Павел Колев, главен редактор и издател на вестник „Печели” пред „Тема Спорт”
Дотук добре! Четири победи и нито един допуснат гол са впечатляваща характеристика за българско участие в турнирите, макар и все още на доста ниско ниво. Тази статистика обаче поне потиска най-тъмните очаквания, че българският футбол се е хлъзнал неспасяемо надолу и е въпрос на кратко време да се озове при държавите джуджета.
Дотук добре! Четири победи и нито един допуснат гол са впечатляваща характеристика за българско участие в турнирите, макар и все още на доста ниско ниво. Тази статистика обаче поне потиска най-тъмните очаквания, че българският футбол се е хлъзнал неспасяемо надолу и е въпрос на кратко време да се озове при държавите джуджета.
Безспорно Левски и ЦСКА са в центъра на общественото внимание, но смятам, че е редно да се започне с Литекс. Ловчанлии преминаха през шампиона на Черна гора без трусове. Те спечелиха с малко, но с пълно превъзходство първия мач, а след това наложиха волята си без усложнения в Подгорица. факт е, че Рудар има скромен опит, почти никаква подкрепа и титлата му в Черна гора беше сензационна. Дори и скромните отбори от бивша Югославия обаче са способни на всякакви изненади. Ако приемем, че Рудар трябва да е критерий за нещо, то Литекс в най-лошия случай е на нивото на миналогодишния съперник на Левски ФК Баку, който по идентичен начин се разправи в Лига Европа с черногорския гранд Будучност.
Сигурно е, че Жилина ще бъде много по-труден съперник, а цялата мистерия е дали 8 Ловеч ще видим отбор, който е по-силен от мачовете срещу Левски преди две години. Подобен беше случаят с БАТЕ Борисов миналия сезон, който дойде край Покрития мост като съвсем различен тим отпреди година. БАТЕ не беше плахият опълченец от мачовете с Левски, а излезе да се надиграва и смачка оранжевите в реванша след негативен резултат в Беларус.
Трудната победа над Биркиркара е повод за оптимизъм в лагера на Литекс. факт е, че Жилина се измъчи, но в крайна сметка постигна своето. Това обаче не е аргумент, че класата на тима е по-ниска. Убеден съм, че и Жилина ще бъде отбор, претърпял позитивно развитие. В мачовете срещу Левски словаците изглеждаха по-слабият от двата тима разчитаха на контри, но показаха огромна тактическа зрялост. Оттогава до днес те играха в групите на Купата на УЕФА и станаха веднъж шампиони на Словакия в битка с възродения Слован.
В последните пет години обаче словашкият футбол е в очевиден възход, което не е свързано единствено с класирането на националния тим на световно първенство и елиминирането на Италия там. Това ще е допълнителният импулс пред местните отбори, но не бива да се забравя, че Словакия успешно продуцира в различни периоди различни силни отбори от много равностойното си първенство. Така например в Шампионска лига са играли скромните Кошице и Петржалка, макар че двата местни гранда са Слован и Спартак Търнава. Жилина е към групата на първите тимове, но това поне сочи, че е способен на същите успехи.
Шансът за успех на Литекс за мен е 50 на 50, като всичко ще зависи от първия мач. Лошото при Литекс е, че не е тестван неговият характер, т.е. как ще се справи при негативна случайност в неподходящ момент.
Левски наниза доста голове на Дъндолк, но това не бива автоматично да превръща гостите в «най-слабия отбор, играл на „Герена". Сините в този мач постигнаха нещо, което им е липсвало в първите мачове от всеки сблъсък след Киево: ранен гол. Това е ключът към безпроблемния успех въпреки разликата в класите. Много други тимове, които играха с Левски в продължаващия и досега неуспешен период, постигнаха успехи срещу сините, именно защото удържаха без попадение доста дълго време. Тампере, БАТЕ Борисов, Жилина и Дебрецен са прекрасни примери за това, но могат спокойно да се добавят и фК Баку или Санта Жулия от Андора. От другата страна на везната са например мачове като срещу Железничар Сараево, Хайдук, Могрен, Брьондби, Киево...
Ранният гол е едно от основните оръжия на тима на Левски и мисля, че трябва да бъде негов коз и срещу Калмар. Дали сините са фаворити срещу шведите, зависи само и единствено от детайлите, които правят разликата между масата европейски отбори от първите кръгове и тези, в които има хляб, да постигнат нещо. Ако Левски има голям коз, той е европейското самочувствие, което натрупа в последните малко повече от 10 сезона.
Конкретно за Калмар. Той е от добрите шведски тимове, като върхът му беше преди година и половина, когато за първи път стана шампион. Тогава Калмар имаше две оръжия: желязна защита и много технична офанзивна линия с добри за нивото на Швеция бразилци. Калмар не можа обаче да постигне нищо в Шампионска лига миналия сезон, където подобно на Левски бе спрян от Дебрецен, макар и при различен сценарий. Калмар можеше да е играл още преди година срещу Левски, но и той имаше малшанс срещу унгарците. Те поведоха с 1-0 при първата си контра в Швеция, а силите на домакините стигнаха само до три гола след това. Първият мач пък бе завършил 2:0 за Дебрецен.
Обективно спрямо миналия сезон Калмар е по-добър отбор от Дебрецен, но пък не превъзхожда с нищо Левски. Той има и един огромен хендикап, който е в изключително посредствените изяви на шведските клубове в Европа няколко сезона. Няма нито един шведски тим, който може да се похвали, че е постигнал нещо значимо, а времената, когато Гьотеборг печелеше трофеи, а Мал-мьо игра финал за КЕШ са безвъзвратно отминали. Доброто качество на шведските тимове е, че са дисциплинирани, знаят какви са точно шансовете им и винаги са близо до това да ги използват. Там място за импровизации няма.
Калмар ще бъде респектирай от Левски и ще прилича в това на Беверен или Дебрецен, но в никакъв случай няма да се уплаши. Шансовете на Левски са да вземе победа още в първия мач (Ясен Петров може да гледа един чудесен пример как да го направи от двубоя Хамарби - Партизан преди няколко сезона в Шампионска лига), но моите подозрения са, че 0-0 е най-вероятният резултат. Нулево реми обаче ще направи твърде деликатен реванша на все още неукрепналия нов тим на сините.
ЦСКА извади на пръв поглед страшен късмет с жребия, като малко тимове ще могат да се похвалят с по-слаб съперник. Твърде дискусионно е обаче дали Цибалия, който няма сили да бие дори Клифтънвил, щеше да бъде по-сериозен съперник. За мен червените са 99 процента в следващия кръг въпреки катаклизмите след Олимпиакос Никозия.При тях обаче има една чисто теоретична възможност да сътворят глупост. Статистически те са се спасили от това в период от десетина години главно заради жребия или пък късмет (Хайдук Кула). Съдбата просто не е поставяла ЦСКА в изпитание срещу слаб отбор, но въпреки всичко не смятам, че това ще се случи сега. Клифтънвил е в най-добрия случай третият по значимост клуб, но не в Северна Ирландия, а в Белфаст след Линфилд и Гленторан. И двата други тима безславно отпаднаха още на първото стъпало, така че самото участие тук на детелините е грандиозен успех. Клифтънвил обаче може да има ефекта „Дъндолк" за ЦСКА, защото червените се нуждаят точно от безпроблемни мачове преди дербито с Левски другата седмица.
Берое не бива да тръгва с големи очаквания срещу Рапид, защото разликата в класите е огромна, а проблемите в Стара Загора вече са хронични. Дори и достигането до мачовете с австрийците си е събитие и подарък за феновете. Ако обаче Илиан Илиев успее да обясни една от най-чаровните страни от историята на Берое на своя тим, то тогава той не е без шансове. При мач в Стара Загора можеше да се очаква, че Берое ще си спомни за славните европейски битки на предшествениците си, но хендикапът от неутралния терен е огромен минус.
