Предстои най-вълнуващата червена седмица след онази от края на май миналата година, чийто апогей бе вдигането на Купата на България пред 35 хиляди зрители на националния стадион. Подвигът на третодивизионния тогава отбор и енергията, която се създаде около него, дадоха мощен тласък в развитието на клуба. Завръщането му чист и подреден сред най-добрите стана възможно не само с решителността на ръководството, но и заради сплотеността на червената общност. Като юмрук те опазиха правото да подкрепят своя отбор, незасегнат от пипалата на политико-икономическата мафия. Предстоящите дни до края на седмицата сякаш се явяват като последен епизод в битката за спасение и утвърждаване на свободния ЦСКА. Защото събитията, които ще се случат в тях, могат да запалят фитила на червената енергия, а тя неведнъж е преобръщала историята. Дългоочакваното завръщане на обновената база в Панчарево подгря страстите, сега предстоят две ключови и наглед коренно различни събития, но с толкова много общо зад фасадата.
Откупуването на емблемата с три златни звезди се оказа изключително важен аргумент в борбата с дирижираната кампания срещу червените. Не са малко хората, които доскоро смятаха, че е излишно клубът да прахосва близо два милиона лева, които могат да бъдат инвестирани за развитието на клуба, школата, базата. Не са малко те и сега, все пак ЦСКА е сменял емблемата си много пъти, а и в момента водещи европейски отбори посягат към ребрандирането от чисто маркетингова гледна точка. Но предвид несекващия вражески огън през последните две години откупуването на емблемата се превърна в ключово символично действие. Акт, който ще мобилизира допълнително неделимата червена общност и ще забие последния пирон в
ковчега на мъртвородения фалшификат
събрал на едно място редица компрометирани фигури. Някои ги наричат еничарска трупа, но това е несправедливо. Еничарите са били отвеждани от семейното огнище насила в най-ранна детска възраст и едва след това са обучавани в ненавист към рода си. А онези са в разцвета на силите си и никой насила не ги е отвеждал никъде, тях ги събраха най-низките користни цели. Шепа сребролюбци и нагаждачи застанаха доброволно и осъзнато под знамената на най-големите врагове на ЦСКА от последните години и заговориха на техния език, заиграха с техните мръсни методи... Всъщност никой нямаше да им обърне внимание, ако не бяха част от голямата задкулисна машина, която се опитва да подчини армейския клуб. Затова връщане назад за тях няма и май това прочистване беше за добро. Очевидно е, че кукловодът и марионетките му не признават моралните граници, но нека поне се смирят и не се намесват там, където никой не ги иска.
Факт е, че за кратката си история в елитния български футбол за Лудогорец
няма друг подобен дразнител
като ЦСКА. Хегемонът може да минава лежерно през редица стадиони, но дойде ли двубой срещу ЦСКА, в неговия лагер наистина закипява. Ако върнем лентата и минем набързо през съперничеството между двата отбора, ще видим пълния спектър на едно култово противопоставяне -драми на терена, съмнения за вътрешни пробиви, медийни престрелки, декларации, съдийcкu скандали, главорези срещу фенове и какво ли още не. Затова победата в този двубой не носи просто 3 точки. Те не са изобщо значими в настоящия момент, няма да повлияят ни най-малко на класирането. Успехът има по-скоро морални измерения. Победа за Лудогорец за пореден път ще означава подчинябане на клуба, който най-сериозно се противопоставя на техния модел, философия и поведение. Победа за ЦСКА ще означава на първо място чувство за възмездие за всички
обективни и недоказани посегателства
срещу армейския клуб през последните години, идващи най-вероятно от фараонския вилает в далечния североизток. Ще означава и ударно, венозно вливане на вяра в собствените сили. Нещо като това, което направиха националите преди няколко дни с Холандия. Впрочем четирима от настоящия състав на ЦСКА бяха на терена. Така че ключовите червени състезатели имат на своя страна много пресен урок. И то урок точно по темата - съотношението в класите между ЦСКА и Лудогорец на практика е аналогично с това между България и Холандия.
Двубоят е от изключително значение и за ръководството на червените, което свърши не малко работа по структурирането на клуба и модернизирането на базата, но все още не може да се зарадва на сладки победи на терена. Легенди се носят за болезненото приемане на загубата във вечното дерби, затова мачът с Лудогорец може да е това сладко отплащане за усилията, което до този момент убягва на ЦСКА.
И тук сякаш най-ключова е фигурата на Стамен Белчев, който вече трябва да е разбрал, че няколко успеха срещу Пирин, Дунав, Черно море и Берое не бетонират на скамейката на ЦСКА. Защото за армейците сериозните изпити в първенството са два -срещу Левски и Лудогорец. В единия Белчев се провали, ако и сега стъпи накриво, ще отбори наново треньорския казус на "Армията" още преди топлите летни месеци. Слабото му присъствие на пейката, очевидната липса на силни мотиваторски качества и изтъкваната роля на "учителя" Станимир Стоилов също не работят в негова полза наред с чисто дискусионния му избор на титулярни футболисти 8 последните няколко двубоя. Излъже ли Лудогорец обаче, ще има на своя страна далеч по-сериозни аргументи, защото заслугата му за отбора няма да се оцени само с три точки за класирането.
