Леденият Олимп: Изборът на Ванкувър

На втори юли 2003 година президентът на МОК Жак Рох извади от съдбовния плик листа с името на Ванкувър. Четвъртият по големина канадски град получи честта да организира олимпийски игри. За втори път страната на
кленовия лист щеше да приеме „бяла” олимпиада след Калгари 1988.

Ванкувър премина през ожесточени битки, за да заслужи домакинството. Още на национално равнище броени гласове решиха този град да обедини канадските надежди пред Квебек и Калгари. А на сесията на МОК в Прага
развръзката бе още по-драматична – само 3 гласа дадоха предимство на Ванкувър пред корейската кандидатура Пьонгчанг.

Изборът на канадския град обаче едва ли може да бъде изненада, защото във фокуса на вниманието е едно от най-атрактивните кътчета земя на планетата. Уистлър Маунтин, който приема алпийските и северните дисциплини, е
емблематично място за световните ски, разположено на 100-тина километра от центъра на Ванкувър. 

Природата в цялата област е уникална, а самата гледка планина на морето оставя и най-апатичния човек без дъх. Силен коз на канадците бе и политиката на единство с Майката природа, заложено като мисия за човечеството от Организацията на обединените нации в началото на хилядолетието. Не бива да забравяме, че става дума за един от най-добрите градове за живеене в целия свят, според независими проучвания. 

Един град, който в пълна степен отговаря на критериите за съвременна визия, но и град, който пази в себе си ревностно традициите на коренните индиански племена, намиращи своето заслужено място в Олимпийския проект на Ванкувър. Всичко това подплатено с инвестиции от около 6 милиарда американски долара, въпреки световната финансова криза. А може би най-голямото богатство на града са хората, чиято човечност е залегнала по категоричен начин в мотото на Игрите: „С туптящи сърца”. 

Ванкувър 2010 е кауза, обречена да успее! 


Петър Иванов, специален пратеник на БНТ във Ванкувър