Миналата седмица донесе различни емоции на хората в България и по света.
Феновете на фолк музиката се насладиха на новия клип на Десислава; тези на телевизията видяха поредния изгонен от къщата на Big Brother. За привържениците на английския футбол и в частност на Ливърпул обаче, изминалите 7 дни бяха свързани с името на Стивън Джерард.
Едва ли има някой, интересуващ се от най-великата игра на света, който не е чувал това име. 10 години Стиви Джи радва „червените” привърженици с невероятна игра. За тях той не е само капитан на отбора. Джерард вече се е превърнал в легенда на клуба.
Преди 10 години, на 29-и ноември 1998 година, едно момче с номер 28 на гърба си, заменя Вегар Хегем в мача с Блекбърн. От този миг изгрява поредната футболна звезда на небосклона. Тогава лидери на тима са Роби Фаулър и Пол Инс. На една тренировка великият голмайстор Фаулър се обръща към настоящия мениджър на Блекбърн Инс с думите: „Пол внимавай, това момче ще те измести от титулярния състав”. Естествено става дума за Джерард, който още в школата на Ливърпул показва, че има качествата да води тима.
През 2003 година Стивън наследява капитанската лента от Сами Хуупия и се превръща в лидера на отбора. До настоящия момент Стиви Джи изиграва 457 мача с екипа на „мърсисайдци”, в които отбелязва 103 попадения, записва 70 мача за английския национален отбор и 14 гола, вдига Шампионската лига, Купата на УЕФА, Суперкупата на Европа, Купата на Англия, Купата на Лигата и „Камюнити Шийлд”. Единственият трофей, който му отбягва е титлата в английската Висша лига.
През седмицата Стивън призна, че през 2005-а е мислил за трансфер в Челси. Тогава Жозе Моуриньо бе готов да плати 32 милиона паунда за халфа. „Мислех за Челси, а сега съжалявам, че съм си помислил да акустирам на „Стамфорд Бридж”, казва Джерард. И този факт обаче не накара феновете на тима да намразят и за секунда Стиви Джи.
Признание за Джерард е и награждаването му с Ордена на Британската империя, който малцина футболисти притежават.
За „великана” с номер 8 могат да се изпишат томове книги. С борбеността си, с лидерските си качества, с невероятните си умения, той е еталон за всички млади футболисти на „Мелууд”, а и не само. Те искат някой ден да станат като него, да вдигат на крака „Анфийлд” и да печелят трофеи с Ливърпул.
