Един ден на „Уимбълдън” – втора част

Стотици хиляди тенисисти по цял свят тренират и играят с мечтата някога да стъпят на „свещената трева” в Югозападен Лондон. И да участват, дори и в един мач на турнира „Уимбълдън”. В същото време милиони любители на тениса също имат мечта. А тя е да влязат в комплекса на “The All England Lawn Tennis&Croquet Club”. Как един обикновен любител на тениса от България може да се докосне до магията на „Уимбълдън”? Каква е процедурата за достигане до заветния билет? Колко струва удоволствието да гледаш на живо най-добрите тенисисти в света? Всичко това можете да прочетете във втората част от ексклузивния репортаж на специалния пратеник на Novsport.com Григор Бабачев. Първата част от материала може да видите ТУК.

И така пътят към „Уимбълдън” вече бе отворен за мен. Минавайки край гарата на легендарния квартал, обаче ме очакваше ново преживяване. Точно на излизане забелязвам на метри от мен слабичка, дори леко съсухрена жена на около 50 години.

Да, няма грешка това е…„Дами и господа! Да приветстваме 20-кратната шампионка на „Уимбълдън” Маартинаааа Навратиловаааааа”, казва с микрофон в ръка млад англичанин и насъбралите се около трийсетина души избухват в овации. Една от най-известните лесбийки в света участва в демонстрации по изпълнение на сервис.Специална уредба засича скоростта и на табло се записват резултатите. Някой си Грег е успял да изстреля топката със 109 мили в час, докато след него се нареждат фенове с „по-скромни” резултати от 105,102 и 96 мили. Мартина взима ракетата и след кратка загрявка на рамото опитва удар. На таблото изненадващо светват едва…52,5 мили. „О, това е ужасно”, казва амбицираната американка и отново запраща топката с все сила към импровизирания корт. „62! Не, трябва да направя по-добър резултат”, навива се иконата на женския тенис. Третият й опит е най-добър – 79,9 мили под аплодисментите на множеството. „Явно вече съм остаряла и не мога”, казва с усмивка Навратилова, докато оставя ракетата и взима химикалката за задължителните автографи. Междувременно тя дава импровизирано интервю пред няколко репортери като предвижда титла на „Уимбълдън” или за Федерер, или за местния любимец Мъри. „При жените е ясно – Серена или Винъс”, казва Навратилова и с това кара няколко души да изтичат до намиращия се на метри букмейкърски пункт за да сложат парите си. След няколко минути Мартина се усмихва към феновете и се качва в дошлия специално за нея автомобил, който ще я откара на централния корт в „Уимбълдън”.

В този момент от гарата излиза солидна тълпа тенис запалянковци, които бързат към намиращия се на 0,8 мили (така пише на табелата)комплекс. До началото на първите мачове за деня остават около 20 минути и това е „златно време” за таксиджиите. Те предлагат да те закарат „само за 5 паунда”. Което си е добра цена, особено ако в колата сте двама или трима и си разделите сметката. Известен проблем е големият трафик по пътя към „Уимбълдън”, но от друга страна пътуването с такси излиза по-евтино и ти спестява главоболията от търсене на паркинг.

В това се уверявам малко по-късно, когато трябва да оставим автомобила си на паркинг №6 в близост до централния вход. Любезни млади стюарди ни напътстват с ръце. Всъщност „паркингът” е просторно голф игрище с езеро, което по време на „Уимбълдън” се използва за „настаняване” на автомобили. Те са навсякъде по поляните и се оказва, че свободно място има на около километър от входа. Преодолявайки и това препятствие вече може са насочим към входа на „Уимбълдън”, там където битките вече са в разгара си. Следва леко разочарование, защото билетите ни се оказват за корт №1, вместо за Централния корт. Но това няма особено значение – остават още няколко метра и сме на „Уимбълдън”! Тъмнокожи стюарди проверяват усърдно багажа ти, след което любезно те канят да влезеш – в Меката на тениса!

По алеите е пълно с народ, повечето фенове трескаво обикалят от корт на корт, за да зърнат някои от своите любимци. Всичко наоколо говори за традиция и история. Разположението на кортовете във вътрешността на комплекса е същото, както и преди 100 години. Кортовете с номера от 8 до 17 са разположени по алеите на комплекса. Там трибуните са от по два-три реда, а често минаващите край тях хора биват уцелвани с топката, ако не са внимателни. Минавайки покрай тях имаш чувството, че гледаш тенисисти, които играят за удоволствие в махалата, а не на най-големия турнир в света на тениса.

Нови са централният корт и корт №1, които са истинско бижу на архитектурата. Там има множество ресторанти и барове, откъдето може да се видят всички забележителности наоколо. Между централните кортове е разположен магазина за сувенири Wimbledon Shop, на входа на който огромен часовник Rolex (дългогодишен спонсор на турнира) показва точното време. На „Уимбълдън” има всичко – дори аптека и детски кът, където малчуганите да играят докато родителите им гледат тенис. Но все пак всичко това е съпътстващо турнира. Най-важното, разбира се е тениса и затова се насочваме натам.
 

„Мачът ще започне до 10-15 минути”, обяснява ми зачервена англичанка с надпис „Стюард” на ръкава. Виждам, че е станало време за обяд и затова се отправяме към специалното място за хранене, наречено Food Village. Там всичко е по 6,30 лири - порция от прочутото английско „Fish and Chips” (бяла риба пане и пържени картофи), или китайска храна със спагети и пилешко, или голямо парче пица, или голям бургер. Минералната вода и безалкохолните са по 2 лири, голямата наливна бира е по 4 и съответно малката по 2 лири. Навсякъде пред щандовете има огромни опашки, но дисциплината е желязна и затова хората са спокойни. След около 15-минутно чакане се добираме до своите порции и утоляваме, макар и временно глада си.

След размяна на бомбастични сервиси Иво Карлович успява да вземе с тайбрек първия сет, Цонга прави същото във втория. След това, обаче се случва малко чудо – единият от двамата прави пробив. Това е Иво, който повежда с 2:1 сета, а след това взима и следващия с тайбрек. Малко преди края на мача Цонга става все по-изнервен и дори си говори сам на корта. Публиката се опитва да го „вдигне на крака”, но не успява – триумф за Иво Карлович, триумф за Балканите!

В очакване на третия мач за деня идва време за обиколка на останалите кортове. На един от тях двама братя тайландци играят с огромен хъс срещу сърбина Зимонич и неизвестен американец, но губят в резултата под възторжените аплодисменти на добралите се до корта след многочасово чакане по опашките на „Уимбълдън Парк” фенове. На съседния също се играе на двойки, но смесени. Там неизвестна аржентинка приковава погледите със сексапилната си фигура. Партньорът й, обаче не е на ниво и затова и за нея се очертава загуба. Най-оживено е около Корт №2. Там е започнал мачът на двойки с участието на Винъс и Серена Уилямс. „Не можете да влезете, сър. Тук е с различни билети от вашия”, ми казва огромен тъмнокож войник, който е натоварен с охраната на един от входовете. Той все пак се смилява и ми дава да зърна за няколко секунди двете американки.

Мачът между Чилич и Хаас е завладяващ за феновете, като все повече стават хората, които подкрепят балканеца. „Аймо, Маринче”, крещи хърватин на средна възраст няколко реда зад мен. На трибуните се появяват и фенове с фланелки на хърватския национален отбор по футбол, които също „навиват” за Чилич. След около 3 часа и половина се стига до първия мачпойнт. Той е в полза на Хаас, който обаче не успява да се възползва. Секунди след това на метри от мен нахълтва възпълничък тинейджър със сак на рамо и червено от слънчето лице. Личи се, че той е чакал повече на опашката и се е добрал до заветния билет в последния възможен момент. Той е изключително щастлив, че мачът не завършва с неговото влизане на корта, а секунди по-късно изригва от възторг. Причината е, че Чилич спасява гейма си и ще има още игра. Постепенно започва да се смрачава, а феновете подкрепят този от двамата тенисисти, който губи в резултата. Всеки иска мачът да продължи възможно най-много.