Саша Симонович: Парите не са най-големият проблем на българския футбол

Саша, как ще ко­ментираш сегашното състояние на Левски?

- В последните мачо­ве има израстване, кое­то в крайна сметка се отрази и на класиране­то. Не ги гледам много подробно, но от това, което виждам, отборът се вдига и това е най-хубавото за всички левскари. Добре е да има по-голяма конкуренция и повече равностойни отбори, които да се бо­рят за титлата.

Мислиш, че „сини­те" все още имат шанс дори за първото мяс­то ли?

- Възможно е да стиг­нат до него. Все пак то­ва е Левски. Безспорно Лудогорец в момента е най-добрият отбор и го доказа в Европа. Там лесно не се постигат по­добни резултати. Те оба­че също правят грешни стъпки в първенството и ако конкурентите им в лицето на Литекс, Левс­ки, ЦСКА и Ботев из­ползват добре зимната пауза, може да очаква­ме оспорвани мачове. Левски успя да спечели в Разград и това още веднъж показа, че всъщност разликата не е чак толкова голяма. Истината обаче е, че в Лудогорец показаха ка­къв е правилният път за развитието на българс­ките клубове.

С какво е свързан той? Може би с по-го­леми инвестиции?

- Не мисля, че всичко опира до парите. Да, те са много важни в съвре­менния футбол, но и в другите клубове има па­ри. България все пак е държава в Европейския съюз и дори да е най-бедната, все пак има страни, в които иконо­миката е по-зле, но въп­реки това постигат доб­ри резултати във футбо­ла. Въпросът е най-вече в организацията. Неща­та ще се получават, ако всеки си върши съвест­но работата, футболис­тите трябва да играят, треньорите да се гри­жат за правилната под­готовка, а шефовете да осигуряват адекватни условия. Реално проб­лемите в клубовете са най-малко финансови. Много хора биха рабо­тили съвестно срещу нормални заплати, сти­га да ги получават ко­ректно. Важно е парите да отиват в правилната посока и да има честност в отношенията.

Има ли фаворит преди реванша за Ку­пата с ЦСКА?
- Няма как да има, ко­гато съперници са Левс­ки и ЦСКА. Очаквам много интересен мач. Тези дербита са богатс­тво за целия футбол и никога не се знае какво може да се случи. Няма значение кой в каква форма е. Освен това Левски и ЦСКА преодо­ляха трудностите от на­чалото на сезона. Стой­чо Младенов успя да вдигне своя отбор и в момента той изглежда доста стабилен. С опит­ните играчи, които бяха привлечени, както и с няколко по-млади мом­чета, които бяха нало­жени, ЦСКА се спаси от онази ситуация, в която беше пред закриване.

Надлъгване или надиграване очакваш да видиш в дербито?

- Със сигурност тре­ньорите ще имат много важна роля за крайния изход. Това 0:0 в първа­та среща е активен ре­зултат, който остава ре­ваншът отворен. На практика всичко в този сблъсък ще се реши в четвъртък. Все едно ще се играе само един мач. За това тактиката ще е много важна. Стойчо Младенов е по-опитен и може би присъствие­то му в ЦСКА дава предимство на неговия отбор. В Левски обаче по-младите треньори би трябвало да имат повече свежи идеи, с които да компенсират и в крайна сметка да надвият.

Как според теб може да се отрази случаят с Нуно Пинто?

- Не знам какво точ­но се е случило. Със сигурност, ако сам е взел решението да си тръгне, това не е правилно. Не е про­фесионално и не е хубаво. Все пак щом договорът ти е все още в сила, трябва да изиграеш и последния официален мач. Тук не говорим за някаква контрола, а за дерби с ЦСКА. Странни неща обаче се случват в Бълга­рия и ние не можеда знаем какво точ­но са си говорили. Пинто може да се е бил разбрал с шефовете. Това, което излиза във вестниците, невинаги е истината. За 12 години в България съм видял толкова, че ни­що не може да ме учу­ди. Все пак това са вътрешни неща и ние няма как да сме наяс­но. Подобни случки обаче в крайна сметка могат да мобилизират останалите. Все пак няма да отсъства ня­каква суперзвезда.

Много от бившите ти съотборници вече работят в Левски ка­то треньори, шефове, скаути... Има ли шанс и ти да се върнеш на „Герена" не само за­ради мачовете на ве­тераните?

- Подготвям се. В мо­мента работя в акаде­мията ДИТ, където съм много доволен от усло­вията и обстановката. Трупам опит. Мечтая да се върна на „Герена", но искам да съм подгот­вен. Целта ми не е пос­тоянно да сменям клу­бовете, а да се чувст­вам уверен и готов, за да постигна нещо голя­мо. Такова, каквото се очаква от всеки в Левски. Искам да си върша перфек­тно работата, така както се стараех да го правя и като футболист.

През 2003 годи­на, когато Левски отстрани ЦСКА за Купата заради онзи гол на Мендоса в първия мач на „Ар­мията", при „сините" имаше сериозни проблеми в атаката. Сега отново се го­вори за такива, въпрекиче в последния мачтимът вкара 6 гола, защо?

- Сега не е ко­ректно да  се казва, че проб­лемите са само в атака, в защи­та или в среда­та на терена. Навсякъде има­ше такива, но и навсякъде ве­че се вижда подобрение. Според мен проблемите са преди всичко психологически и са продиктувани от натрупаните 3 кошмарни ре­зултати през лятото. В отбо­ра има много добри футбо­листи, които уважавам. И Цецо Генков, и Макриев, и Родригес, и Ty­pe могат да иг­раят на доста добро ниво. Ес­тествено има и грешки в селек­цията, но отборът разполага с по­тенциал. Трябва да се запази ху­бава атмосфера между момчета­та, а за това трябват добри резулта­ти. След всички тези промени напоследък - и треньорски, и управ­ленски, е необходимо и време, за да се намери точният ритъм.

Като вече дейст­ващ треньор как прие това, което се случи с Ивайло Петев при представянето му в Левски?

- Уникална простотия. Не мога да си предста­вя човек, който малко от малко си има предс­тава от нещата, да одобри тази постъпка. За мен това не беше случайно и спонтанно. Как така се случи, че нямаше нито охра­на, нито полиция? То­ва е огромно петно за целия клуб.

Кой от чужденци­те в Левски и ЦСКА в момента ти прави най-силно впечатле­ние?

- Доста се замислям и да ти кажа честно, не мога да се сетя за някой, който прави разликата. Въртят ми се няколко имена, но определено те не са решаващите играчи в двата състава. В Левс­ки Type, Мюлдер и Родригес имат сякаш малко по-голяма роля в отбора, но и от тях може да се очаква по­вече. В ЦСКА напос­ледък се отличава Милисавлиевич, но и то­ва не променя цялост­ната картина.

А защо като цяло сърбите станаха ряд­кост в българското първенство?