На лъжата краката са къси

Наскоро ста­дионът на футбо­лен клуб Левски бе преименуван на "Виваком" в добавка с "Георги Аспарухов", както си беше досега и както феновете ис­кат да бъде. Нямаше броже­ние, както се казва, болният вече всичко може да яде. Фе­новете какво ли не изтърпя­ха, та и това ли няма да пре­глътнат. Нали всичко е за това пусто финансиране и оцеляване.

Те от сегашния Левски мо­гат да си кръщават както искат стадиона, но името му трябва да бъде "Обител на лъжата". Защото лъжите, които произвеждат в "По­дуяне" или "Герена", са на кон­вейер. И от сегашния помолен собственик, и предишни­те назначени такива, и по-предишният от Благоевски ра­йонен комитет на комсомо­ла и ВКР в казармата. Сегаш­ната лъжа обаче удари всич­ки предишни в земята. Лев­ски ще съди Станимир Стои­лов, това вече не е дъното, това е Марианската падина.

Излизам от лириката и навлизам във фактите. Ся­каш случайно и изведнъж ня­кои не случайни медии се сетиха да изяснят генезиса на дължимото към Мъри Стои­лов. Девет години го няма на "Герена", десетки пъти в пу­бличното пространство е заявявал претенции за непо­лучени пари от периода си на работник в клуба. И чак сега решиха да изяснят какви са тези пари. Но така се изясня­ва, че всъщност не става много ясно.

Ето какви са фактите, ко­ито никой не може да опро­вергае. Станимир Стоилов става треньор на Левски с най-ниската заплата, която е получавана до този мо­мент на тази позиция. Гово­рим за периода на златния дъжд след смяната на Лафчис с "Мобилтел". В типично свой стил Стоилов поисква единствено при резултати да получава съответните бонуси. А резултатите при него бяха невероятни. Говоря за финансовите, през 2005-2007 година финансовият ди­ректор

не смогваше да преброи парите в касата

Винаги отнякъде идваше нещо повече от очакваното. Като например 2 милиона ев­ро от мача с Шалке, тогава тв правата се договаряха ин­дивидуално. Да, наистина става дума за 5 процента от бъдещи трансфери на футбо­листи, създадени и изградени точно от Станимир Стои­лов. Валери Домовчийски и Ри­чард Еромоигбе. Заварва ги в отбора на по 18 години, има смелостта да ги наложи в пър­вия тим и Левски взима от двамата към има-няма 4 ми­лиона евро трансферни пари.

Идва злощастният не за Станимир Стоилов, а за ФК Левски 7 май 2008 година и па­рите все още не са му дадени. Забавянето е около две годи­ни! Но си тръгва от срещата с Тодор Батков с уверението, че това ще стане в най-скоро време. Това, което също удоб­но се пропуска, вероятно с цел, е, че само Стоилов не по­лучава тези бонуси. Никой и до ден днешен не е попитал Тодор Батков защо постъпва по този начин точно със Станимир Стоилов. Дали това не е някакво комсомолско наказа­ние, родено в главата на То­дор.

За целия период на своето властване, до лятото на 2015 година Тодор Батков не отри­ча никога за съществуването на този дълг. Знаете много добре, че би го направил с удо­волствие, ако имаше под ръка и минимален повод. Признава го пред ортака си Иво Тонев и това е причината да се наме­ри начин нещата да бъдат официализирани с

прословутите сега консултантски договори

Между другото, в този случай Иво Тонев проявява достойнство, защото на ня­колко пъти води преговори за привличането на Мъри Стоилов и разбира, че е в ин­терес на клуба да приключи този странно провлачен толкова години казус. Друг е въпросът, че три години два­мата с Батков си играят ка­то на флипер с този въпрос. Нещата са били поставени долу-горе по следния начин -"Тошо, дай парите на Мъри, те са от твоето време". И Батков е дал някакви пари, но не всичките!

Самият Спас Русев също приема безусловно съществу­ването на този, сега наричан казус. Първоначално едва ли въобще се е замислял, защото плановете му за финансира­нето на Левски въобще не са опирали до едни кирливи 70 хиляди лева. Сега обаче явно е опрял и по някаква странна причина отива на съд с една от легендите на Левски. За­бележете, след като преди две седмици събра ветераните и им говори сладки приказки. А сега на съд с един от тях!

Всъщност този съдебен иск е най-голямото извращение, което наистина граничи с паранормалното. Особено в случая с Диана Иванова, феновете, които са доста добре информирани, вече написаха, че под договорите стои под­писът на Баждеков (б.р. - а Иванова ги е изготвила) и вероятно е така, за­щото те бяха материално -отговорните към по­сочената дата май 2016 година. Поне за Бажде­ков със сигур­ност. Забележе­те за какъв извратен мозък иде реч.

Ако българ­ският съд отсъди в полза на ищеца, то Станимир Стоилов ще трябва да заплати разноските по делото, които  няма да бъдат по-малко от 6-7 хиляди лева. A това е твър­де възможно да ста­не, защото  Мъри най - вероятно няма въобще да се занимава с про­цеси. Не случайно е подал до­кументите си в Лицензионната комисия, а не в българския съд. Лицензионната комисия определя дали Левски има дълг, или не. Така че този но­мер с градския съд е само за наивници. Лицензионната ко­мисия може да реши каквото си поиска, но когато при нея има документ с признаване на дължимо плащане, тя няма много варианти.

Това са фактите, те не могат да бъдат изопачени от така наречените изпъл­нителни директори на ФК Левски, които са съчинили рядък пасквил без никаква причинно-следствена връзка. Само са пропуснали да обяснят, че ко­гато влизаш във владение, поемаш всички оставени дъл­гове. Иначе не приемаш да станеш мажоритарен соб­ственик. Диана Иванова е ра­ботила в Левски и преди Спас Русев, доколкото се знае, тя е в клуба още от идването на Иво Тонев. Защо сега по­ставя под въпрос решението на предишния си работода­тел? След като Иво Тонев пълно съзнание е приел, че на Ста­нимир Стоилов му дължи издаване­то на такъв документ, значи няма какво да коментира. Тонев не е чо­век, който така щедро да раздава пари под и над път. Но е преценил добре, че просто не е редно с човек, който класирал Левски в групите на Шампион­ска лига и на чет­въртфинал за Купа­та на УЕФА,

да се прави такава гавра

То не е редно дори с чистачка­та в клуба, камо ли  с един от малкото неомърсени с кал левскари.

Това е история­та. Опитват се да изкарат Мъри меркантилен. Среща ме един познат и ми казва, той работи за милиони в Казах­стан, до тези пари ли е опрял. Есте­ствено,  че не е опрял до тези па­ри, затова неедно­кратно е заявявал намерение да ги дари. Но е адски обидно да си единственият, към когото Лев­ски не е бил то­чен. Защо точ­но Той, може би защото единствен през всичките тези години говореше ис­тината за си­туацията в клуба. И неща­та, които из­ричаше, до ед­но излязоха верни. Това са фактите, а на "Герена" могат да си лъжат, колкото искат. Народът обаче го е казал - на лъ­жата краката са къси.