Делев между Кулата и ЦСКА

ЦСКА цяла есен чакаше Спас Делев. На първо място да му уври главата и да си намали финансовите изисквания. И после да отвори зимния трансферен договор, за да може играчът да подписва договори. Само второто се случи и съвсем естествено Спас се размина със завръщане в ЦСКА. Нещо повече, предизвика голям цирк на Армията. Дали му мътят главата, или нещо друго, но Делев не е същият. И не се вижда кой отново ще отприщи футбола в него, кой ще го накара да рита както преди.

Някога Спас Делев играеше като отвързан на терена, врязваше се между защитниците и опъваше мрежите в „А" група. Сега пак е като отвързан, ама... на дансинга. Има договор с ФК Кулата. С Фешън Хол Купата. Врязва се между засуканите мацки и опъва кръшен глас на микрофона на някоя фолкаджийка. Пак е силен, пак се раздава. И сигурно е щастлив, поне така изглежда от ежеседмичните снимки, които излизат в интернет.

Само че, Спасе, можеш ли този кеф да го сравниш с онази радост след гола срещу Динамо Москва? Можеш ли сега да се обадиш изпод звуците на тъпаните в дискотеката на Делев старши и да извикаш: „Татко, аз съм най-щастливият човек!" Както го направи онзи, предишният Спас с обаждане от Москва един час след триумфа над руснаците. Да, тогава Делев наистина беше друг. Когато дойде на Армията през лятото на 2009 г., един такъв, по-нисък от тревата, поиска джобните за „Титан" 2000 лева заплата и стая в буталото на Панчарево. Нищо повече, това му беше достатъчно. Шансът да играе в ЦСКА бе движещата за него сила.

Повече от три години по-късно Делев иска 30 бона да се върне в ЦСКА. Няма как да стане, казаха в прав текст на агента му. И са си прави. Добре, Спас може и да е прибирал по 30 000 евро на месец в Турция... ама в момента няма и помен от онзи Спас, който струваше 1 милион евро. Когато с Мишел Платини ги нарекоха Шматката и Смотания, но само за да се назлобят и превърнат в най-опасния нападателен тандем в „А" група. Спас показа, че кога го иска. може. Иначе нямаше да играе (още с екипа на Пирин) срещу Левски с пневмония. За има-няма година и половина извървя пътя от "В" група до Армията и евротурнирите. Колелото се завъртя също толкова бързо. С провала в Мерсин се срина. И още не може да се изправи. Доскоро проблемът беше в турците, заради съдебните дела. Заради тях Делев не можеше да играе в друг отбор преди Нова година. Минава почти месец от 2013 година, а отбор за дребосъка от село Ключ още не се намира. Може би проблемът не е в парите. А в това, че в момента ръцете му играят неуморно, а краката му са гипс. ЦСКА му дава втори шанс. защото за Спас още не е късно. Колкото е лош, толкова е и добър. Както може да се провали, така може и да спечели. Но най-важното - играе със сърце... пардон, играеше.

Взе ли му го някой това сърце и къде го остави, не се знае, но явно вече Делев гледа по друг начин на червения отбор. Жалко е. Ако не мярвате, може ди питате едно друго момче, което също минаваше за талантливо и ЦСКА опита ла му подаде ръка. Дани Кики я отхвърли. Отхвърли изобщо футбола и окачи обувките още преди 25-ата си годишнина.

Дори и онзи, лошият Спас, дето не го слуша главата и направи доста глупости на Армията, пак е много повече от сегашния. По-добре Делев да се сдърпа е Коце Стоянов на терена или да се натъпче напук с мазен хамбургер, отколкото един ден да псува и да се сбие с някоя мутра в дискотеката. Защото наред с щуротиите си Делев играеше, вкарваше и носеше победи. Понякога дори спасяваше ЦСКА и от резил. Ама ако продължава така, както е тръгнал, едва ли някои ще спаси него. От резила!

Иван Николов, „7 дни спорт”