Велизар Димитров: ЦСКА е клубът на сърцето ми

Халфът на Металург Донецк Велизар Димитров се съгласи да даде обширно интервю за чи­тателите на "Тема Спорт". Бившият играч на „червените” сподели мнението си за представянето на ЦСКА през този сезон.

Вили, разбрахме, че си посетил пре­ди седмица дербито на Каталуня Еспа­ньол - Барселона, какви са впечатле­нията ти от този сблъсък?

- Не е за разказване, трябва да се ви­ди. Такава обстановка и такова дерби не Всеки път може да се гледа. Момент­ното състояние на Еспаньол предразпо­лагаше наистина едно сериозно дерби, но нещата се получиха така, че Барсе­лона много бързо ги приключи. Разлика­та между двата отбора е огромна. Емоцията и еуфорията бяха големи. Атмосферата - уникална, претъпкан нов и красив стадион на Еспаньол.

Как се чувстваше като фен на Бар­селона на стадиона на врага?

- Честно казано, само аз, Тошко Ян­чев и още едно момче зад нас бяхме феновете на Барселона. Тримата ги под­крепяхме, но и те нямаха кой знае колко нужда от подкрепа. С нас беше и Хри­сто Янев.

Как се прибрахте при тези пробле­ми с трафика по летищата?

- Това бе единственото лошо нещо от цялата екскурзия. За съжаление се случват такива неща. Не можахме да кацнем в София поради гъста мъгла. Об­що взето, обиколихме цяла Европа и на­края се озовахме в Белград. Оттам се прибрахме с коли. Всичко обаче приклю­чи добре. А, щях да забравя, и куфарите ни не пристигнаха, изгубиха се, но това не са неща, които не могат да ни разва­лят коледното настроение.

Не сте спали по летищата, предпо­лагам?

- Не, но спахме в коли (смее се).

 Предполагам, си следил изявите на ЦСКА, изненадва ли те слабото пред­ставяне през есента?

- Не съм пропуснал нито един мач на ЦСКА, включително от евротурнири-те. Началото беше кошмарно, но тези чести треньорски смени сигурно са ока­зали влияние. Към края отборът се съ­живи и записа поредица от победи. Ако бяха взели и последния мач с Академик Сф, можеше да съберат добър точков актив да атакуват и титлата през пролетта, въпреки че разликата с Ли-текс пак си е голяма. ЦСКА обаче никога няма да се предаде и каквито и футбо­листи да дойдат или да си тръгнат, съм убеден, че ще гонят титлата до последно.

В тази връзка къде виждаш ЦСКА в края на сезона?

- При всички положения ще са в трой­ката, това е извън всякакви съмнения.Тайничко обаче се надявам, че може и да се преборят за титлата, макар че ще е много трудно. Преднината на Литекс е голяма за България.

Как ще коментираш влизането на Тошко Янчев и Светльо Петров в ща­ба на Милен Радуканов?

- При всички положения и двамата са много амбицирани да работят и ще да­ват всичко от себе си. Това не подлежи на коментар. Всичко обаче зависи от старши треньора. Тяхната роля ще бъ­де преди всичко да запазят добрия кли­мат в съблекалнята.

Мислиш ли, че Радуканов е точ­ният човек за треньор на ЦСКА?

- Аз го познавам само като човек и ми е правил хубаво впечатление. За тре­ньорските му качества обаче не мога да кажа нищо, тъй като не съм работил никога с него и нямам право да комен­тирам. Но е факт, че момчетата след като са доволни от него, значи умее да си върши работата. Пожелавам му бляскаво бъдеще.

Липсва ли ти ЦСКА?

- На всеки, който е минал през ЦСКА, не може да не липсва даже и миризмата на борчетата в   Панчарево. Всеки     футболист обаче си гони своята кариера и трудно може да се задържи на едно място. Малко са примерите, когато някой е из­карал в един отбор 10-15 години. Но ЦСКА винаги ще остане на сърцето ми.

Можеше ли ЦСКА да спечели повече от 3 точки в групите на Лига Европа?

- Убеден съм, че можеше. Малко не достигна отборът, не говоря за преминаване в следващата фаза, просто да спечели още точки. И в двата мача с Бешикташ това бе напъл­но възможно. Особено този в София, ко­гато ЦСКА изпусна няколко чисти поло­жения. Срещу такива отбори, ако не си вкараш положенията, не можеш да раз­читаш на нищо друго освен загуба. Тези два мача са показателни за манталите­та. Нормално е нашите момчета да имат по-ниско самочувствие от колеги­те в Бешикташ. Все пак знаем за какви пари става въпрос там. Но разликата в чисто футболно отношение въобще не бе толкова голяма.

Кои футболисти на ЦСКА хванаха окото ти през есен­та?

- Има доста млади   момче­та, които при­тежават голям потенциал и мо­гат да се развият. Може би, ако вложат малко повече ста­рание и амбиция, ще бъде още по-добре за тях. Ясно е, че имат качества, щом са привлечени в ЦСКА, но не мога да не спомена Тошко Янчев, който е истински пример как трябва да се работи и да се раздаваш във всеки един мач. На 35 го­дини той е водеща фигура, което тряб­ва да накара по-младите да се замислят и само пример да взимат от него. Маркиньос е израснал много, вкара и доста важни голове през есен­та. Радвам се за него. Това е пътят, но не може само на двама човека да се разчита, всеки трябва да дава.

Не може да не отче­тем отстъплението на твоя клуб Мета­лург Донецк спрямо миналия  сезон,   на какво се дължи това?

-Да, има отстъпле­ние, но всичко е резон­но. Ако има хора, кои­то са следили нашия    отбор, ще видят, че се прода­доха доста фут­боли­сти и не  ус­пяха да се вземат качествени заместници   на техните   ме­ста.  Освен това имаше две-три кон­тузии на основни играчи през есента, което    по­пречи   още повече.  Въ­преки че сме на 5 точки от Зона Ев­ропа, по-скоро трябва да бъ­дем реалисти и да стягаме сериозен отбор за следващата година, каквото е и намерението на  ръководството.

Защо се  стигна до раз­вялата с тре­ньора Николай Костов?

- Просто той усети момента, че е дошло време за промяна. Три години изкара в Металург и направи страшно много за ра­звитието на клуба, но идва един мо­мент, в който пада мотивацията и на футболистите и той взе решението да напусне. Веднъж не му приеха остав­ката, втори път. Общо взето, много трудно го пуснаха да си отиде. Важно­то е, че всички са му много благодарни за това, което е свършил през тези 3 години.

Още колко ти остава до края на договора?

- Имам още 2 години и половина.

Мислиш ли да го изпълниш докрай?

- Да, надявам се. Нямам интерес да сменям отбора. Чувствам се много доб­ре и в града. Хората ме уважават изклю­чително много, така че нямам причини да мисля за други неща. А може би и това ще бъде последният ми договор.

Мислиш ли да завършиш кариерата си  в България?

- На такива въпроси категорични отговори не може да се дават, защото не се знае какво ще бъде след шест ме­сеца, след година, след две. При всички положения, ако продължава да ми се играе футбол и след това, ще бъде по-добрият вариант да си остана в  Металург. Аз знам какво искаш да ме питаш, дали ще си завърша кариерата в ЦСКА.

Може и в Миньор...

- Това са неща, които зависят от ръ­ководството на червените. Все пак не се знае на колко години ще съм, но, как­то вече казах, ЦСКА е клубът на сърце­то ми.

Къде виждаш родните грандове в украинското първенство и Металург у нас например?

- Отбори като ЦСКА, Левски и Литекс по по принцип могат да играят успешно във всяко едно сериозно първен­ство. Да, може би няма да са сред воде­щите отбори, но това са клубове с традиции, със самочувствие. Металург пък при никакви положения не е по-слаб от тях. Трудно е за съпоставяне, факт е, че ако играят в украинското първен­ство, трите ни гранда няма да могат да търсят някакво по-предно класира­не. Шахтьор, Динамо Киев и Металист са наистина отбори от висок калибър с невероятни финансови ресурси. Шах­тьор например не се притеснява всяка година да купува по един-двама футбо­листи за по 15, 20 милиона долара. Не­що, което не могат да си позволят и грандовете в Европа.

Имаше ли според теб Димитър Иванков място в тройката за "фут­болист на 2010 година"?

- Защо да няма? Иванков през всички­те години е доказал, че е един много до­бър вратар. Отделно с Бурсаспор по­стигна един много голям успех. Сравни­телно малък тим разби модела на гран­довете в Турция, които всички познава­ме. Игра и в Шампионска лига. Това е до­стойно само за уважение. Ясно е, че Бербатов е най-добрият български футбо­лист.