Михаил Вълчев е роден на 13 октомври 1956 г.. Той бивш български футболист, нападател. Клубна легенда на Левски (София), където играе между 1981 г. и 1986 г. За Левски записва общо 177 мача и 109 гола във всички турнири. Един от най-добрите реализатори на клуба за всички времена. През 1998 година като треньор на Левски печели купата на България. Във финалната среща Левски побеждава ЦСКА с 5:0. Ето какво каза той пред NOVSPORT.
Мачът с ЦСКА 1948
Загубата от ЦСКА 1948 за мнозина бе изненадваща. Но причината е, че Левски подходи много висомерно, с прекалено голямо самочувствие и подценяване на противника. Затова и си изпатиха и загубиха. Футболистите на Левски стартираха добре мача с висока преса, затрудниха съперника и достигнаха до няколко положения, а Роналдо удари греда. В началото действаха така, че да принуждават противниците единствено да изритват топката. Имаше доста удари, но те бяха неточни. В атака единствено Уелтън се мъчеше да направи нещо. Билал Бари не игра добре, а Роналдо имаше много малко контакти с топката. Той изглежда повече като консуматор. Играе добре с глава, но му липсваше каквато и да е комбинативност. В контролите вкарваше, но срещу по-труден противник се видя друго от него.
Проблемите
В този мач Левски игра много слабо по фланговете. Особено неориентиран бе Анте Блажевич. През неговата зона минаха много атаки. Наред с това и Цунами не игра добре, направи две големи грешки, от които можеха да паднат голове. Защитата, особено през второто полувреме, даваше големи пространства за противникови нападения.
Изненадващо бе, че с човек повече на терена Левски игра много слабо. Тимът излезе през второто полувреме прекалено уверен – мислеше си, че ще победи, при това, без да се напряга особено. Това обаче бе генерална грешка. Съперникът бе корав и използваше отлично възможностите за контри. Явно е, че Левски има проблеми и трябва да си ги решава. Играта вдясно се явява проблем – или Галчев трябва да замени Блажевич, или пак да се премине към схема с трима централни защитници.
Липсите
Комбинативност и острота - това липсваше на сините. През втората част незнайно защо действаха повече през центъра, където е гъсто. Като цяло отборът бе слаб в зоните, в които бе силен през пролетта. Тогава защитата бе много стабилна, а ситуациите идваха от фланговете. Вижда се, че много липсва Драган Михайлович, който бе много по-добър във всичко от Анте Блажевич.
Липсваха идеите. Прекалено малко бяха създадените две положения – едното на Филип Кръстев, а другото на Марин Петков. И двамата обаче подходиха бавно в наказателното поле – трябваше по-бързо да се стреля, защото те затварят и отиваш на удар от малък ъгъл.
Решението
То е само едно - добра игра и победи. Сега предстои мач със Спартак Варна. Те са новаци в елита, но няма да дойдат в София със свалени гащи. Стадионът ще е пълен за първи домакински мач на Левски. Дано и футболистите се мобилизират и покажат качествена, добра и резултатна игра. В първата среща срещу ЦСКА 1948 изглеждаше така, че играчите много са си повярвали. А феновете искат много повече. Постоянно се гърми: „Левски вече е друг“, „Левски израсна много“, „Левски ще мачка“, но се оказа, че далеч не е така и сме далеч от истината. Левски още е далеч от това, което искаме да бъде.
Хубаво е, че Станимир Стоилов знае какво иска и как да го поправи.