Въпреки че мачът на Левски за купата в Несебър бе проведен като контролна среща, както отбеляза Стойчо Стоев, някои елементи могат да бъдат отбелязани като детайли, на които трябва да се обърне внимание.
Божидар Краев се чувства по-добре отдясно, отколкото отляво. Знаем, че всеки на негово място би отговорил, че ще играе там, където го постави треньорът. Но той си има цел да се пребори за друг пост и не го крие. Както и преди време не се притесни да отбележи, че голяма слабост му е спринтът от 0 до 10 метра. Е, напоследък забелязваме, че Краев явно работи сериозно да отстрани тази слабост или поточно да подобри резултатите в тази „дисциплина". Головете му са предимно след нахлуване на скорост и шут. Така беше и срещу Несебър онзи ден. Краев трябва да бъде пример за всеки български футболист, който иска да се развива правилно. Да работи по индивидуални фитнес и кондиционни програми за подобряване на слабите компоненти. Иначе е ясно, че когато Прохаска е в стартовия състав, Краев няма да играе на десния фланг. Но е добре младокът да не бъде местен постоянно. Така или иначе в момента Левски няма крайна нужда от пари, както беше с Антонио Вутов, и Краев може да бъде харесван, набелязван и следен поне още една година. В това състояние той изобщо не е готов за голям футбол извън България, но е добре на „Герена" да му намерят едно място и да не го пипат. Добре е, че освен че много се труди, Краев явно притежава и търпение.
А отляво претенции за титулярна фланелка имат Махмудов, Китамбала и Мики Орачев. Първият обаче има склонности постоянно да влиза навътре, нещо фланга не го влече. Явно при него си личи, че е отегчен заради недоверието от страна на треньорския щаб. Щом не направи нищо интересно срещу Несебър, значи неговите мисли са в посока напускане на „Герена" през зимния трансферен прозорец.
Далеч по-интересен е случаят с Диаби. Той направи две-три интересни подавания, но това при първия гол на сините бе проспано от цялата защита на Несебър и затова го броим асистенция на нападателя на Левски. В 34-ата минута обаче Диаби си подписа еднопосочния билет от София. При ситуация за гол, от няма и десетина метра встрани, той можеше или да цькне топката ниско в обратния ъгъл на вратаря, или да го блъфира и да му я пусне в близкия, или дори да пробва прехвърляне пак в обратния, но той така изпомпа топката, че домакинът на Несебър още я търси някъде по плажовете на курортния град. То бива, то може, но това с Диаби вече придобива комични нотки. Засега той не може да прави нищо. И странно защо е титуляр. Да, ясно е какво може и Атанас Курдов, но все пак може би е редно Стойчо Стоев да прати Диаби на пейката. Или може би треньорът го чака да вкара един гол и да разчита, че това отпушване ще донесе до невиждани чудеса от страна на нападателя. Може пък да се окаже голова машина, която се нуждае само от малко самочувствие и подкрепа. Но това някак си не го вярваме, а и той досега в кариерата си не е правил никакви подвизи и впечатляващи изпълнения.
В тази връзка като че ли е време спортно-техническото ръководство да отчете и липсата на сериозни резерви в тима на сините. Ако ще се преследват сериозни цели, и изобщо ако ще се прави силен отбор, е необходимо да се засили конкуренцията на абсолютно всички постове. Или ако ще се разчита повече на юношите, нека това не бъде самоцел, а всичко да стане по естествен път.
Желю Станков, "Тема спорт"
