Румен Трифонов: Бях пред отказване, а сега пак съм армеец

- Да. Постигнахме съгласие. Вече съм футболист на червените.

- Не мога да крия, че наистина съм много щастлив от това, че отново ще бъда в ЦСКА. Но аз не съм на 16 години и ми е пределно ясно, че не всичко, което хвърчи, се яде. Тепърва за мен предстои по-трудното. Детската ми мечта ще се изпълни, когато заиграя като титуляр.

- Не виждам смисъл да си чешем езиците. Да се правя на интересен с няколко гръмки фрази. Надявам се това, което искат да чуят те от мен сега, да им го покажа на терена.

- Нали знаете, че в това не вярват дори феновете. Любовта си е любов, но сиренето е с пари. Аз не крия, че съм привърженик на ЦСКА, но в днешно време всеки гледа и собствения си интерес. Ще кажа, че искрено се надявам с игрите си да заслужа това, което получавам.

- Това са вътрешно клубни неща. Нека не ги коментираме.

- Признавам си, че ми е терсене, защото бях свикнал с момчетата и обстановката. Напускам един чудесен колектив и съм много благодарен на абсолютно всички в клуба. До този мой трансфер се стигна благодарение именно на хората от Миньор Перник и на тях се дължи всичко.

- Да, така е. Наистина ми беше тежко на моменти, но сега съдбата ми се отблагодари. Аз обаче не мога да не отдам заслуженото на треньора си във Вихрен Сандански Филип Филипов, който ме взе под крилото си и така успях да се възстановя от операцията на коленни връзки. Може би ще се повторя, но трябва да подчертая огромната роля на президента на Миньор Никифор Вангелов, както и на Димитър Алексиев и Антон Велков, под чието ръководство играх досега.

- Не искам да се връщам назад. Но е факт, че когато напуснах Конелиано, ми бе трудно да си намеря отбор. Пропадна мой трансфер в Беларус и в един момент се озовах на улицата без пари. Бях пред отказване от футбола! Тогава заминах за Испания с моята приятелка и бях готов да разнасям по заведенията минерална вода. Идеята ми бе покрай работата да играя в някой аматьорски местен отбор. Сега съм щастлив, че тогава размислих и се прибрах в България. Ето че пак съм армеец.

- За мен е важно да съм вътре - на игрището. Достатъчно дълго съм играл на този пост. Не ми е чужд, а и когато става въпрос за ЦСКА, право на подобни претенции нямам.

- Всичко е забравено. Най-важното е, че двамата намерихме общ език и се разбрахме като мъже. Той е направил много за мен и винаги ще съм му благодарен.

- Не бих се извинил за това (смее се). Тогава защитавах цветовете на Миньор и нямаше място за пристрастия. Смятам, че представянето ми в този мач доста повлия за сегашния трансфер и ще направя всичко възможно да накарам феновете на отбора да забравят онова разочарование, което им причиних на „Армията".

- Не. Не съм злопаметен и не искам да отмъщавам. Явно тогава наистина ми е било рано да играя в ЦСКА. Даже бих благодарил на Стойчо Младенов, който ме взе в първия отбор, когато бях още на 17 години.

- Общо взето, не съм постигнал кой знае колко. Не се самозалъгвам. Нека по този въпрос говорим след няколко години, когато наистина ще мога да оценя какво съм направил.

- Освен това, че бях на път да спра с футболната ми кариера и контузията, никога няма да забравя един мач с Левски през 1999 година. Току-що бях дошъл в школата на ЦСКА и треньорът ми Динко Димитров ме смени веднага след като изпълнихме център, с обвинението, че съм продал мача! Нека той, а и всички останали знаят, че никога няма да направя подобно нещо.

- Тогава повярвах в тази мечта, но ми се виждаше несериозно. Казаха ми, че са ме наблюдавали, но аз съм далеч от Барса. Пожелавам си титли с ЦСКА и много, много здраве.