Днес е 7 декември. И какво от това, ще се запитат повечето, един ден преди Студентския празник и ден след друг голям празник в България – Никулден. Но днес има и още нещо. По предварителни данни трябва да се проведе Извънредно общо събрание на федерацията по кану каяк, но без самата федерация. Какво пък ще рече това?
Дълго време мислих какво да напиша, как да го напиша, кой е прав и кой не. Така и не успях да стигна до своята истина и затова реших да предоставя нещата такива, каквито аз ги видях, пък всеки да си прави изводите.
Цяло лято бяхме подвластни на магията Олимпийски игри и на очакването до къде ще стигне окуцяващият български спорт. Олимпиадата дойде и си замина, проблемите останаха. Така дойде време и за скандали, съответно едни от сериозно изявяващите се на това поле бяха представителите на кану каяка в България. Българската двойка на Игрите – Аднан Алиев и Деян Георгиев реализира едно прилично класиране, което с пълно право може да се нарече успех, защото на фона на случващото се в страната ни, петото място на двете момчета наистина заслужава поздравления. До тук добре. Сега изниква въпросът – добре де, тогава от къде мирише рибата.
Малко след завръщането си от Пекин двамата спортисти се оплакаха от федерацията и от това, че не им се осигуряват необходимите условия за подготовка, няма комуникация с федерацията, те сами финансират подготовката си, а им се налага да се подготвят при треньори, определени от федерацията. В скандала бе замесено и името на Петър Мерков, един от именитите ни състезатели от близкото минало. Последва мигновенна реакция от страна на генералния секретар на федерацията Виктор Кирин и на част от Управителния съвет. На пресконференция, която продължи повече от час обвинените изнесоха данни, с които частично опровергаха казаното от двамата състезатели. И така, колелото се завъртя…
А аз започнах да се питам кому е нужно това и как може всички да са прави. Опозицията обвинява Виктор Кирин в еднолично управление, той няма нищо против да се оттегли, Дамян Дамянов първоначално отказва да поеме отбора по кану каяк, федерацията избира Николай Бухалов, състезателите го бойкотират, той се оттегля, Камен Куцев извежда двойката ни на Олимпийските игри, след което се стига до избор на нов треньор и една от кандидатурите е на … отказалия по-рано Дамян Дамянов. Да, точно така, не търсете логика, няма да я намерите, аз вече се опитвам месеци нареди и резултат от това няма.
В общи линии видяхме едно от перата на крилото наречено „скандал” в кану каяка.
Но къде без личното отношение? Досега не е споменато едно от имената, които доста често се споменаваха и на пресконференцията, която преди време даде федерацията, и по медиите, когато гръмна скандала. А името е Тодор Бонев, президент на клуба по кану каяк Локомотив (Русе) и един от организаторите на извънредното събиране на част клубовете, които са членовете на федерацията за избор на ново ръководство. Тук също възникна нещо старо – оказа се, че г-н Бонев има „стара закачка” с Виктор Кирин, а ябълката на раздора – младата надежда на кану каяка в България Мирослав Кирчев. Преди време Миро напуска Локомотив (Русе) и преминава в редиците на Искър. Тодор Бонев обвинява за това Виктор Кирин. Хубавото в случая е, че все пак това не се отразява на състезателя и той продължава нормално кариерата си, но конфликтът между двама от големите ръководители на този спорт в страната ни вече назрява.
И ако ситуацията до момента е все още ясна, аз ще се постарая да я объркам още малко. Това общо събрание, за което стана дума, съвсем няма да е единственото. Федерацията има решение за насрочване на Общо събрание на 7 април 2009 година. По мнението на компетентни юристи решенията на по-ранното събрание могат да бъдат отменени от следващото, но какво става когато едните не присъстват на събранието на другите и обратно? Нищо, засега няма опасност от две ръководства на една и съща федерация, увери ни Ваня Гешева.
Трудно е, наистина е трудно. Присъствах на пресконференцията на федерацията, говорих с Ваня Гешева и бях убедена, че това е истината по простата причина, че хората от федерацията не крият проблемите, не бягат от отговорност, и те искат алтернатива, готови са да се оттеглят, просто искат да знаят кой ще поеме кану каяка и какво ще направи за този спорт.
Разгледах и мнението на опозицията. Изводът – и те са прави. Ето, че кашата вече е пълна.
Всички искат едно и също – промяна, подмладяване, всички искат кану каякът да върви напред, но може би, всички са прекалено горди, за да признаят грешките си, да седнат на масата, да изяснят позициите си, да си подадат ръка и да тръгнат заедно напред.
Както каза и Ваня Гешева – най-титулованата ни състезателка и настоящ ръководител – „Ние не сме се събрали да се обичаме, а да вършим работа и спортът да върви напред. Не сме много хората, които се занимават с кану каяк в България и това разцепление не е полезно за когото и да било, най-малкото за спорта”.
Е, не стана коментар, какъвто бе първоначалният замисъл. По-скоро писаниците ми заприличаха на „Хронология на един скандал”, но надявам се позициите на двете страни да са станали ясни и всеки, който прочете това да потърси собствени изводи.
Аз намерих моя. Той по-скоро е призив към двете страни. Моля ви, намерете сили, намерете възможност, намерете воля, съберете се, стиснете си ръцете и не позволявайте лични конфликти да стават пречка за изява на тези, които могат и трябва да доказват себе си единствено на спортното поле. Защото спортът като цяло загива, а такива конфликти го водят по-стремително към дъното. Преди време Румяна Нейкова каза, че спортът в България е застанал на един крак, който се клати неудържимо, дайте своя принос за това да се закрепи поне този един крак на нашия инвалид, за да не се стигне до пълна ампутация, защото ако успеем да закрепим здравото, имаме шанс да намерим подходяща протеза и за вече загубеното, за да изградим един атлет, който да се конкурира с останалите. И не само да се конкурира, а и да побеждава, защото всички сме виждали, че може, всички сме се радвали и сме плакали с българските спортисти, когато те застанат на най-високото стъпало под звуците на националния химн. Само едно, дайте своя принос за това нашият атлет да върви напред!!!
В прикачения аудиофайл можете да чуете и интервюто с Ваня Гешева.
Да уравновесим греблата, моля ви
Днес е 7 декември. И какво от това, ще се запитат повечето, един ден преди Студентския празник и ден след друг голям празник в България – Никулден. Но днес има и още нещо. По предварителни данни трябва да се проведе Извънредно общо събрание на федерацията по кану каяк, но без самата федерация. Какво пък ще рече това? Дълго време мислих какво да напиша, как да го напиша, кой е прав и кой не. Така и не успях да стигна до своята истина и затова реших да предоставя нещата такива, каквито аз ги видях, пък всеки да си прави изводите.
