Александър Костов или просто Сашо е една от емблематичните фигури в историята на Левски. И днес стотици привърженици на тима са закърмени от бащите си с истории за нападението на тима от 60-те години с Костов, Веселинов, Соколов и разбира се - Георги Аспарухов - Гунди. Три пъти шампион, пет пъти носител на Купата на България. Известен е също така и с хумора си, от който са страдали не един или двама противникови играчи.
Какво е за вас този юбилей - 100 години Левски?
-100 години е нещо голямо. Жалко, така се случи, че не се представихме добре. Не е много приятно да сме 5-и на юбилея. Такъв слаб Левски не помня. От 1956 година съм в първия отбор не само като футболист, а и като треньор. Такова чудо не е било. Всеки обвинява този или онзи. Според мен селекцията не бе правилна. Беше направена прибързано, не се прецени дали тези футболисти ще свършат работа. Стана както със стадиона. Да няма къде да посрещнеш юбилея!
Изчакай юбилея и тогава бутай! Друго си е да празнуваш у дома!
Помните ли първата си тренировка в първия отбор?
- Да, искам да подчертая, че имах шанс да играя с истински футболисти. Дервенски, Патрата (б.р Христо Илиев), Теко (б.р. Стефан Абаджиев), Кукуша (б.р. Димитър Йорданов). На 17 години да влезеш в първия отбор бе някаква фикс идея. Имах късмет. Избраха само двама души - мен и Йордан Жежов. Искам да кажа и друго, въпреки че бяха утвърдени имена, останалите ни посрещнаха с голямо уважение. Гледах как идват при нас и искат да ни помогнат. И да сложиш синята фланелка. Какво бе чувството... Гледам финала за купата. Лудогорец имат 18 чужденци и само 8 българи. И се питам - каква е перспективата за нашите деца. Ботев и те с 8 чужденци. Да кажеш, че са голяма класа, а те на нивото на нашите.
Помните ли първата си тренировка в първия отбор?
- Да, искам да подчертая, че имах шанс да играя с истински футболисти. Дервенски, Патрата (б.р Христо Илиев), Теко (б.р. Стефан Абаджиев), Кукуша (б.р. Димитър Йорданов). На 17 години да влезеш в първия отбор бе някаква фикс идея. Имах късмет. Избраха само двама души - мен и Йордан Жежов. Искам да кажа и друго, въпреки че бяха утвърдени имена, останалите ни посрещнаха с голямо уважение. Гледах как идват при нас и искат да ни помогнат. И да сложиш синята фланелка. Какво бе чувството... Гледам финала за купата. Лудогорец имат 18 чужденци и само 8 българи. И се питам - каква е перспективата за нашите деца. Ботев и те с 8 чужденци. Да кажеш, че са голяма класа, а те на нивото на нашите.
Сега се твърди, че младите имат нужда от време, за да се наложат. При вас така ли бе?
- Нямаше такова нещо.
Хвърлят те?
Хвърлят те?
- Така беше. Но тогава имаше треньори, които ходеха по училищата и търсеха деца. Сега чакат на готово. Чули, че имало някакво момче в Свищов или Павликени, и хайде да го вземем. И то дойде тук и не знае къде е попаднало.
Смятате ли, че именно това липсва - повече столичани?
Смятате ли, че именно това липсва - повече столичани?
- По мое време трудно вземахме футболисти от други градове. Имаше единични случаи - Дервенски, Теньо Ботев. А иначе Христо Бонев се гласеше за Левски, Чико (б.р. Динко Дерменджиев) също искаше да дойде при нас, Илия Кирчев, но не стана. Много рядко вземахме силни играчи от провинцията. Иван Вуцов първо бе в Пловдив, бяхме заедно войници. Кирил Ивков - класа, въпреки че е защитник. Бранителите какви футболиста са? Ние, нападателите, вкараме 5-6 гола, а те гледат. Имаше такъв лаф. Мишев от Славия го измисли. Вика ни: "Какво играете? Само биете тъчове и корнери, после тичате да прегръщате Гунди. Остава сам да почне да си центрира от корнер и да тича да вкарва."
Славите се като голям зевзек?
Славите се като голям зевзек?
- Да, имам много случки.
Любимата?
Любимата?
- Тази с таблото при 7:2. Казах на Цецо Атанасов: "Ти ли си най-бърз от вас?". Той пък се върза: "Да, аз!". "Ми бягай да вземеш вашето табло, че на това вече не може да се пише". Но имам и друг момент срещу ЦСКА, срещата завърши 2:1. финтирах защитниците, после и Жоро Найденов, останах на празна врата и търкулнах топката. Тръгнах доволен към центъра, а никой не се радва. Топката се отклонила и не влязла в мрежата.
Участвате в две от паметните победи на Левски над ЦСКА - 6:3 и 7:2. Вярвахте ли, че можете да постигнете такива резултати?
Участвате в две от паметните победи на Левски над ЦСКА - 6:3 и 7:2. Вярвахте ли, че можете да постигнете такива резултати?
- Никога. ЦСКА беше много силен отбор. Все бяха 5-6 точки пред нас. Искате ли да ви кажа още нещо - тя, публиката ни, я беше страх. Хората не искаха да дойдат на стадиона, за да не гледат как падаме. При 7:2 започнаха да пълнят стадиона на полувремето, след като водехме 4:1. Имаше тогава и такъв случай. Генерал Стоев не издържал и тръгнал към съблекалнята при 3:1. Тогава, за да стигнеш до нея, трябваше да излезеш отвън. През това време Богданов вкара четвърти гол. Влиза той вътре и вика: ""Армейци", нищо, че водят 3:1, ще изравним и ще ги победим". Някой му отвърнал: "Другарю Стоев, резултатът не е 3:1, а 4:1", а той оттам - псувни. Техни играчи са ни го разказвали.
Тогава сте били приятели с "враговете".
- Навън да, на терена не. Събирахме се с Митата Якимов, Петър Жеков. Продължаваме и до сега. Винаги уважаваме поканите на Димитър Пенев. Освен това говорил много малко за футбол. Знаете, че има такъв лаф - в работата си говори за банкети, а по време на банкетите за работа. При нас не е така.
Кой ви запали по Левски?
Кой ви запали по Левски?
- Баща ми, аз, всичките бяхме левскари. Малко хора обаче знаят, че започнах да тренирам в ЦСКА. Тогава бе така. Отборите бяха разделени по райони. Аз бях в такъв на ЦСКА. Една година се отказах и не ходих на училище, за да се преместя в друго и да мога да тренирам в Левски, където ме взе Коце Георгиев. И от 1953 година съм част от "сините". После Пачеджиев ме взе при мъжете. И той дълги години работи в Кипър. Много добър треньор. С набито око. Възпитан, завършил и инженерство.
Когато започвате да играете за "сините", те от Левски изведнъж стават Динамо. Как го приехте?
Когато започвате да играете за "сините", те от Левски изведнъж стават Динамо. Как го приехте?
- Пълна тъпащина. Ами Левски-Спартак. Това сливане май на политическа основа го направиха. Ами Локо и Славия, които ги обединиха. Но това поне бе за кратко. На нас колко години ни трябваха, за да си върнем името - 21! Не може така. Сега говорят за стадиона. да останат и без него.
Мъчно ли ви е, че Гунди няма да бъде до вас на юбилея?
Мъчно ли ви е, че Гунди няма да бъде до вас на юбилея?
- Той е нещо голямо. Много добър, ама много. Възпитан, в него нямаше и капка корист. Замислял съм се дали ако бе жив, можеше да стане треньор. С тази доброта как щеше да се справи с дисциплината. Рано си отиде, затова не можем.
Носят се легенди как сте ритали и с обикновените хора по махалите?
Носят се легенди как сте ритали и с обикновените хора по махалите?
- Така си беше. Аз например си ритах в двора. В целият отбор имахме една лека кола - Теко Абаджиев. Сега мерцедеси, БМВ-та, но не дават нищо на хората. Трудно ще се върне. Дано поне хората да напълнят стадиона на 100-годишната. На мен и друго ми е интересно.
Какво?
Какво?
- Много са тези пари - 170 000 евро. Ще дойдат Лацио и ще си отидат. За мен бе по-добре да се събере отборът, който влезе в Шампионската лига, а от другата страна - млади. Един мач между левскари. Лацио какви са ни, а и 7-8-и в Италия.
Говореше се и за други отбори като Бенфика.
Говореше се и за други отбори като Бенфика.
- С тях сме играли големи мачове. Чух и за Фиорентина. Те са ни близки. Навремето идваха да ритат с нас, после ние им гостувахме.
С какво най-много впечатляваше Витлачил?
С какво най-много впечатляваше Витлачил?
- Един чужденец, който респектираше. Имаше и пълен картбланш. Зад името му стоеше финал за световно първенство срещу Бразилия в Чили. Не повтори една тренировка. Всеки път беше интересно. Захвана се с нас от самолета. Пристигнал и веднага дойде да ни гледа. Бяхме в Русе, паднахме 1:2. Играхме наистина много слабо. Витлачил казал: "Леле, с тези ли трябва да се оправям!" И започна да работи. Намалихме разликата и излязохме отгоре.
Тази титла е чакана 12 години.
- То бяха празненства! Няма да забравя какво беше на паметника на Апостола. Много от запалянковците ни избягаха по чужбина. В София дойдоха нови хора, от ЦСКА, публиката се поизравни. Нашата малко започна да поостарява. Сега хората си казват: "За какво да идвам на стадиона, кой да гледам".
Тази титла е чакана 12 години.
- То бяха празненства! Няма да забравя какво беше на паметника на Апостола. Много от запалянковците ни избягаха по чужбина. В София дойдоха нови хора, от ЦСКА, публиката се поизравни. Нашата малко започна да поостарява. Сега хората си казват: "За какво да идвам на стадиона, кой да гледам".
Интервю на Андрей АНДРЕЕВ, "Стандарт"