Йордан Лечков на 47: Немците ги биеш само по немски - с колектив

Вчера Йордан Лечков стана на 47 години. Точно преди 20, тогава само ден след рождения си ден, Лечков се прослави като екзекуторът на Германия в четвъртфиналния сблъсък на Мондиал ’94 в САЩ. Нещата сега са коренно променени и България я няма на световните финали, а Германия унизи домакина Бразилия със 7:1 в полуфиналите. Ето какво сподели Йордан Лечков пред „Труд” по повод рождения си ден и възхода на германците:

Честит рожден ден, г-н Лечков. Как прекарвате?

- Както всяка година. Който ме познава, е наясно - вратите ми са отворени, адресът го знае цяла България.

А победния ви гол срещу Германия го знае целият футболен свят. 20 години по-късно как ви изглежда триумфът над германците, и то след като те унищожиха Бразилия?

- Още по-грандиозно ми изглежда. Виждате как мачкат германците сега. И през 1994 година бяха здрав отбор, световни шампиони. С Матеус, Клинсман, Фьолер, Хеслер, Бухвалд... Две години по-късно спечелиха европейското. Сега може да се оцени колко добър футбол сме играли. По телевизиите повтаряха достатъчно световното в Щатите. Вижда се, че надигравахме всеки отбор, който сме победили. И срещу Нигерия не играхме слабо.

Как се бие Германия?

- По германски. Само с колектив. Пречупихме ги. От 0:1 до 2:1. После и в София ги бихме така. От 0:2 до 3:2. Нашият отбор беше перфектно съчетание на добри футболисти в разцвета на силите. Играехме задружно. Не зависехме от една звезда. Ако някой няма ден - други изнасят мача. На световното Стоичков се изяви най-много, стана голмайстор. Но всички хвърляхме сили докрай, дадохме най-доброто, на което сме способни. А способностите ни бяха големи, четвъртото място го доказва.

Стоичков ли беше най-важният футболист в отбора?

- Стоичков е най-големият футболист от нашето поколение. Това винаги съм го казвал. Но всеки край него даде своя принос. Бяхме колектив и силни футболисти едновременно.

Значи отборният дух на Германия може да се пречупи само с по-силен отборен дух?

- Не само. Трябват и футболни качества. Като играчи в този момент ние не отстъпвахме по нищо на германците в Щатите. Да не кажа, че ги превъзхождахме. И ги победихме, защото бяхме колектив. Знаехме се, изпълнявахме си задачите, бяхме вече 4-5 години заедно.

Как ви се струва Германия на това световно?

- Сработен отбор. Обигран. Научен. Дисциплиниран. Знае кога какво да направи. Не зависи от формата на конкретни футболисти. Има заменяемост, конкуренция. Един излиза, влиза друг, а разлика не се усеща. Това е плод на дълъг труд.

Ще стане ли Германия шампион?

- Преди световното прогнозирах, че ще играе финал. Очаквах, че другият отбор също ще е от Европа (б.р. - победителят от завършилия снощи полуфинал Холандия - Аржентина).

Кой е по-неудобният съперник за Германия?

- По мое мнение Аржентина.

За бразилците какво ще кажете?

- Нищо няма да казвам. Тях достатъчно ги боли. Дълго ще се лекуват.

Промени ли живота ви голът срещу Германия?

- В личен план - не. В професионален - може би. След световното трябваше да се махна от Германия. Там не преглътнаха, че ги бихме с моя гол. Реших да остана в “Хамбургер”, тъкмо бях подписал нов договор. Роди се синът ми, не искахме да се местим. Сигурно беше по-добре да отида другаде, но... Живот и здраве да е!

Какви възможности имахте?

- След световното ме искаха къде ли не. Италия, Испания, Англия...

Кои отбори по-конкретно?

- От Италия - “Лацио”, от Испания - “Валенсия”, от Англия не си спомням, тъй като никога не съм искал да ходя там.

Защо?

- Защото тогава в Англия се играеше най-слабият футбол от големите първенства.

Възможно ли е в близко бъдеще България пак да постави Германия на колене?

- Трудно ми е да си го представя. Но това е футбол, всичко става, нали? Да се надяваме!