Преди двубоя на Лудогорец с уелския ТНС утре в Разград „Меридиан Мач" потърси за интервю поляка Адриан Чиешлевич, който скоро ще започне шестия си сезон с отбора от градчето Осуъстри. Звездата на „светците" говори откровено за шансовете на ТНС срещу родния първенец, за мнението си за футбола в Уелс, за световния рекорд с ТНС и за върховете и тежките моменти в кариерата си.
- Мачът срещу Лудогорец е в четвъртък, но вие още във вторник сутрин тръгнахте за България...
- Няма непосредствена самолетна връзка и затова от Лутън пътувахме до Букурещ с редовен полет и оттам с автобус до Разград. Наплашиха ни, че в деня на мача ще бъде 35 градуса, което за отбор от Уелс е много (смее се).
- Какво мислиш за шампиона на България?
- Още когато разбрахме, че Лудогорец ще играе с Валур, бяхме сигурни, че това ще е следващият ни съперник. За Лудогорец знаех единствено, че там играят двама мои сънародници -Яцек Гуралски и Якуб Шверчок. Несъмнено обаче това е един много добър отбор. Ако не се лъжа, преди няколко години играха в груповата фаза на Шампионската лига, а също и в групите на Лига Европа. Само това е достатъчно доказателство колко класен съперник ни се е паднал. За нас ще бъде изключително труден отбор за преодоляване, но все пак това е футбол и всичко може да се случи... Ще бъде тежко, но ние ще се опитаме да продължим напред.
- Сигурно вече сте наблюдавали на видео българския шампион. Какви са ти впечатленията?
- Да, вече гледахме избрани моменти от мачовете на Лудогорец. В отбора преобладават чужденците, но явно такава е политиката на собственика на клуба. Играят бърз, комбинативен, атакуващ футбол, използвайки често крилата. Забелязахме техните силни страни, но имат и някои недостатъци и ще се опитаме да се възползваме от тях. Тактически трябва да подходим много внимателно към сблъсъка с Лудогорец, може би по същия начин, по който подходихме в срещата с Копенхаген, т.е. вече знаем горе-долу как да играем и как да изглеждаме срещу отбор, който е по-добър от нас. Ако се хвърлим да играем открит футбол, мачът може да завърши зле за нас - да загубим с 4-5 гола разлика. В такива срещи трябва да се подходи много мъдро и премислено. Със сигурност двубоят в Разград няма да е лесен. Дано по време на мача да не е 35 градуса, защото при нас няма такива жеги и не сме свикнали да играем при такава температура. Времето в Разград би било евентуален минус за нас, ако бъде много горещо.
- Къде виждаш шансовете на ТНС срещу Лудогорец?
- Моят отбор не е типичен представител на физическия футбол. По-скоро сме техничен отбор, който има за цел да спазва тактическата дисциплина. Всеки от нас си знае задълженията си на терена и се старае да ги изпълнява на 100 процента. За уелския футбол непрекъснато се говори, че се осланя на физиката, но това не е точно така. Може би е бил такъв преди 15-20 години... Футболът във Великобритания много се е променил. Нашите шансове срещу българите ги виждам именно в това -да играем техничен футбол и да спазваме тактическите указания. Срещу Лудогорец трябва да сме много внимателни. През първите 90 минути в Разград всичко може да се случи.
- Медиите в Уелс определят българския шампион за абсолютния фаворит в двата мач с ТНС. Не е ли малко депресиращо?
- В никакъв случай! Даваме си сметка, че Лудогорец е по-силният отбор, но това не означава, че ние вече сме се предали и сме вдигнали бялото знаме. Ако сравним бюджетите на двата клуба, то този на Лудогорец е примерно 50 милиона паунда, то нашият е половин милион. Такава би била разликата във финансовото положение на двата съперника. С ясното съзнание, че отборът от Разград е големият фаворит, ние няма от какво да се плашим и гледаме смело напред. Да не забравяме, че ни предстоят два мача с българите. И ако в първия измъкнем нещо в Разград, в реванша ще хвърлим всички.
- Можеш ли да разкажеш нещо повече за ТНС като клуб?
- Нашият президент е мултимилионер, за когото футболът е страст. Имал е фирма, която преди време е продал за 80 млн. паунда, така че финанси не му липсват. Купил е клуба, когато той е бил в Уелс и го е пренесъл в Англия. Построил е нов стадион. ТНС е единственият професионален отбор в лигата на Уелс, т.е. само тренираме и играем и с друго не се занимаваме. Така, че сме много напред в сравнение с другите отбори в първенството. Освен това, много се гордеем от поставения преди време световен рекорд от 27 поредни победи, с което подобрихме постижението на Аякс още от времето на Йохан Кройф.
- С какво друго можеш да се похвалиш в кариерата си?
- Никога няма да забравя, че в първия квалификационен кръг на Шампионската лига през сезон 2015/16 играх срещу брат ми Лукаш Чиешлевич в мачовете на моя ТНС срещу неговия Торсхван. Това е преживяване, което няма да забравя до края на живота си. Освен това имам два мача в полския национален отбор до 18 години, където бях съотборник с вратаря на Ювентус Войчех Шченсни. Като юноша имам прекарани и два сезона в академията на Манчестър Сити.
- От три години играеш с черна превръзка на главата. Сигурно заради някаква контузия...
- Преди три години в мач от първенството, скочих за една топка и се сблъсках глава с глава със съперник. Паднал съм безпаметен на терена... Лекарите откриват, че черепът ми е пукнат на две места. Решиха да не ме оперират, защото имаше опасност да загубя зрението на едното си око. По тяхна препоръка пет месеца не правих нищо, дори не можеш да вдигам тежки неща, просто никакви физически усилия,защото имаше опасност да получа мозъчен кръвоизлив. Върнах се във футбола и продължавам да играя и до днес. Оттогава съм с тази черна превръзка на главата, която има за цел да я предпазва. Съотборниците ми се шегуват, че с нея съм малко като Роджър федерер... (смее се). Точно през този тежък период се роди сина ми Рони и утехата ми беше, че поне мога да бъда непрекъснато до него. Преди две години скъсах връзки в коляното и тогава ми мина мисълта да се откажа от футбола, но преодолях и това препятствие.
- А бил ли си някога в България?
- Не, за разлика от брат си Лукаш, който е бил там на почивка, аз никога не съм бил. Не си спомням да съм играл и срещу българи или български отбор. Като чуя за български футбол, единственото нещо за което се сещам е Стоичков. Не съм го гледал, защото съм на 28 години, но знам много за него.