Ради Здравков: Радвам се на играта на ЦСКА

Един от най-успешните фут­болисти на ЦСКА през 80-те години Ради Здравков даде ин­тервю за "Тема Спорт" във връзка със ситуацията в клуба и българ­ския футбол. Освен като играч той беше на "Армията" и на някол­ко пъти като помощник-треньор през новия век. За последно бе аси­стент в Лудогорец на Бруно Рибейро и Едуард Ераносян, но напу­сна през ноември. Здравков говори и за отношенията си с Любослав Пенев, с когото работеше в един щаб.

- Г-н Здравков, доста футболни хора призоваха за оставки в БФС, подкрепяте ли подобно искане?

- Когато нещо не функционира добре и когато се дълбае дъното, е необходимо да се направят проме­ни. Всяка промяна се чака с надеж­да. Това, че трябва да се промени нещо, е ясно на всички. Необходи­мо е да се вземе решение за бъде­щето на футбола ни.

- Струва ли ви се добра идеята за Висшата лига или по-скоро е за замазване на очите?

-  Доколкото разбрах, за да те приемат в нея, трябва да отгова­ряш на определени критерии. Таки­ва, спуснати от БФС. Но аз разми­шлявам по следния казус - какво става, ако едно малко градче или село си намери Чичко Паричко и за кратко бреме създаде необходими­те условия, за да участва във Вис­шата лига? Къде отива съревнователното право? Не можеш да вка­раш този клуб директно в А група. Всеки отбор трябва да си извърви пътя... Затова ми се струва, че са малко високопарни думите за Вис­шата лига и на този етап подобен проект е неизпълним.

- Вие бяхте част от последния треньорски екип на ЦСКА в про­фесионалния футбол - този на Любослав Пенев. Как видяхте си­туацията отвътре? Какво се обърка?

- Ние, още когато поехме отбора нещата вече бяха брутално объркани Така че не беше необходимо до­ри да виждам нещо от кухнята, за да знам, че нещата са зле. Още през месец май се знаеха проблеми­те на клуба. И те се стовариха върху ЦСКА с цялата си сила малко по-късно.

- Виждате ли бъдеще за това дружество? Още през април прог­нозирахте точно, че дълговете ще се окажат 25 милиона лева. А те дори може и да са повече, тъй като още няма решение на съда по този въпрос...

-  Да, оказах се лош пророк. Не ми беше трудно да направя сметка­та.

- А как ви се струва идеята за оз­дравяване?

-  В момента е настъпила ситуа­ция, която донякъде разделя черве­ната общност. Ясно е кои са хора­та, които доведоха клуба дотук. Въпросът е как да се оправи ЦСКА. Има два варианта - оздравяване или купуване на чужд лиценз. Да, аз като фен искам ЦСКА възможно най-бързо да е в А група и да е в евротурнирите. Но не съм на сто процента убеден, че едно купуване на лиценз е най-доброто. Един клуб се крепи на три основни неща - да има ръководство, да има привър­женици, което е безусловно при ЦСКА, и да има история. Не бих приел в един момент ЦСКА да не може да си докаже своите истори­чески успехи и да ги загуби.

- Юридически може и да ги загу­би при купуване на лиценз, но фи­зически няма да изчезнат - никой няма да ги забрави. Какъв е про­блемът?

- Да, но дали ще имаш право да си ги припишеш като нов клуб. То­ва е въпросът. Така че за мен като ветеран, като човек с малък при­нос за славата на ЦСКА, ми се иска да се запази историята.

- Добре, под каква форма тогава би могъл да съществува клубът?

- Много хора си задават въпроса какво ще става. Дано се разсее ско­ро мъглата. Изчакваме. Много трудно ще се намери човек при тези огромни дългове, който да плати обяда на няколко собствени­ци. Според мен трябва да се изчака решението на синдика и на база на него да се обяви какво ще се прави. И според мен, макар това да е уто­пична форма, всички, които миле­ем за ЦСКА, трябва да помогнем по някакъв начин за плащането на дъл­говете, ако такъв процес старти­ра. Например да даваме по 10 лева на месец. Но да има яснота за как­во ще се харчат парите на всеки.

- Как е възможно да стане подоб­но нещо? Вече имаше опит с про­дажбата на акции, но се прова­ли...

- Аз съм сигурен, че ще е успеш­но. При продажбата на акции няма­ше доверие към онова ръковод­ство. Сега би било по-различно.

- Гледахте ли някой мач на от­бора в трета дивизия?

- Да, гледах няколко срещи по те­левизията. Радвам се на това, ко­ето виждам в ЦСКА, и на играта, която отборът показва. Тези про­мени обаче трябваше да станат още преди две години, но в А група - в състава да има млади, български футболисти, минали през школа­та. Защото какво се случи от 2013-а насам? Нито един трофей, прочувка в евротурнирите срещу Зимбру и дълговете продължиха да се трупат. Дори имам и точен пример кога загубих доверието на миналото ръководство, което управляваше най-дълго време през последните две години. Още през 2007 година го загубих доверието.

- Кой е този пример?

- С привличането на Кевин Амунике. Представиха го за играч на ЦСКА, а неговият клуб Витория Сетубал обяви, че той още не си е разтрогнал договора. Ужким идва като свободен агент, а същевре­менно беше платена трансферна сума за него! Това остана като че ли незабелязано от болшинството от червената общност, но на мен не ми убягна. Изключително стран­на история. И след нея нямаше как да продължа да имам доверие в онова ръководство.

- Как се развива отборът чисто футболно? Виждате ли перспек­тива в някой играч?

- В интерес на истината ЦСКА е сплав от опитни и млади футболи­сти. И при всички положения тези младоци трябва да се възползват от шанса, че Христо Янев им дава възможност за изява. Сериозно ра­звитие виждам в централния за­щитник Чорбаджийски, при Голо­водов и при опорния халф Йордан Йорданов. Това са млади момчета с талант и перспектива.Специално Йорданов внася баланс в средата на терена

- Спечелване на купата утопия ли е за ЦСКА, или реално постижи­ма цел?

- Във футбола винаги трябва да се надяваш и да си оптимист. Аз мисля, че е необходим и лек късмет при жребия. Въпросът е ЦСКА по някакъв начин да отиде на финала. И там вече всичко е възможно.

- Как виждате ситуацията в А група? Обезсмисли ли се първен­ството с решението да се анули­рат мачовете на Литекс и съот­ветно да се пренареди класиране­то?

- Подкрепям мнението на някои хора, че може би е грешка отнема­нето на точки. Но виждаме колко объркано е всичко. Липсват уточ­нения, яснота... После се чудим за­що не вървим на добре.

- Кой отбор виждате шампион?

- Няма голяма дилема. Лудогорец, въпреки че имаше някои проблеми в по-ранен етап, е най-стойност­ният отбор, с най-голяма дълбочи­на в състава. Разполагат с най-го­лям набор от опции и независимо от усилията на Левски всичко ме кара да си мисля, че Лудогорец ще е шампион. И това, при положение че този отбор все още не е изпол­звал на сто процента качествата на всичките си футболисти.

- Споменахте, че Лудогорец е имал проблеми в по-ранен етап. Точно в тези моменти вие бяхте помощник в отбора, първо в ща­ба на Бруно Рибейро, после и на Едуард Ераносян. Как си обяснява­те незадоволителните резулта­ти?

- Бях за много кратко време в Лу­догорец. Доста трудно човек мо­же да анализира ситуацията в де­тайли. Не съм бил от началото на подготовката, за да имам по-об­стойно мнение.

- Очевидно нещо куцаше...

- Определено нещо куцаше. Има­ше психологически срив и инерция в негативен смисъл. Беше необходимо да се излезе от тази миникриза.

- На мнение ли сте, че при Георги Дерменджиев нещата отново тръгнаха нагоре?

- То е очевидно от резултати­те. Те говорят категорично в то­ва отношение.

- Съжалявате ли, че станахте треньор в Лудогорец? По този на­чин не си ли затворихте пътя към щаба на Любослав Пенев?

- Отидох с ясното съзнание, че излизам от щаба на Любослав Пе­нев, но и с ясното съзнание, че трябваше да го направя заради се­мейството си. Единствената при­чина беше семейството. Това е по тази тема.

- Оттук каква е перспективата пред вас?

- Имайки предвид годините си, вече съм към края на треньорска­та си кариера, макар физически да съм активен и да се чувствам доб­ре. Но реално в професията мога да издържа още 4-5 години. А в та­зи област съм от 23 години. В мо­мента обаче нямам конкретни предложения за работа.