Когато емоцията от протеста срещу БФС отмине е хубаво да се погледне и към случилото се зад полицейските заграждения и под прожекторите на стадион "Васил Левски". Ясно е, че този мач бе опорочен от кръв и погроми. Пред празните трибуни в центъра на столицата и далеч от размириците по улиците на града, дебютът на Илиан Илиев срещу Унгария остана в сянка. Едва ли мнозина са се интересували горещо от случващото се в последното домакинство на България срещу Унгария в кампания, която никой няма да запомни с добро.
В четвъртък вечер трикольорите отново не успяха да спечелят, изпускайки по познат начин победата в последния момент за крайното 2:2. Допуснати бяха и редица слабости в дефанзивен план, но генерално имаше позитиви, които си заслужава да бъдат отчетени. За разлика от своя предшественик Младен Кръстаич, действащият треньор на Черно море секна експериментите с представителния ни отбор. Илиев заложи на най-доброто налично и даде да се разбере, че ще се доверява на играчи, които вече са се доказали. При сръбския тактик това далеч не бе задължително.
Първото, което Илиев промени, бе в защита. Докато при Кръстаич схемата включваше трима в отбрана, сега бившият национал на България заложи на традиционните четирима в линия. Нещо повече, селекционерът не промени нищо съществено като избор на титуляри в дефанзивен план, но нямаше да е грешка, ако вместо Валентин Антов бе предпочел по-опитния в случая Живко Атанасов.
Впечатление направи решението му да спре още един експеримент, свързан с отбраната. Илия Груев отново се върна в средата на терена, където е и далеч по-полезен, след като при Кръстаич му не налагаше да играе на неудобната за него позиция като централен бранител.
Илиан не направи и грешката да хвърли на терена всички извикани играчи от Черно море, с което можеше да предизвика критиците при евентуален негативен резултат. На резерната скамейка остана вратарят Иван Дюлгеров, а неговият конкурент Даниел Наумов записа силен мач. В хода на срещата заради изгонването на Антов той се довери и на дебютантна Живко Атанасов. Не рискува и с пускането на своя син Илиан Илиев, който доскоро лекуваше травма.
Дори в избора на дебютанти обаче имаше логика. Както вече стана ясно, един от тях бе 32-годишният Атанасов. По-късно същото се случи и с тарана Алекс Колев, заменил Мартин Минчев. И двамата вече имат натрупен сериозен стаж във футбола и няма да е пресилено, ако се каже, че този мач с екипа на трикольорите бе заслужен, а не подарен, както се случваше досега в квалификациите.
Не бе лесно треньорът да се справи и с цялата тази ситуация, включваща неясноти около стадиона за провеждане на мача, задаващите се протести и цялостното напрежение, витаещо около националния отбор.
Чисто футболно, България показа, че може да създава положения срещу тим като Унгария, а в предходните срещи тимът ни се мъчеше със съперници като Черна гора и Литва. Ясно е, че за работата на Илиан Илиев трябва да се съди след време, а не след първите 90 минути, но с дебюта си показа, че е воден от идеи и виждания, които имат логика, а не са плод на експеримент и емоцианално решение. В един по-различен период, дебютът му с Унгария можеше да бъде оценен и далеч по-сериозно, но пък поставеното начало е позитивно.
