Джентълменът Ясен Петров

В последните години се превърна в практика директор, треньори и футболисти да се разделят с Левски по неособено цивилизован начин, присъщ за един нормален европейски от­бор. В миналото винаги е имало буйни характери и остри езици, но ще се спрем само на послед­ните години.

Клюкарницата и говорилнята се отприщиха с уволнението на Вили Вуцов, който опразни шкафчето от треньорската стая на Терена" само след... 4 официални мача начело на сини­те. За да бъдем точни, с осно­вен "принос" за освобождаване­то на Джуниър беше не кой да е, а настоящият мениджър на Левски Георги Иванов. Може би си спомняте, че Гонзо пропусна две дузпи в рамките на една седмица в мачовете срещу Вих­рен и БАТЕ Борисов, което коства загуби на Левски с по 0:1. И докато поражението сре­щу тима от Сандански не изиг­ра съществена роля, то това срещу беларусите сложи края на треньорските мечти на Вуцов в Левски. И тези на отбора за ново участие в групите на Шампионската лига. Нека приз­наем все пак, че тогава рязане­то на глава стана в ситуация, която наподобяваше сюжет от филм на римската империя.

Стадионът искаше главата на треньора. Батков се вживя в ролята на гладиатор и само дето не изка­ра жертвата от треньорската стая обратно на терена и да му връчи заповедта за уволне­ние пред всички.

После Велислав започна да ро­ни крокодилски сълзи пред меди­ите, постоянно тръбеше как освобождаването му било незакономерно, как не му бил даден достатъчно шанс и т.н. Кой знае, човекът сам за себе си имаше претенции и право да защити каузата си. Няма спор. Вили дойде на "Герена" с много плам и максимум заредени ба­терии. А за да стане накрая картинката пълна, в хора на оплаквачите се включи и баща­та Иван Вуцов.

В същото време Емил Велев получи вот на доверие от Бат­ков, независимо че в един мо­мент на адвоката му се искаше на горещия треньорски стол на „Герена" да седне Краси Балъков. По една или друга причина оба­че последният отказа да води „сините” или по-скоро Батков се отметна, поради което Велев изкара сезона, за да направи Левски шампион. Спечелената титла обаче не трогна собственика, който без колеба­ние и в най-неочаквания мо­мент, уволни тандема Боримиров-Велев, за да сложи на тяхно място Георги Иванов и Ратко Достанич.

На Борето и go ден днешен му е криво от този факт. Действително не е приятно, когато твой доскорошен прия­тел (Гонзо) се настани на мяс­тото ти, без да очакваш. Медийната война между Боримиров и Гонзо все още продължава, макар в момента да има леко затишие, което е нормално на фона на разменени­те, меко казано, остри реплики по време на зимната пауза (Боримиров нарече Иванов "комплексар с два грама мозък", а Гон­зо му отвърна с "глупак").

Сръбската лисица Ратко Дос­танич пък се опитваше да се хареса на всички, но не и на собствените си футболисти. Публична тайна е, че голяма част от тях го недолюбваха за­ради по-взискателните му ме­тоди на работа. Затова и Достанич бързо си събра багажа от "Герена". Да, Ратко не си позволи директно да нападне никого, но започна да се оправдава за слабите си резултати с предишното ръко­водство.

И така стигаме до Ясен Пет­ров. Пловдивският Джанини е може би най-критикуваният треньор на Левски в последни­те 10 години. Къде основател­но, къде не, негативните мне­ния към специалиста преоблада­ваха, за което до голяма степен си е виновен самият той. Да, треньорът на Левски трябва да респектира, а това Ясен не го умееше, а може и да не го е разбрал изобщо поради това, че не е изпитал необходи­мост да излиза извън собстве­ната си кожа. Петров заложи на дипломатичния тон, не вли­заше в публични полемики само и само Батков и Гонзо да са до­волни и мир да има на Земята.

На "Герена" обаче няма място за отстъпление и дипломатичност (особено при това ръково­дство), а и въобще, когато гово­рим за треньорския пост, е нуж­на авторитетна фигура. Така­ва, каквато Ясен явно не беше.

Монетата обаче има две страни, поради което е редно за Петров да бъдат казани и добри думи. Човекът ги заслу­жава заради поведението, кое­то демонстрира след последния шампионатен мач с Монта­на. Едва ли има две мнения - на­чинът, по който Левски се раз­дели с Ясен, беше доста унизи­телен и обиден за него. Това ве­че го обсъдихме наскоро с кате­горичното становище, че сини­те не изиграха картите си как­то трябва. Публиката също малко или много искаше да от­даде заслуженото на Джанини, да му хвърлят шалче на писта­та, да му скандират името и т.н.

И въпреки това Петров от­ново запази добрия тон, не на­падна никого от ръководство­то, дори напротив.

"Винаги ще стискам палци за Левски, за мен бе чест да рабо­тя в този клуб", изрече джентълменски Петров. А мо­жеше да се включи в общия хор на сините оплаквачи. Явно оба­че всичко опира до възпитание и интелект, каквито при Ясен има достатъч­но, като това не може да се ка­же за някои от предшественици­те му.

Как си представяте Вили Ву­цов или Емил Велев да изглеждат така смирено в напечена ситуа­ция, да пазят самообладание, да владеят емоциите си и в крайна сметка да задържат негативни­те емоции за себе си. Те са първосигнални, на моменти груби и дори брутални, а Ясен Петров показа друг модел на поведение. Тръгна си от Левски, без да тър­си вината извън себе си. Даже не счете за нужно да ни уведоми да­ли е имал дългосрочен план за си­ния тим, какви корекции е смя­тал да внесе, отрязани ли са му пръстите, стъпкана ли е детска­та му мечта. Сви си знамената и си тръгна достойно.

Дори в последните седмици, когато всички очаквахме, дори и самият той, да станем свидете­ли на отдавна влязлата му в сила присъда, той ни вадеше позна­тия файл със следния аудиозапис: Каквото има да се случва, ще се случи след мача с Монтана.

Е, случи се, каквото се случи. Ясен Петров бе освободен. Но и да е имал нещо против, той го запази за себе си. Което е много добра "препоръка" за следващите му работодатели, които ще имат предвид едно наум - че Ясен Петров е коректен и възпи­тан човек, който бяга от интри­гите. А 8 днешните футболни времена това е от голяма полза. Защото специалисти и "специа­листи" колкото искаш, но исти­нски честните хора останаха малко.