Най-великото първенство в Европа приключи първия си етап. Гледаната от милиарди зрители „А” ПФГ - култова и ненадмината - ни остави сами в бездната чак до 28 февруари, когато затаил дъх, целият свят ще чака да види все по-оспорваната борба за първото място между великите грандове Левски и ЦСКА и дебнещият ги отзад тим на Литекс.
За зона УЕФА не можем и да си помислим какво ще стане. Там се борят невероятно равностойни отбори като Черно море, Черноморец и Сливен, а сякаш опитвайки се да покажат емблемата си на победители, преминали през вълните на времето Локомотив (Сф) и Славия не приемат реалността.
Супер. Върхът. Невероятно. Но къде? – Естествено не в реалния свят. Това е нашият виртуален прозорец, в който си представяме невероятни двубои, пълни до край стадиони и битки, надскачащи времето. За съжаление обаче трябва да се примирим – тези мечти ги материализираме в един симулатор, известен с името FIFA, в който всички си играем на компютрите нашите велики първенства и като не ни хареса политиката в клубния ни отбор, можем да хванем клавиатурата и да покажем как става номерът.
Така, тихомълком приключи есенният полусезон на нашето футболно първенство.
Разправиите, както винаги, ги имаше (ние и не можем без тях), драмата почти не (с изключение на пловдивското дерби и донякъде вечното), но пък имаше интересни резултати, за които шапка сваляме - да може един новак в „А” група да бие с два гола разлика лидера в класирането или среден на вид отбор да има сили да се опълчи на основен претендент за титлата, изравнявайки в последните минути след пасив от два гола.
За зона УЕФА не можем и да си помислим какво ще стане. Там се борят невероятно равностойни отбори като Черно море, Черноморец и Сливен, а сякаш опитвайки се да покажат емблемата си на победители, преминали през вълните на времето Локомотив (Сф) и Славия не приемат реалността.
Супер. Върхът. Невероятно. Но къде? – Естествено не в реалния свят. Това е нашият виртуален прозорец, в който си представяме невероятни двубои, пълни до край стадиони и битки, надскачащи времето. За съжаление обаче трябва да се примирим – тези мечти ги материализираме в един симулатор, известен с името FIFA, в който всички си играем на компютрите нашите велики първенства и като не ни хареса политиката в клубния ни отбор, можем да хванем клавиатурата и да покажем как става номерът.
Така, тихомълком приключи есенният полусезон на нашето футболно първенство.
Разправиите, както винаги, ги имаше (ние и не можем без тях), драмата почти не (с изключение на пловдивското дерби и донякъде вечното), но пък имаше интересни резултати, за които шапка сваляме - да може един новак в „А” група да бие с два гола разлика лидера в класирането или среден на вид отбор да има сили да се опълчи на основен претендент за титлата, изравнявайки в последните минути след пасив от два гола.
Та какво бие на очи още при погледа на класирането?
Разбира се повишената равностойност на отборите, първо. И второ - мястото на ЦСКА.
От години насам България не е имала такова подреждане. Левски и ЦСКА са се сграбчили на върха, зад тях дебне афишираният за фаворит Литекс. А след това Черно море, Сливен, Локомотивците от София и Мездра, Славия и Черноморец. И всички пък и имат претенции, че могат да представляват страната по стадионите в Европа.
Каква всъщност обаче е реалната ситуация. Първенството се промени заради спада на качеството. Левски и ЦСКА вече не са същите сили като преди и автоматично това доведе до нов вид БГ футбол. На практика непобедимите в България грандове се върнаха много назад.
Евробоецът Левски (*определението е поставено заради ¼ финала в турнира за Купата на УЕФА), отново направи завой и се върна на място, където всеки е свикнал да го гледа. Отборът на Батков пак се превърна в евронеудачник и успя да спечели недоверието на милионите си фенове. След поредица от трудни за гледане през синята призма изяви в родната „А” група, и уволнението на Велислав Вуцов, който изживя такова фиаско, което едва ли би приел, ако знаеше какво го очаква само след два официални мача начело на Левски, нещата потръгнаха.
„Сините” се стабилизираха и накрая оглавиха класирането в „А” група. Толкова. 25-кратният шампион не направи нищо, с което да покаже, че заслужава лидерската си позиция. Левски имаше един единствен качествен двубой и той не беше за първенство (срещу Локомотив (Сф) за купата).
За еуфорията в синия лагер и почти срамното поздравяване на публиката след мача с Пирин, в който играчите на Левски поздравяваха сякаш са спечелили титлата, вина има единствено ЦСКА.
Раздиран от вътрешни скандали и едно ненормално управление, което не пожелавам на никой клуб, ЦСКА продължи битката за първото място. Дали с чичо Пенчо и с децата, дали с „великия” Стойчо Младенов отборът винаги се оказа, че ще се бори за челните места.
Макар и само с една загуба за 15 мача, „червените” накрая сдадоха фронта. Тежката програма в края не можа да бъде излъгана от неуловимия и в тактика, и в начин на мислене Стратег Димитър Пенев. „Да изчезнеш за 60 секунди” бе филмът, който изгледаха играчите на ЦСКА в Мездра. Точно толкова оставаха, за да остане отборът есенен лидер и да не позволи на Левски да види първото място още три месеца, с което сметката щеше да покаже, че почти две години „сините” не са стъпвали на тази позиция.
В тази минута обаче се видя и манталитетът на 31-кратния шампион. Вместо да бъдат безкомпромисни, футболистите се скриха и искаха да излъжат както си знаят „мездрени”. А дали лъжата не беше същата обаче и с Тулуза? Точка по въпроса. Затова ЦСКА е там, където явно му е мястото. Спокойствието на феновете на „червените” обаче, за разлика на тези от Левски, е железно. Първо, никой не си мислеше, че сега ЦСКА ще има сили да се бори за титла, второ – всеки знае, че и с култовите 7 точки аванс през есента, не се ли махне Томов – най-малкото зло, което всички ще изпитат, е неспечелването на шампионското отличие за 2008 г.
И така в крайна сметка един култов герой на първенството, наречен Гонзо, е прав, че всичко тепърва се завързва. Възелът ще се оплете много през зимата, когато ще можем да видим какво става сред фаворитите за титлата. Защото, както каза Станимир Стоилов, имайки предвид собствения си отбор – трябват по-пъл-не-ния. А Левски има пари, Литекс не се знае какво има и какво не, а ЦСКА няма нищо.
Хванали вихъра на вълната, приятните изненади Сливен и Локомотив (Мз) накараха и хората в провинцията да се погордеят малко със своите отбори. Лично аз не си спомням, като изключим уредените мачове, как някакъв си отбор, дошъл от „Б” група, с нормален бюджет, отива в „Лаута” или някъде другаде, и бие без да му мигне окото. Справка: Локомотив (Мездра). Ето това липсва на нашите обичани отбори досега – непредвидимостта и интригата. Думи, които трябва да сменят непоправимите традиции и инерцията на времето, олицетворяваща самия българин като бит и светоглед.
Така след три месеца пауза феновете на футбола в България отново ще трепнат.
На 10 март започва и втората фаза от безумното и интересно първенство. Пълно с интриги, скандали, разправии и понякога футбол, то си остава за нас филм, който не може да не гледаме. В него можем да видим всякакви персонажи - от величествени герои и месии, до жалки и неиздържащи в битката губещи, отпадащи жалко от кервана.
Разбира се повишената равностойност на отборите, първо. И второ - мястото на ЦСКА.
От години насам България не е имала такова подреждане. Левски и ЦСКА са се сграбчили на върха, зад тях дебне афишираният за фаворит Литекс. А след това Черно море, Сливен, Локомотивците от София и Мездра, Славия и Черноморец. И всички пък и имат претенции, че могат да представляват страната по стадионите в Европа.
Каква всъщност обаче е реалната ситуация. Първенството се промени заради спада на качеството. Левски и ЦСКА вече не са същите сили като преди и автоматично това доведе до нов вид БГ футбол. На практика непобедимите в България грандове се върнаха много назад.
Евробоецът Левски (*определението е поставено заради ¼ финала в турнира за Купата на УЕФА), отново направи завой и се върна на място, където всеки е свикнал да го гледа. Отборът на Батков пак се превърна в евронеудачник и успя да спечели недоверието на милионите си фенове. След поредица от трудни за гледане през синята призма изяви в родната „А” група, и уволнението на Велислав Вуцов, който изживя такова фиаско, което едва ли би приел, ако знаеше какво го очаква само след два официални мача начело на Левски, нещата потръгнаха.
„Сините” се стабилизираха и накрая оглавиха класирането в „А” група. Толкова. 25-кратният шампион не направи нищо, с което да покаже, че заслужава лидерската си позиция. Левски имаше един единствен качествен двубой и той не беше за първенство (срещу Локомотив (Сф) за купата).
За еуфорията в синия лагер и почти срамното поздравяване на публиката след мача с Пирин, в който играчите на Левски поздравяваха сякаш са спечелили титлата, вина има единствено ЦСКА.
Раздиран от вътрешни скандали и едно ненормално управление, което не пожелавам на никой клуб, ЦСКА продължи битката за първото място. Дали с чичо Пенчо и с децата, дали с „великия” Стойчо Младенов отборът винаги се оказа, че ще се бори за челните места.
Макар и само с една загуба за 15 мача, „червените” накрая сдадоха фронта. Тежката програма в края не можа да бъде излъгана от неуловимия и в тактика, и в начин на мислене Стратег Димитър Пенев. „Да изчезнеш за 60 секунди” бе филмът, който изгледаха играчите на ЦСКА в Мездра. Точно толкова оставаха, за да остане отборът есенен лидер и да не позволи на Левски да види първото място още три месеца, с което сметката щеше да покаже, че почти две години „сините” не са стъпвали на тази позиция.
В тази минута обаче се видя и манталитетът на 31-кратния шампион. Вместо да бъдат безкомпромисни, футболистите се скриха и искаха да излъжат както си знаят „мездрени”. А дали лъжата не беше същата обаче и с Тулуза? Точка по въпроса. Затова ЦСКА е там, където явно му е мястото. Спокойствието на феновете на „червените” обаче, за разлика на тези от Левски, е железно. Първо, никой не си мислеше, че сега ЦСКА ще има сили да се бори за титла, второ – всеки знае, че и с култовите 7 точки аванс през есента, не се ли махне Томов – най-малкото зло, което всички ще изпитат, е неспечелването на шампионското отличие за 2008 г.
И така в крайна сметка един култов герой на първенството, наречен Гонзо, е прав, че всичко тепърва се завързва. Възелът ще се оплете много през зимата, когато ще можем да видим какво става сред фаворитите за титлата. Защото, както каза Станимир Стоилов, имайки предвид собствения си отбор – трябват по-пъл-не-ния. А Левски има пари, Литекс не се знае какво има и какво не, а ЦСКА няма нищо.
Хванали вихъра на вълната, приятните изненади Сливен и Локомотив (Мз) накараха и хората в провинцията да се погордеят малко със своите отбори. Лично аз не си спомням, като изключим уредените мачове, как някакъв си отбор, дошъл от „Б” група, с нормален бюджет, отива в „Лаута” или някъде другаде, и бие без да му мигне окото. Справка: Локомотив (Мездра). Ето това липсва на нашите обичани отбори досега – непредвидимостта и интригата. Думи, които трябва да сменят непоправимите традиции и инерцията на времето, олицетворяваща самия българин като бит и светоглед.
Така след три месеца пауза феновете на футбола в България отново ще трепнат.
На 10 март започва и втората фаза от безумното и интересно първенство. Пълно с интриги, скандали, разправии и понякога футбол, то си остава за нас филм, който не може да не гледаме. В него можем да видим всякакви персонажи - от величествени герои и месии, до жалки и неиздържащи в битката губещи, отпадащи жалко от кервана.
Футболните ръководители и запалянковците пък винаги в крайна сметка си остават една симбиоза. Открай време българският фен живее с мисълта за любимия си отбор и макар малко разредил посещенията на стадиона, в сърцето си той никога не го забравя. Защото за него футболът, мразен и обичан, е над всичко.
От другата страна – там, където са “величествените ръководства” на отборите, едно е ясно - те също не могат без “Цар футбол”. Родните футболни общественици отдавна изпревариха руските милиардери. Ако днес Абрамович и Гайдамак купуват за хоби клубове в Англия, то те трябва да знаят, че не са открили “топлата вода”, защото нашите започнаха да правят това 15 години преди тях. Определяни като разбойници, като “перачи”, като месии, футболните ни президенти вече са неделима част от родната футболна действителност.
Ние дотолкова сме си ги свикнали, че ако изведнъж българското първенство се окаже с организация като Премиършип, ще се шашнем и ще се ги поискаме обратно. Не е лесно да се отвикне с един епичен сериал, гледан вече 18 години ей така изведнъж. От друга страна и те не могат без нас. Няма по-колоритен фен от този, родил се на тъмния Балкански полуостров. Ако не изживявахме толкова дълбоко футбола, досега той щеше да е замрял и да бяхме на нивото на Албания. Само че това няма да стане. Футболът ни е радвал в най-трудните за народа моменти, ще ни радва и в най-добрите.
Ние дотолкова сме си ги свикнали, че ако изведнъж българското първенство се окаже с организация като Премиършип, ще се шашнем и ще се ги поискаме обратно. Не е лесно да се отвикне с един епичен сериал, гледан вече 18 години ей така изведнъж. От друга страна и те не могат без нас. Няма по-колоритен фен от този, родил се на тъмния Балкански полуостров. Ако не изживявахме толкова дълбоко футбола, досега той щеше да е замрял и да бяхме на нивото на Албания. Само че това няма да стане. Футболът ни е радвал в най-трудните за народа моменти, ще ни радва и в най-добрите.
Затова българският фен отново ще тръгне към стадиона, за да види любимия си отбор. Каквото и да си говорим в България “Цар футбол” не може да бъде заместен от нищо.
Колкото и да ни е слабо първенството, ние си го обичаме. По стадионите отново ще бъдат запалянковци, бизнесмени, политици и общественици.
Колкото и да ни е слабо първенството, ние си го обичаме. По стадионите отново ще бъдат запалянковци, бизнесмени, политици и общественици.
Героите в българския футбол се менят, но персонажите никога. Епичната драма, примесена от време на време със здрав екшън, се разиграва всяка година. А ние, запалянковците, седим – някои на стадиона, други пред телевизора вкъщи или в кръчмата, и си спомняме за славните времена, когато Георги Аспарухов не можеше да бъде спрян, а ЦСКА се беше специализирал в свалянето на европейски скалпове. До епопеята в САЩ, когато цяла България беше на улицата, оцветена в бяло, червено, зелено.
