За мен беше прекрасна година без едни 3 секунди, призна Спортист №1 на България
Спортист №1 на България Александър Везенков даде интервю пред bTV. Той сподели как се чувства отвъд океана с екипа на Сакраменто. 28-годишната ни звезда говори за това какво е жертвал, за да поеме към НБА, борбата, която води всеки ден за мястото си на терена. MVP на Евролигата говори и по други теми.
Огромно удоволствие и чест е да разговаряме с българин в НБА. Как се чувстваш?
– Добре се чувствам, лека-полека свиквам с цялата обстановка. Много е различно, всичко е ново и се опитвам да свикна. Радвам се, че момчетата от отбора ме приеха много добре, топло и с всеки изминат ден се чувствам все по-добре.
Как се преминава през тази адаптация от Европа в НБА?
– Трудно е. Това е различна игра, всичко е ново, по-бързо. Няма значение какво си постигнал в Европа, тук трябва да се доказваш с всеки изминал ден.
Кой е най-важният урок до момента? Предполагам, че всеки ден ти се случва нещо ново и различно?
– Да не мислиш какво е станало в предния мач, а да се фокусираш в следващия. За разлика от Европа тук почти всеки ден има мач, за 14 дни имаме 8 двубоя, нямаме време да мислим какво се е случило, а какво следва.
Този ритъм е по-труден физически или ментално?
– И двете, физически и ментално. Трябва да си готов на 100 процента. Но, от друга страна, има много шансове и трябва да си готов да ги вземеш.
Тук в САЩ всичко е грандиозно, много голямо. Как свикваш с цялата тази еуфория около всеки един мач?
– За щастие Сакраменто е малък град, има само баскетбол, както казах, като едно голямо село е. Адаптацията е по-лесна. Феновете са по-различни от Европа, тук е шоу, по-дълъг е мачът, наслаждават се и гледат висококачествен баскетбол.
Какво ти хареса тук? Кое е това, което ти допадна най-много в сравнение с Европа?
– Не мога да кажа нещо конкретно. Това е едно изпитание, изживяване, което много състезатели искат да са на мое място. Наслаждавам се, радвам се и се опитвам да помагам на отбора.
Уверен ли си тук, или има носталгия към Евролигата?
– Не, няма носталгия. Когато си свикнал да играеш по 30-35 минути и ти да решаваш мачовете, а сега имаш друга роля, е много по-трудно да свикнеш ментално. Но колкото по-бързо го направиш, толкова по-лесно и повече време ще играеш. Така че се опитвам да го направя. Тук се изискват други неща от мен и трябва да ги направя на 100 процента.
Разкажи за атмосферата около един двубой. Какви са отношенията вътре в отбора?
– В Европа може би сме по-близо един с друг, повече си говорим и ходим на вечери. И тук го правим, но е по-рядко. Всеки знае за какво е тук, да си свърши работата. Има момчета, с които говоря малко повече, но тук е малко повече бизнес Да свършим работа, да играем и продължаваме към следващия мач.
Какво ти липсва и с какво още не можеш да свикнеш?
– Не че не мога да свикна, но както казах, когато си свикнал да играеш много и да решаваш мачове, да преминеш в роля, в която един мач играеш 15-20 минути, а друг изобщо, е малко трудно, но трябва да се справя.
Чувстваш ли се сигурен в Сакраменто?
– Чувствам се сигурен за себе си. Оттам нататък трябва да го показвам всеки ден, треньорът да разбере, че мога да помогна на този отбор. Трябва да го видят със собствени очи, че мога да помогна, за да спечеля повече доверие.
Може би баскетболът заради теб сега е на най-високо ниво на интерес в България. Какво би искал да кажеш на всички, които гледат НБА?
– Знам, че българският баскетбол не е на високо ниво, но се радвам, че хората ме подкрепят. Виждам български знамена почти във всяка зала. Радвам се, че баскетболът отново влезе в домовете на хората. Надявам се да им харесва и още повече да запалим децата, за да влизат по-често в залата.
Със сигурност всички, които обичаме спорта, искаме да запалим повече деца. Как да преследват мечтите си?
– Няма лесно в баскетбола. Виждате и в моя пример, дори на 28 години, когато си се доказал на едно ниво, отиваш на друго и трябва да започнеш отначало. Няма значение какво постигаш на 10, 12, 14 години, пътят е много дълъг и трябва да се учат с всеки изминат ден. Много е трудно, психически и физически. Не знам колко деца са готови, защото всеки иска да стане веднага баскетболист, но е много трудно. Трябва много труд, лишения, търпение и накрая не всички ще станат. Да са готови да жертват неща за резултат, който не е сигурен.
Какво жертва и от какво се отказа, за да се докажеш тук в САЩ?
– Абсолютно всичко – приятели, семейство, комфорт. Отбор, с който постигнахме всичко и до ден днешен съм много близък с всички в него, говорим всеки ден. Това беше правилното решение, колкото и трудно, защото трябва да пробваш, да видиш докъде могат да ти стигнат силите. Тук в НБА не може да кажеш какво ще стане в бъдеще, гледаш към следващия мач.
Край на годината, остана ли време за равносметка?
– За мен беше прекрасна тази година, без три секунди. Тези 3 секунди, в които не спечелихме Евролигата (с Олимпиакос), още ги мисля и тежат. Бях и аз, и отборът на изключително високо ниво, постигнахме дубъл в Гърция, финал в Евролигата, станах MVP. Беше невероятна година. Най-вече всички мои близки са здрави, до мен са и не бих го заменил това за нищо на света. Надявам се 2024-а да е още по-добра за мен, но най-вече да има здраве, мир и късмет на абсолютно всички.
Какво би пожелал на българските спортисти в предстоящата олимпийска година?
– Това е още по-трудно, защото олимпиадата е на всеки 4 години, има квалификации, много състезания. Надявам се да са здрави, да сбъднат мечтите си и да видим колкото се може повече български състезатели на олимпиадата.
