. Винаги искам да направя най-доброто и може би заради това понякога усложнявам нещата. Но съветите на треньора винаги са полезни, защото трябва да правя всичко по-просто. Мисля, че това идва с опита. Колкото повече мачове играеш, толкова повече почваш да разбираш играта и да вземаш правилните решения. Така се различава великият от добрия играч като Шави, Иниеста и Яя Type. Знам, че ме чака още много работа. Сега обаче съм щастлив, че спечелих световната титла за младежи и получих „Златната топка".
Тази вечер игра пред погледа на Дидие Дешан, който е бивш играч на Ювентус като теб и стана световен шампион през 1998 година.
- Да, имаме допирни точки с него, а позициите ни на терена са еднакви и сме капитани. Всичко това ми носи едно чудесно чувство. Да спечеля пред неговия поглед е чудесно. Той дойде в нашия хотел преди мача и ни окуражи.
Твоето семейство е футболно, братята ти също са професионални играчи. Този триумф и за тях ли е?
- Да, вече се чух с тях по телефона. Те са много щастливи, но не са изненадани от моя успех, защото са виждали решителността ми в очите. Тази победа е за тях, а и за всички, които са близо до мен и са ме подкрепяли. Без тях нямаше да съм този играч, който съм в момента.
