Никой обаче тогава не казва: „Да живее Петър Лесов”. Случва се обратното. Избирането му е първата брънка от веригата катаклизми, продължили до европейското първенство в Ливърпул през ноември, когато боксът ни се реабилитира.
Може би затова хронологията за случилото се на българския бокс през годината трябва да започне от ноември, 2007. Има още една причина – бронзовият медалист от Атина Борис Георгиев спечели в Чикаго олимпийска виза.
Столът на треньора на националния отбор се клатушка още по-силно, а апетитите за мястото се изострят до крайност – човек се пита за какво ли им е!? - но както обикновено се случва по нашите ширини, целта оправдава средствата. „Бившият е тотално изчерпан, а новият не може да се изказва”, са само част от публикуваните обиди. Тези под сурдинка са много по-силни.
Нямаше начин първият лагер с Новия да не започне със скандали. Хроничната болест на боксьорите да закъсняват за лагери този път е обяснена като бойкот. Израз на несъгласие с методите на новия треньор, гласи призивът на жадните за власт.
Според някои медии, на Белкемен боксьорите гладуват. Специално свиканата комисия установява, че хладилниците на националите са пълни с излишна храна, която те не са успяли да погълнат.Това е само един от примерите за подводните камъни, които трябва да преодолява новото ръководство. Идеята Лесов да се изплаши е на път да се сбъдне. Олимпийският шампион няколко пъти иска да си тръгне. Само католишкото му възпитание го спира.
На турнира „Странджа”, най-сериозното изпитание преди олимпийските квалификации, Илия Филипов, Алексей Шайдулин, Евгени Борисов и Кубрат Пулев печелят първите места. Надеждите, че не всичко е загубено, се появяват отново.
За да бъдат заличени само 2 седмици по-късно. От Италия с олимпийска виза се завръща само Кубрат Пулев /+91 кг/. Димитър Щилянов, другият сериозен кандидат за олимпийска слава, но в по-горната категория до 69 кг поради заетото вече място в 64 кг от Борис Георгиев, губи още в първия мач. Същото се случва и на останалите 7 български участници.
Последният влак за зона Европа е в Атина от 7 – 14 април. Преди това нашите национали отиват до Киев с идеята, че в спарингите там ще влязат във върхова спортна форма преди втората олимпийска квалификация. Не се получи. Една от основните надежди за спечелване на квота в Атина Алексей Шайдулин губи още в първата си среща. В кат. 57 кг той не успява да преодолее Коба Пхакадзе (Груз) и отпада. "Алексей явно не е във форма и затова не успя, въпреки че тренира много”, заяви тогава старши треньорът. Другите петима българи губят още преди четвъртфиналите. Капитанът Далаклиев в кат. До 54 кг пада във втория кръг от силния азербайджанец Мамадов и в главата му се прокрадва мисълта да се отказва. Добре, че не се подчини на вътрешния си глас. Но за това по-късно...
Веднага след серията загуби в Атина страстите за мястото на Петър Лесов отново се вихрят с пълна сила:
„Не издържам психически. Много ми е тежко. Бойкотите за пари, напрежението, което се създава отвън, не могат да не ми влияят. Ето, ако не беше загубил 9 дни заради напускането и връщането в лагера, Евгени щеше да вземе квота от квалификацията в Атина, сигурен съм. Но ще се боря докрай. Не съм от тези, които се предават лесно”, споделя треньорът пред пишещия тези редове по време на финалния кръг на отборното първенство в Плевен, където битката за титлата между Ботев и ЦСКА е в разгара си.
Белмекен отново става бойно поле на боксовото съсловие. Федерацията изпраща в спортната база в Източните Родопи 8 спарингпартньори за двамата олимпийци, а тях ги няма. Спарингпартньорите влизат в страхотна форма, докато Борис Георгиев и Кубрат Пулев се занимават с боксова политика и не им е до условни боеве и интервални тренировки. Двамата са радетели за по-голяма свобода на личното мнение. „Лесов е бивш военен и въвежда армейски порядки в националния отбор, но живее в друго време”, заявява Кубрат Пулев. Всъщност те са проводниците на идеята в Пекин да отиде не Петър Лесов, а треньорът на ЦСКА Михаил Таков. Моторът е опозицията около него. Има моменти, когато отчаянието у треньорския щаб взима връх.
„Боксът ни е отишъл на кино. От Деветдесета година всичко потъва. Само един Борис Георгиев и Кубрат Пулев. Нищо друго не се вижда на хоризонта. Ще се затрием като спорт... Трагедия... Боли ме...” - това са думи на един от бившите треньори на националния отбор, Николай Джелатов. Сякаш предаването „Искрено и лично” се пренася в бокса. Седмица преди да започне европейското първенство за юноши в Пловдив.
С него идва опровержението.
Левскарят Стефан Иванов побеждава на финала руснака Олег Аникин с виртуозна игра с крака и взима купата на най-добър боксьор на първенството. Състезателят на Ботев Пловдив Димитър Кръстев побеждава на полуфинала световния шампион Елвин Исаев от Азебайджан, а 46-килограмовият Николай Райков от Пазарджик в стил напомнящ боксовия гений от Варна Ивайло Маринов, не печели финала само поради нежеланието на съдиите.
В последната права преди Олимпийските игри двамата олимпийци се стягат. „По-добре късно, отколкото никога”, внушават си хората от щаба на националния отбор. Но в усилията, хвърлени в тренировките има и друг смисъл. Те задължават. Боксьорът си казва:”Не може толкова дълго време да съм се бъхтал и сега за няколко минути да отиде всичко на вятъра”. Тези угризения ги няма нито у Борис Георгиев, нито у Кубрат Пулев. Макар че стимулът за Кобрата е певицата Андреа, а към усилен труд подтиква Борис не някой друг, а неговата съпруга, която дори участва в съставянето на диетата му. Двамата са далеч от състезателната форма.
Боксьорите ни отпадат в началото на турнира. Не отстъпват физически на съперниците си, а в тактиката. Където иначе е силата на Борето. Кубрат пропуска няколко силни удара в първия рунд и не е в състояние да изравни точките, макар че поваля колумбиеца по-късно.
„Къде беше неговият силен десен прави, с който той така умело и навреме контрира от далечна дистанция? Къде беше неговото добре координирано движение с краката, с което той превъзхожда всички боксьори в супертежка категория? А изпреварващите действия, типични оръжия в неговия арсенал”, споделя с болка треньорът и негов секундант в Пекин Петър Лесов.
Но никой не е в състояние да промени погрешна, по-скоро инстинктивно избрана тактика в една минута почивка между рундовете, ако самият боксьор не го осъзнае.
Медиите определят представянето на двамата боксьори като провал.
Отрезвяването е закономерното следствие. Нападките спират. Вече няма за какво. Пекин е в миналото.
Петър Лесов обявява подмладяване. Спортната година започва без двамата олимпийци.”Те имат нужда от време, за да преосмислят преживяното и промените, които настъпиха след това - В списъка му преобладават нови лица - Който издържи на натоварванията и докаже, че е боец, ще продължи да е сред моите избраници. Който няма сили за това, ще си отиде” – Старшията твърдо е решил да провежда нова политика. „Няма да робувам на имена. Дисциплината ще е решаващ фактор при подбора”.
Капитанът Детелин Далакалиев е забравил колебанията си след олимпийските квалификации и е с амбиции да докаже класата си на Европейското първенство в късната есен. „Започнах малък бизнес, но с него до европейското ще се занимава приятелката ми. До Ливърпул ще й помагам само със съвети”, заявява плевенчанинът, който има бронзов медал от световни първенство и вече иска злато.
Докато Борис Георгиев продължава да преосмисля, Кубрат Пулев на всяка цена държи да се готви в лагерна обстановка и тренира като никога досега. Реабилитацията е нужна на Тежкия повече от всичко. Пред обществото, но най-много пред приятелката си Андреа. Двамата отдавна са публични личности и гафове не се прощават.
Кубрат Пулев спечели убедително европейската титла. С четири победи над силни боксьори. Нямаше и помен от грешките, която го препънаха в Пекин. Детелин Далаклиев също беше категоричен в Ливърпул. Включително и на финала. Но не му бе писано да се върне с европейска титла. В боксовата политика има неписани правила. Домакинът трябва да има поне един шампион. И той трябваше да бъде Люк Кямбъл, единственият англичанин на финалите. За лош късмет на „Шушляка”. „Детелин е шампион в кат. До 54 кг. Признаха го и домакините” - заяви президентът на федерацията Марин Димитров – неговата премия ще бъде като на европейски шампион.”
„Нямаше интриги” – изтъква като една от главните причини за спечелването на златния медал Кубрат Пулев.
До средата на ноември европейските титли на България станаха две. Но не бе писано да останат толкова.
Българският бокс имаше и още 11 повода за радост. Боксьорките ни завоюваха 2 златни, 3 сребърни и 6 бронзови медали на европейското първенство. Някои ще кажат: „Жени и бокс – абсурдите в този спорт продължават...” Скептиците в препълнената зала „Диана”, между които и пишещият тези редове, трябваше да променят мнението си. Толкова много емоции не е имало отдавна на боксови състезания.
Женският бокс доказа в Ямбол правото си да съществува. Добричлийката Светлана Каменова и русенката Грета Георгиева играха феноменално на финала и разплакани по женски слушаха българския химн. Тези, които не плакаха в зала „Диана” бяха малко. Почти като в „Море от любов”.
Равносметката в цифри: 18 медала - 4 златни, 6 сребърни и 8 бронзови от европейските първенства през 2008 г. Не изглежда никак зле. Но колко мъка се крие за тези цифри, знаят най-добре потърпевшите.
ДЕСЯТКАТА НА БЪЛГАРИЯ ПО БОКС ЗА 2008
1.КУБРАТ ПУЛЕВ ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН МЪЖЕ
2.ДЕТЕЛИН ДАЛАКЛИЕВ ЕВРОПЕЙСКИ ВИЦЕ-ШАМПИОН МЪЖЕ
3.СТЕФАН ИВАНОВ ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ЮНОШИ
4.СВЕТЛАНА КАМЕНОВА ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ДЕВОЙКИ
5.ГРЕТА ГЕОРГИЕВА ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН МЪЖЕ
6.ДИМИТЪР КРЪСТЕВ ЕВРОПЕЙСКИ ВИЦЕ-ШАМПИОН ЮНОШИ
7.НИКОЛАЙ РАЙКОВ ЕВРОПЕЙСКИ ВИЦЕ-ШАМПИОН ЮНОШИ
8.ДЕНИС ФИКРЕТОВ ЕВРОПЕЙСКО ПЪРВЕНСТВО ТРЕТО МЯСТО
9.ТАНЯ ИЛИЕВА ЕВРОПЕЙСКИ ВИЦЕ-ШАМПИОН ДЕВОЙКИ
10.МЛАДЕН МАНЕВ