Борислав Борисов
Онзи ден поглеждам вестника и какво да видя - имало сбирка с идея да се основе нов футболен клуб ЦСКА. Нещо подобно се опитаха да направят и в Ботев (Пловдив). Идеята ми хареса, викам си: "Я да прочета малко!" и веднага намирам примери. Всеки истински фен на любимата игра рано или късно си задава въпроса - дали да се примири с пряката зависимост между спечелените отличия и инвестираните пари. В последно време има доста примери за привърженици, които опитват да правят клубове, с които да избягат от финансовата реалност на футбола. Започнах себе си да убеждавам, че това е напълно възможно и у нас. И се зачетох.
АФК Уимбълдън
Началото трябва да е за АФК Уимбълдън, който през 2002 бе създаден от своите привърженици, които отказаха да се примирят с преместването на клуба от Лондон в Милтън Кейнс. Парадоксът е, че само 8 години по-късно настоящият АФК Уимбълдън и онзи преименуван вече отбор Милтън Кийнс Донс са само на една дивизия разстояние. Което сигурно се счита за успех. Има ли нещо общо онази ситуация с нашата в България? Да, макар и малко. Съществува огромно неразбирателство между собственика тогава на Уимбълдън Сам Хамам и феновете. И те решиха да се отделят. Като директна причина се посочва, че преместеният отбор вече не представлява ценностите на оригиналния тим Уимбълдън. Я, ама това съм го чувал вече!
Оставям много от подробностите встрани, но въпросът със собствеността бе доста интересен. Нали поради това бе създаден! АФК Уимбълдън е в активите на акционерно дружество, което пък е собственост на организация на привържениците, в чиито цели обаче липсва стремежът за печалба. Обаче в един момент клубът се нуждае от инвестиция за откупуване на стадиона, на който се играят мачовете. Впоследствие се взима заем от Барклейс Банк, който на практика все още не е изплатен. Тоест пак нещата стигат до инвестиции вътре в клуба и правилно управление. Забележете и нещо друго! Изминаха 8 години от създаването, а все още тимът дори не е влязъл в професионалния футбол. Ще се изтърпи ли такова нещо тук? Съмнявам се.
Чета и си задавам въпроса какво накара онези хора да направят новия футболен клуб. Намерих отговора в един репортаж за първия контролен двубой на новосформирания отбор. Крис Стюарт, президент на АФК Уимбълдън, пита феновете след загуба с 0:4 "дали някой е мислел, че ще победят". Отговорът на тълпата е бил: "На кого му пука!". Така е. В този тип футболна култура най-важното нещо далеч не са победите, а съществуването и отстояването на ценности. Това и направи тогава АФК Уимбълдън - отстоя визията на привържениците си за бъдещето на една идея, без да се притесняват за купи, класиране и всичко останало. Можем ли да го направим тук? Съмнявам се.
ФК Юнайтед ъф Манчестър
През 2005 година видяхме създаването на ФК Юнайтед ъф Манчестър. Както показва и името, това е отбор, който привържениците на Червените дяволи, които не са съгласни с политиката на новите тогава американски собственици, фамилията Глейзър, налагана на именития Манчестър Юн. Клубът прави масови проби, за да наеме първите си играчи. Тази година съставът достигна до първия кръг в ФА Къп, което е огромен успех. Всички си мечтаят да стигнат до третия, когато пък ще се молят жребият да ги противопостави на Манчестър Юн. Но това са само мечти. В момента ФК Юнайтед ъф Манчестър е в седмото ниво на йерархията на английския футбол.
В първите три сезона съставът неизменно се изкачваше по дивизиите, но в последните 3 сезона не успява да направи това. Нещо повече - сега е във втората половина на класирането. На практика проектът сякаш е в застой. И още нещо важно - вижте средната посещаемост на мачовете! През 2005-2006 е била малко над 3 хиляди. След това числата вървят надолу - 2581 (2006-2007), 2086 (2007-2008), 2152 (2008-2009), 1954 (2009-2010), а през настоящата кампания средната посещаемост за първите 12 мача е 1723 души. В първия кръг на ФА Къп тимът за първи път ще участва в мач, който се предава пряко по телевизията и това ще генерира добър финансов приход. През март тази година клубът обяви плановете си за построяване на свой собствен стадион с 5 хиляди места в Нютън Хийт, където е оригиналният дом на Манчестър Юн от основаването на отбора. Проектът ще струва 3 и половина милиона паунда и сега се работи по финансирането му.
Когато обаче клубът бе създаван, имаше възможност да се вземе лицензът на друг състав в областта - Лий Реуей Механикс Инститют. Това щеше да помогне на отбора да има по-голяма фенска база. Но основателите на клуба решиха, че трябва да започнат от най-ниското равнище на играта и да извървят своя път до върха, ако могат, разбира се, без чужда помощ. Факт, който сам говори за характера на създадения клуб. У нас веднага се замислихме за лиценза на някой отбор, който може да се вземе. Има и още няколко важни неща. Бордът на директорите ще се избира демократично от членовете на клуба. Решенията ще се взимат на принципа "един член - един глас", което на практика означава, че големите инвеститори ще имат същия глас като хората с една акция. Това не го вярвам да се случи у нас.
Правилата
Тези два примера всъщност ме накараха да стигна до Ливърпул и скорошната битка за смяна на собствеността. Истината е, че феновете вече не могат сами да влияят толкова силно върху управлението на отборите. Единствената им възможност е да изберат правилният собственик, когото да подкрепят в битката с противниците си. И тогава идва друг въпрос - кой може да гарантира, че новият избор е по-правилен от първия? Признавам си, че нямам идея. Но съзнавам, че феновете могат да спечелят само ако играят по правилата на собствениците. Иначе са обречени на аматьорски футбол.
Бъди фен, купи си клуб
Примерът на Ливърпул е по-удачен от този на АФК Уимбълдън и ФК Юнайтед ъф Манчестър
