Треньорът на волейболния Тренто Радостин Стойчев съжалява за ситуацията, в която се намира България в момента. Според специалиста в момента в страната ни липсва общество. Стойчев, който води националния ни отбор в периода 2010 - 2012 г., като призна, че мечтае да направи отбор в България, който да спечели Шампионска лига.
- Промени ли ви времето начело на националния отбор?
- Времето в националния отбор ми показа нещо много важно нещо, което знаех и преди, но тогава се затвърди. В спорта и специално във волейбола човек не може да направи нищо сам. Резултатите са плод на колективна работа. Аз не съм нито по-добър, нито по-слаб треньор и не работя по-малко или повече на едното или другото място.
- Връщате ли се често към 2012 г. и събитията от тогава?
- Не, абсолютно не! Аз не гледам никога назад. Всичко, което съм направил, е защото съм бил убеден в нещо. Абсолютно съм спокоен.
- Съжалявате ли за нещо пропуснато?
- За ненаправено със сигурност. Смятам, че моментът беше на ръба да направим нещо много по-голямо. Винаги съм го вярвал, иначе нямаше да го поема отбора. Със сигурност можеше да направим много неща. Съжалявам, защото злобата и завистта в България продължават да бъдат водещи във всичко.
- А за това, че не водехте отбора на Олимпиадата?
- Не толкова, защото това са неща, които се случват в живота. Аз съжалявам по-скоро за това, което се случва в България като цяло, а не толкова за личната ми загуба за Олимпиадата. За Олимпиадата това беше личната ми мечта. Мечтите са мечти и за да не се сбъдват. И ще продължава да бъде мечта. Много труд и усилия, но все пак отборът постигна добър резултат на Олимпиадата и съм доволен.
- Съжалявате за случващото се в България във волейбола, предполагам?
- Не само, за всичко в България. Простият факт от тази седмица. След трагичните инциденти във Франция, цяла Европа излезе да стачкува. А след убийствата в България каква е реакцията? Приемаме го за нещо нормално. За мен не може да бъде нормално, независимо кой е убитият и каква е причината. Смятам, че обществото спи. Имах известни надежди преди няколко месеца, когато се видяха някакви проблясъци на пробуждане. Сега смятам, че по една или друга причина политиците успяха отново да успят обществото. Въобще не смятам, че съществува такова към настоящия момент за жалост. Това, което повече ме мъчи е, че някой друг е виновен. Никой друг не е виновен, ние сме си виновни.
- Представяте ли си завръщане в България, работейки за клуб, отново за федерацията?
- Не, тя моята мечта още от едно време като тръгнах от Славия за чужбина беше някога да направим клуб в България, който да играе и да спечели Шампионска лига. С тази мечта тръгнахме с Матей за Русия преди толкова години. И непрекъснато си повтаряхме как ще направим така, че ще се върнем и ще направим клуб, който ще спечели всичко. Това продължава да бъде моя мечта. Просто трябва да се създадат нужните условия и аз искам да го направя. Дали клуб или национален отбор – искам да направя така, че волейболът в България да постигне резултат.
- Годината в Халкбанк показа ли ви, че Италия е вашето място?
- Не, то аз не съм бил в Халкбанк заради съмнения къде е моето място, а поради необходимост, защото икономическата ситуация миналата година принуди президента ни да ни помоли за 1 г. да отидем някъде по света, както аз, така и повечето състезатели, за да може да се реши до някаква степен проблемът. Иначе докато Тренто има нужда и има проект, аз съм свързан с този отбор.
- Тази година разполагате с по-скромен бюджет. Няма много прилики с отбора, който мачкаще всичко наред. По-трудно ли е?
- Бюджетът е много редуциран. Може би около 40 %. Разбира се играчите са различни. Начинът на работа също е различен, защото имаме 7 състезатели от школата. Някой от тях за първа година играят в представителен отбор. Другите пък са за втора или трета, но пък никога не са имали възможност да вземат участие. Много стимулираща е работата и много различна. Стилът като организация и методика на клуба е същият.
- Докъде стигат възможностите на Тренто тази година?
- Четири отбора имат по-големи ресурси от нас – и като състезатели, и като възможности и като бюджет. Други два пък са на нашето ниво – Верона и Латина. Дори и те в никакъв случай не са под нашето ниво. Може би са малко над нас. Към настоящия момент се справяме нормално за тази ситуация и градим бъдещето. Наскоро се надявам да узнаем какво ще се случва в бъдеще. Идеята е тази година да направим основата, а догодина да се върнем към нивото от предишните години.
- Радостин Стойчев ще води Тренто и през следващия сезон – така звучите.
- Това е намерението ни на всички. Дали ще се осъществи, ще знаем след около месец, защото все пак е въпрос на бюджет. Работим по този въпрос всички заедно.
- С Матей Казийски в състава.
- Не само с Матей, в много от бившите състезатели. Матей със сигурност, с много други. Когато това стане факт, ще може да го оповестим. Към настоящия момент е само проект.
Радо Стойчев: В момента в България няма общество
"Никой друг не е виновен, ние сме си виновни"
