Славиша Иоканович си позволява един поглед през оградата на тренировъчната база на Уотфорд в Колни, където в съседство тренират играчите на Арсенал. Макар да не вижда много, за него това е поглед в близкото бъдеще.
Бившият халф на Челси иска да води отбор във Висшата лига, а желанието му скоро може да стане реалност, след като Уотфорд е на второ място в Чемпиъншип.
„Хвърлям по едно око от време на време. Хубаво е да ги имаме толкова близо до нас, за да ни напомнят къде искаме да бъдем. Не можем да си позволим да гледаме твърде далеч в бъдещето, но това е нашата мечта - да бъдем във Висшата лига", казва Иоканович.
Битката във втория ешелон на английския футбол за място в елита през този сезон е безмилостна. Девет отбора все още са в борбата, като първите два получават директна промоция, а четири играят плейофи помежду си за последното останало място. Тази седмица ще бъде определяща за Уотфорд, който има директни мачове с преките си съперници Дарби Каунти и Мидълзбро.
Фактът, че отборът изобщо се бори за промоция, след като сърбинът е мениджър №4 на тима от началото на сезона, е донякъде победа. Самият Иоканович има договор до края на сезона.
„Вярно е, че ние нямахме най-добрия старт с оглед на честите промени, но аз бях наясно къде идвам и каква е ситуацията", казва Иоканович.
Италианецът Бепе Санино започва сезона успешно, но напуска н е т о му бе последвано от слухове за конфликти в съблекалнята.
В любопитен петседмичен период Оскар Гарсия наследи Санино, но и той си тръгна, след като получи болки в гърдите още в първия си мач. Гарсия бе заменен от Били Макинли. Осем дни по-късно, след една победа и равенство собственикът на клуба Джино Поцо се свърза с Иоканович. Той е препоръчан на Поцо от един от подчинените му в друг от клубовете, които притежава - Гранада, който признава способността му „да намира решения с малък с бюджет".
Иоканович свива рамене. „Това определено беше странно. Може би е нормално за други страни, но е необичайно тук. За мен просто това беше чудесна възможност, малка отворена врата към един голям шанс. Не познавах добре Чемпиънпшип, но знаех какво да очаквам от престоя ми в Челси. Винаги съм следил английския футбол, а и вярвам в себе си", продължава той.
„Знам, че клубът имаше трима мениджъри преди мен, но аз никога не съм се притеснявал за това какво може да се случи утре. Предпочитам да се концентрирам върху това, което става днес. Бях развълнуван, а не притеснен. Знаех, че средствата в клуба не са големи, че не мога да взема моя екип, но за щастие след няколко дни разбрах, че работя със стойностни хора. Уверен съм, че мога да направя всеки отбор по-добър.
Живея под напрежение от 18-годишен. Няма магическа формула, просто има вяра, че ако работиш здраво, животът ще ти се отплати".
Говорим с Иоканович, или Слав, както предпочита да го наричат, в откритата столова на тренировъчното игрище на Уотфорд,докато самият той пие кафе. 46-годишният сърбин вдъхва респект. Висок и с обезоръжаващ чар, той говори разпалено за желанието си да върне Уотфорд във Висшата лига. Разочарован е от трансферния прозорец, като принципът на Поцо - повече работа и по-малко разходи, често разпределя футболисти между трите клуба, които притежава -Уотфорд, Гранада и Удинезе. Казва, че Борнемут е най-добрият отбор в лигата и вярва, че разполага с четирима добри нападатели, които могат да направят разликата. Като играч той бе част от дефан-зивната линия на Челси от началото на века, подобие на това, което е Неманя Матич за тима на Жозе Мауриньо в момента. Пристига на „Стамфорд Бридж" от Ла Коруня по времето на Клаудио Раниери. Съжалението му, и то може да се усети, е че Висшата лига не вижда най-доброто от него.
„Бях на 32 и половина. Най-добрите ми години бяха в Ла Коруня, но все пак изиграх 52 мача за Челси. Дебютът ми беше срещу Ливърпул за Купата на лигата. Спомням си, че бях фаулиран и очаквах пряк свободен удар в наша полза, когато съотборниците ми казаха: „Изправи се, свиквай, тук не правим така". Бях свикнал на игра с пасове, дори и такива назад, но феновете крещяха и Рей Уил-кинс, един от треньорите, ме дръпна на една страна и каза: „Знам какво искаш да направиш, но тук трябва да се движиш по-бързо". Всичко това беше част от нова култура", казва Иоканович. Той поддържа връзка с бившите си съотборници Джанф-ранко Дзола и Густаво Пойет. И двамата наскоро бяха уволнени от отборите си - Каляри и Съндърланд. „Сега е време да останат насаме с мислите си. И двамата са шампиони и много добри мои приятели", казва сърбинът.
Самият той минава през това, когато само след два месеца начело на Левски София, е уволнен заради слаби резултати през 2013 година.
Домът му е на няколко мили от базата край Сейнт Олбънс. Пристига на тренировъчното игрище в 8 сутринта и е последният, който го напуска. Изглежда малко самотен, тъй като жена му и трите им деца са останали в Мадрид, където се намира семейният им дом за последните 13 години. Всъщност Иоканович притежава испански паспорт.
„Най-голямата ми дъщеря е на 19 години и често идва на гости. Самотата донякъде ми помага, защото изостря фокуса ми. Работата е моят живот и иззема цялото ми внимание и енергия, без значение дали обмислям цялостната картина или някой малък детайл. Този сезон може да се реши от един корнер или едно нарушение. Ако един отбор загуби концентрация в този етап от борбата, ще плати скъпа цена. Знам какво означава за всички завръщането във Висшата лига. Запознах се със Сър Елтън Джон, когато откри трибуната с неговото име на „Викъридж Ро-уд" малко преди Коледа. Той е добър човек, обеща, че ще ни изпрати шампанско и ще организира парти в наша чест, ако спечелим промоцията", разкрива Иоканович. Признава, че почетният президент на Уотфорд обаче не е в неговата плейлиста. Често гледа гангстерската класика с Робърт Де Ниро „Имало едно време в Америка" и чете автобиографията на Сър Алекс фъргюсън като извор на допълнителна мотивация.
„Винаги трябва да се развиваш, да искаш повече, така че има логика да имаш човека, спечелил повече титли във Висшата лига от всеки друг като мотивация. Готов съм за тази битка и няма да спра, докато не я спечелим", завършва Иоканович.
„Най-голямата ми дъщеря е на 19 години и често идва на гости. Самотата донякъде ми помага, защото изостря фокуса ми. Работата е моят живот и иззема цялото ми внимание и енергия, без значение дали обмислям цялостната картина или някой малък детайл. Този сезон може да се реши от един корнер или едно нарушение. Ако един отбор загуби концентрация в този етап от борбата, ще плати скъпа цена. Знам какво означава за всички завръщането във Висшата лига. Запознах се със Сър Елтън Джон, когато откри трибуната с неговото име на „Викъридж Ро-уд" малко преди Коледа. Той е добър човек, обеща, че ще ни изпрати шампанско и ще организира парти в наша чест, ако спечелим промоцията", разкрива Иоканович. Признава, че почетният президент на Уотфорд обаче не е в неговата плейлиста. Често гледа гангстерската класика с Робърт Де Ниро „Имало едно време в Америка" и чете автобиографията на Сър Алекс фъргюсън като извор на допълнителна мотивация.
„Винаги трябва да се развиваш, да искаш повече, така че има логика да имаш човека, спечелил повече титли във Висшата лига от всеки друг като мотивация. Готов съм за тази битка и няма да спра, докато не я спечелим", завършва Иоканович.
Без значение дали се възхищава на съседите си по тренировъчна база или на четивото си, мениджърът на Уотфорд със сигурност гледа в правилната посока.