Когато го откриваме във Вилата му в Сен Тропе, Жюст Фонтен е в приповдигнато настроение. На 80 години изглежда в чудесна форма, гласът му е силен и ясен. Удоволствие е да се говори с него. Темата не може да е друга осВен монди-ала. И на 20-ото световно пьрВен-стВо негоВият рекорд няма да бъде счупен. Преди 56 години В Швеция високият едва 174 см френски нападател отбеляза цели 13 гола -постижение, което не е подобрено и до днес. Фонтен, който впоследствие бе треньор на Пари СЖ и селекционер на Франция, попада в състава само защото титулярят Рене Билар получава контузия.
Мосю фонтен, пулсът ви отново бие нормално, нали?
- Защо да е иначе? За щастие нямам проблеми нито с пулса, нито с кръвното.
Все пак тече световно първенство. Следите ли го?
- Естествено, гледам всички мачове както винаги.
Не треперите ли всеки път дали няма да ви бият рекорда?
- Не е чак така. Ако някой го счупи, аз не мога нищо да променя. А и нямам поводи за притеснение. Да не би Томас Мюлер да вкара 9 гола на финала?
Кой знае? Германия е способна на всичко. Мислили ли сте, че ще помете Бразилия като гост на полуфинала със 7:1?
- Това може да го е предвидил само някой, който иска да спечели много пари от залози. Или такива, които не знаят, че топката е кръгла. Всеки с най-бегла представа за футбола не си е представял такъв резултат. Макар че Германия е най-добрият отбор на турнира, това е сигурно. Невероятен тим, който играе задружно. А Бразилия изглеждаше позорно. И все пак да вкара 9 гола на финала, моля ви!
Прав сте. Толкова много голове няма дори в един мач.
- Аз вкарвах поне по един гол във всеки от 6-те си мача на мондиала. Това не го е постигал никой и до днес.
А това беше през 1958-а...
- При това с обувки, взети назаем, защото моите се скъсаха. В онези години имахме само по два чифта, нямахме дори резервни фланелки. Затова съотборникът ми Стефан Брюей ми услужи със своите. Той бе резерва и, слава Богу, носеше същия размер. След мондиала му ги върнах.
Дали щяхте да вкарвате толкова много и с вашите обувки?
- Защо не? За 7:3 в първия мач срещу Парагвай вкарах три пъти, после още 2 на Югославия при 2:3, един срещу Шотландия (2:1), още два на четвъртфинала срещу Северна Ирландия за 4:0 и на полуфинала срещу Бразилия (2:5) още един. Това бяха първите голове, които бразилците получиха на турнира. Вкарах и на малкия финал.
Срещу ФРГ, който 4 години по-рано спечели първата си световна титла.
- Точно така, спечелихме с 6:3, а аз вкарах 4 пъти. Сега мога да ви се извиня (смее се).
Защо?
- Защото едва ли сте се радвали тогава?
Със сигурност не сме.
- И днес почти всяка седмица получавам молба за автограф от германски фенове, които искат да знаят как съм вкарал 4 гола. А всъщност щяха да бъдат 5, но моят приятел реши сам да бие дузпата. Вкара я. Аз не биех нито фаулове, нито дузпи. Оставях ги на другите. Не биех и корнери, защото другите се страхуваха, че ще вкарам директно (смее се от сърце).
Как се задържа рекордът ви толкова дълго?
- Често си мисля за това, особено по Време на мондиалите постоянно ми се напомня. Рекордът ми е най-старият във футболната история, ако не и в спорта. В Русия ще стане на 60 години. Невероятно е и същевременно ме кара да се гордея. Преди няколко седмици от фИфА ми пратиха платинена обувка за моите 13 гола. Седем от тях бяха с десния крак, пет с левия и един с глава.
А какво получихте през 1958-а?
- От един шведски вестник ми подариха пушка, която бе просто символична. "Златна обувка" се дава на голмайстора от 1986-а. Първата я взе Гари Линекер. Малко след като я получи, той ми я даде. Беше красив жест.
Защо днес голмайсторите не вкарват толкова много както едно време?
- Можеш да вкараш толкова голове само ако си на точното място в точния момент и правиш точно каквото трябва. Звучи просто, но не е. Иначе всеки щеше да е голмайстор. Аз успявах да вкарам отвсякъде. Днешните футболисти са физически по-здрави, по-издръжливи, но нямат онзи финес и креативност. Днес са нужни 10 удара, за да падне един гол. Аз стрелях общо 18 пъти към вратата тогава и освен 13-те гола уцелих две греди. Само три шута бяха встрани. Не е зле, нали?
Така е. Кой ще стане голмайстор този път?
- Може би пак ще е Томас Мюлер. Мисля, че може да вкара два гола и да изпревари колумбиеца Хамес. Много е хитър, реагира много бързо, може да стреля и с двата крака. Завършен футболист. Не е класически нападател като Мирослав Клозе, когото искам да поздравя за рекорда, и мен. За нещастие аз играх само на едно първенство, трябваше да прекратя кариерата си едва на 27 с два счупени крака. Първата травма стана на 20 март 1960-а, втората на 1 януари 1961-а. Повече не играх. Така останах само с 21 мача за националния отбор и 30 гола. Можех да играя още, сега съжалявам. Но няма значение. Този Томас Мюлер наистина е световна класа. Той е навсякъде, играе като моя покоен вече приятел Алфредо ди Стефано.
Силни думи.
-Така е. За Мюлер също няма установена позиция. Той получава свобода по терена. Това го прави непредвидим. Може ли да играе и като вратар (смее се)? Шегата настрани. Където и да отиде, винаги става опасно за съперника. Така е винаги, когато се появи германец на име Мюлер. С какво помните Герд Мюлер? - За мен той е най-великият германски нападател за всички времена. Вкара 68 гола в 62 мача, това е невероятно. През 1970-а наниза 10 в Мексико, но не можа да ме стигне. Бих искал да стисна ръката на този, който счупи рекорда ми. Няма да съм тъжен. Но мисля, че това е рекорд за вечността, ще го отнеса в гроба си. Никога няма да го счупят.
Дори Томас Мюлер, който е само на 24?
- И аз бях на толкова в Швеция. Той трябва да вкарва по 2 гола в 7-те мача. Това е огромно предизвикателство. Може и да го направи, не знам, не съм пророк.
Ще направите ли прогноза поне за финала?
- Който вкара първия гол, ще спечели, без значение кога ще стане това. Във Всички 14 мача от втората фаза само холандците успяха да обърнат Мексико от 0:1. Всички останали, които откриха резултата, продължиха напред.
Гунар Майнхарт, "Ди Велт"
