Със сигурност Лудогорец стана най-предвидимият шампион за последните години. Преди няколко дни без много фанфари и балони титлата бе узаконена. Шампионите дори не се израдваха като хората, защото първото място им бе вързано в кърпа много по-рано.
Едно от постиженията на Лудогорец за този сезон е, че клубът успя да стане един от най-мразените в България. А това означава, че разградчани са установили трайно превъзходство над останалите отбори. Доскоро най-мразените бяха Литекс, но след като в Ловеч взеха да я карат по-спокойно, отрицателната енергия бе пренасочена към Разград. А много добре знаем че част от футболната култура на запалянковците е да ненавиждат всичко, което пречи на техния любим тим. При Лудогорец обаче особеното е, че омразата към тях няма да секне скоро, защото на този етап не се вижда как този тим ще свали нивото си дотолкова, че някой друг да има реални шансове за следваща шампионска титла.
Ако в този момент букмейкърите дадат коефициенти за първенец през сезон 2014/15, Лудогорец пак ще е с най-големи шансове, като ставката със сигурност ще е под 1.50. А следващият в списъка ще е Ботев Пловдив. Именно това се очертава като надбягването с два коня за новото първенство. Като се има предвид, че Левски и ЦСКА се управляват сбъркано на принципа "максимум една-две заплати закъснение", е ясно, че Лудогорец трябва да внимава най-много с Ботев и разбира се, с обичайния претендент Литекс. Но това отклонение е чисто статистически поглед на нещата за следващите месеци.
В Лудогорец направиха така, че не обръщат внимание на това какво пра вят другите и се стараят да сведат до минимум отговорите на омраза та. Защото някак си не е редно да се връзваш на всяка провокация и на какви ли не опити за дестабилизация. Но така е на много места. В спорта съществува антагонизъм, а когато имаме случай на трайна доминация, се появява омразата. Според изследванията най-мразеният отбор в Германия е Байерн, а степента се определя от успехите. Когато баварците се държат като диктатори, никой не ги обича, а ако са в слаба форма, са някак си безразлични. Каквито в момента у нас са Литекс.
При Лудогорец сега има пик
Те не само че побеждават рутинно, но понякога си позволяват лежерно поведение. Понякога се държат така, сякаш отборът им не е от това първенство и е гост в България, където повечето му съперници трудно си подават топката смислено. А те като че ли са някъде от средната част на Европа и чат-пaт наминават насам само да видят как е положението като цяло, вдигнало ли се е нивото на играта и има ли раздвижване.
Ясно е, че футболистите на Лудогорец получават солидни заплати, които трябва да оправдават и в България, но я се поставете на тяхно място - в сряда играеш на лъскав пълен стадион с позитивно настроени към играта привърженици, а през уикенда обикаляш България, където около терена се виждат ръждясали складове, разпаднали се халета, разкъсани огради, окъртени козирки, а от публиката се чуват всякакви псувни и други характерни изрази от фенския фолклор. После пак отиваш към летището или София за лъскавите мачове и тази периодичност бе цяла пролет, когато Лудогорец се надпреварваше сам със себе си и като че ли проблем номер едно беше отборът да не подценява българската действителност. По едно време в пиковия период играта на тима на Стойчо Стоев беше такава, че всеки съперник можеше за отрицателно време
да бъде сдъвкан и изплют
за два пъти по 15 минути във всяко от двете полувремена, а през останалото време шампионите си цъкаха като на двустранна игра на тренировъчния център в Разград.
Леките отклонения от правилния път не са обект на дискусии в този момент, защото Лудогорец в момента е в период от няколко седмици, в който победителите не се съдят. Важното е, че проблемите са видими, открити са и са в процес на отстраняване.
Надграждането е на следващ етап, като основната въпросителна пред инвеститорите Домусчиеви е дали да скочат много високо или да вдигнат летвата само с 3 сантиметра. Ако ще е така, техният човек вероятно ще остане Стойчо Стоев. Но ако собствениците искат no-смело да погледнат нагоре, може би ще потърсят друг треньор. Испанските кондиционни треньори са попадение, но решението за назначаването им е закъсняло, защото в сблъсъците в Европа се вижда, че темпото и движението на играчите са изключително важни фактори и при изравнени спортно-технически достойнства предимство имат по-бързите, по-пъргавите и повратливи те.
Въпросът обаче е дали е разумно в тази обстановка да се прави още по-лъскав отбор. Който в същото време ще стане и още no-мразен отбор. Представете си какви планини от негативизъм ще образува Лудогорец, ако наесен влезе в групите на Шампионска лига и вече се е откъснал сериозно пред втория в класирането в България. Ясно, е че положителната аудитория ще си вирее, стадион "Васил Левски" пак
ще се пъпни с усмихнати запалянковци
от категорията "мирни и тихи"
Но отрицателно настроените фенове ще се множат, защото се очертава Лудогорец отново да бъде пречка на любимите им отбори да бъдат първи. Прогнозите са да се активират огромен брой мразещи от жълто-черната част на Пловдив. Левскарите пак ще имат своя дял към общата маса на мразещите Лудогорец, но сините са прекалено зле като клуб и отбор, за да разпиляват феновете мислите си към Разград.
При ЦСКА положението е малко по-различно. Там има ядро от запалянковци, които непрекъснато ненавиждат Домусчиеви, защото са построили империята си в Разград, вместо да насочат инвестициите си към "Армията". Литекс ще държи сегашното си ниво, а дори и да вдигне леко класата си, няма да приобщи нова публика, която да мрази Разград.
Така че мачът в сряда между Лудогорец и Ботев е нещо като предпремиера или анонс на това, което предстои да гледаме през следващия сезон, Шампионите ще се сблъскат с най-реалните кандидат-шампиони. Без да подценяваме другите като потенциал, но реалностите са такива, а в следващата половин година не се очакват сериозни размествания на пластовете. Всъщност малко са клубовете у нас, които мислят за период, по-дълъг от в месеца. В Лудогорец сигурно обаче имат планове за поне година и 6 месеца напред. Всичко им е подредено, нагласено, коловозите са ясни, разписанието също. И понеже повечето от останалите нямат такива нагласи мразят Лудогорец за това, че на хора та от Разград всичко им се получава и съвсем логично стават първи. Ама какви са тия, дето ни нарушават спокойствието, какви са тия, дето играят футбол с европейски отбори, и какви са тия, че да пълнят националния стадион в София. Ами ето такива са и много е вероятно омразата да ги зарежда повече и да ги амбицира догодина по същото време пак да ни обясняват тайните на успеха.
Желю Станков, в-к "Тема спорт"