Манчестър Юнайтед дава признаци на живот

Победата над страдащ от­бор като Кристъл Палас в мач, в който имаше серия от озадачаващи съдийски реше­ния, които пречеха и на два­та тима, е по-важна за Юнай­тед, отколкото изглежда. Ако това не е началото на по­дем, при това неубедителен такъв, то поне успехът на червените дяволи потвърди новото ниво на издръжли­вост и борба в тима. Това не беше поредното реми, тъй като в последните 10 седми­ци Манчестър има 6 такива. Тази победа означаваше, че Юнайтед за пръв път печели две поредни срещи от август насам. И за да погледнем по възможно най-положителния начин, трябва да кажем, че футболистите на Моуриньо имат само 1 загуба от послед­ните си 11 срещи в лигата.

Да си мениджър на Ман­честър Юнайтед не е лесно. Това мо­же да е най-успешният клуб в историята на английския футбол, но е много трудно да си на нивото на две изключителни фигури в ис­торията на отбора - Мат Бъзби и сър Алекс фьргюсън. Това не е просто приумица, че Манчестър Сити (4 титли) спечели първенството при повече различни мениджъри от Юнайтед (20 титли). Това е доказателство колко рядко може химията да е налице, наставникът да се вписва ефективно с играчите и обстоятелствата, дори сега в модерната епоха, когато футболните финанси са тол­кова строго разпределени и едно чудо като това на Лестър е възможно само за шепа клубове в целия свят.

Стартът на Моуриньо не е впечатляващ, но има призна­ци, че започва да се гради не­що. Налице е странно несъот­ветствие на селекция и замра­зяване на футболисти, както и последвалото им реабилитиране. Насаждаше се чувството, че методите, ко­ито използва Жозе, са остаре­ли и неефективни. Но той възстанови нивото на ста­билност, като създаде здрава отбранителна единица от не­очаквани фигури - Рохо и Джо­унс. Повторното въвеждане на Майкъл Карик се оказа изк­лючителна марка за контрол в средата на терена. В 12-те мача, в които е играл халфът през този сезон, Юнайтед има 10 победи и 2 равенства. Но именно тук абсурдността излиза наяве.

Това е Манчестър Юнайтед, вероятно най-богатият клуб в света. Тимът счупи светов­ния рекорд за трансфер, кога­то привлече Пол Погба през лятото от Ювентус. И все пак те зависеха от две 35-годишни фигури, за да пречупят орлите, които имаха 6 загуби в последните си 8 мача. Изг­лежда така, поне неофициал­но, че клубът ще потвърди твърдението, че му трябват още 2 трансферни прозореца, за да се получи желания ефект в състава, след като бяха по­харчени много пари без никак­ва съгласуваност. Твърдението на Моуриньо, че предпочи­та да работи с наличните футболисти, има някаква ва­лидност. Но също така е ис­тина, че мудността на игра на Юнайтед е следствие от наследството, което получи португалецът.

Никой не може да се прест­рува, че червените дяволи иг­раха добре на "Селхърст Парк". Никой не може да каже, че това е нова ера за Юнай­тед. Но най-сетне може би има проблясъци на фона на началното объркване, че със­тавът придобива част от ха­рактеристиките на Мау­риньо.

Джонатан Уилсън, „Гардиън”