2023 година показа, че в българския волейбол се работи добре и се коват кадри, които скоро, съвсем скоро може отново да върнат емоцията на големите международни успехи. Очевидно е, че с ограничената селекция на малка България е трудно да сме топ във всички възрасти, но имаме основания за бъдещето
МЛАДИ НАДЕЖДИ
2023 г. беше годината на младите, на следващото поколение. Волейболните ни национали спечелиха бронзов медал от Световното първенство за мъже до 21 години. И макар в самия отбор да остана разочарование от пропуснатия шанс за титла, успехът със сигурност е сериозна основа. Още повече, че този тим няма голямо първенство без подиум от 2019 г. насам. Това беше последният мач за отбора в този му състав при подрастващите. Липсва им само титла, но да се надяваме, че тя е запазена за изявите им при мъжете, където вече успешно е интегриран Алекс Николов.
Момчетата до 17 години играха финал на Европейско първенство и са сребърни медалисти на континента. Станаха и балкански шампиони, което също е сериозен успех на фона на силните волейболни школи от региона.
Момичетата също показват развитие и записаха добри резултати на Балкански игри.
КЛАНЪТ НИКОЛОВИ
Всеки от новата смяна във волейбола заслужава уважение и подкрепа за усилията и резултатите, които е постигнал. За добро или лошо обаче братята Александър и Симеон Николови се откроиха. Фактът, че са синове на легендата Владимир Николов със сигурност помага, но и не малко пречи. Но те с талант и трудолюбие извоюваха мястото си не само в българския, но и в световния волейбол. А това, че са близки със съотборниците си, които не се вълнуват от интриги, а се развиват заедно с двамата Николови е показателен за възпитанието, което дава най-успешният ни спорт.
Алекс игра финал за титлата в Италия с неговия Луде, който загуби от Итас Трентино Тренто и Матей Казийски. След което самият Казийски си каза, че това е последната негова титла, а следващите оставя за Алекс. Симеон пък записа дебют в мъжкия ни национален отбор едва на 16 години.
КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА
И точно в този момент, когато волейболът показа, че знае как да работи с подрастващи, държавата в лицето на Министерството на младежта и спорта абдикира от тях.
„Всички говорим за детски спорт, но са спрени програмите за развитието на детския футбол, детския баскетбол и детския волейбол. Става въпрос за програми по 300 хил. лева“, обяви преди дни от парламентарната трибуна по време на обсъжданията на бюджета екс спортият министър и настоящ депутат от ГЕРБ/СДС Красен Кралев. Като процент от Брутния вътрешен продукт пък целият бюджет за спорт е сред най-ниските през последните 15 години.
Припомняме, че заради подкрепата си не само към българския, но и към международния волейбол, през 2021 г. Кралев беше удостоен със званието Посланик на Европейския волейбол. Той получи приза лично от президента на Европейската волейболна конфедерация Александър Боричич по време на заседанието на Борда на централата във Верона, Италия. Именно там беше изковано и домакинството на Европейското първенство за мъже, което Варна и България приеха заедно с Италия, Северна Македония и Израел.
МЕЖДУНАРОДНА СЦЕНА
Националните ни отбори за мъже и жени запазиха, макар и трудно, мястото си във Волейболната лига на нациите. Спорен и комерсиален турнир, който изстиска силите на играчите след тежкия сезон. Големите сили в него обиграват състезатели, още повече, че не са застрашени от изпадане. Но ако си малка държава като България, на която се налага звездите да почиват, ребусът с оставането става сложен.
През 2023 г. Българската федерация по волейбол организира на изключително високо ниво във Варна част от Европейското първенство за мъже. Зала „Конгресна“ се пукаше по шевовете за всеки български мач, но това като че ли повече попречи на отбора на Пламен Константинов, който редуваше силни с колебливи игри и в крайна сметка отпадна на 1/8-финалите от Франция.
Жените, водени от Лоренцо Мичели успяха да се възползват максимално от добрия жребий на своето Европейско и стигнаха до четвъртфинал, който загубиха от Нидерландия.
На олимпийската квалификация в Китай, мъжете, освободени от фактора домакинство успяха да се сбият до последно за визата, но очаквано не успяха да стигнат до Игрите в Париж.
Подмладеният състав на жените оказа далеч по-малко съпротива и със само победа също отпадна за Олимпийските игри.
ОТКАЗВАНЕТО НА ЕМБЛЕМИТЕ
Освен с появата и утвърждаването на млади таланти, 2023 г. беше белязана и с отказването от националния отбор на няколко ключови през последните години играчи. Теодор Салпаров и Георги Братоев се оттеглиха още с края на Европейското във Варна. След олимпийските квалификации същото стори и Цветан Соколов.
След края на топ турнирите Пламен Константинов беше сменен като селекционер на мъжете от Джанлоренцо Бленджини, а Лоренцо Мичели запази поста си при жените.
НА РОДНА ПОЧВА
През последните години мъжкото ни първенство винаги беше интригуващо. 2023 г. не направи изключение. Нефтохимик детронира в трилър шампиона Хебър.
При дамите хегемонията на Марица продължава и започва да става плашеща.
НА КАНТАР
След местните избори обаче се случиха кризи в два от водещите ни мъжки отбори. След разнопосочните сигнали на новоизбраните кметове по отношение на спорта, в Пазарджик Хебър бе напуснат от звездите си и остана да играе с юноши, а Марек най-вероятно ще си тръгне от Дупница.
Годината беше интересна и противоречива за българския волейбол. Но със сигурност показа, че най-успешният ни колективен спорт има здрава основа, на която да стъпи да ни радва с успехите, на които сме свикнали.
