1. Novsport
  2. Коментар
  3. Не плачи, Русия! Това са българските юнаци!

Не плачи, Русия! Това са българските юнаци!

86 минути, които разтърсиха Родината в неделния следобед.

Не плачи, Русия! Това са българските юнаци!

България често е печелела битки в отборните спортове. Изживявали сме радостта от четвъртото място на Мондиала в САЩ, третото на волейболистите на Световното в Токио, европейската титла на дамите в този спорт от 1981 година. И още, и още...Но този път като че ли бе различно.

След толкова много мъка и провали на спортните полета, след толкова много трагедии в последните години, България имаше нужда от този неделен следобед. От тези 86 минути, в които целият свят видя талантът и способностите на десетина млади българи, носещи екипа на националния отбор по волейбол.

Матей Казийски, Владо Николов, Андрей Жеков, Вальо Братоев, „голобрадият” Цветан Соколов и останалите момчета показаха, че заслужават народната любов. От първата до последната точка те нито за секунда не оставиха впечатлението, че ще загубят. Дори и при пет точки преднина за противника в третия гейм те виждаха Победата. И я постигнаха!

Трябва да признаем, че преди мача с Русия, донесъл първи медали от европейско първенство от 26 години, се прокрадна и типично българското недоверие след загубата от Полша, граничещо с нихилизма. Максимализмът "или сме първи, или сме се провалили" бе на път да зачеркне двуседмичните усилия на Казийски и компания по турските зали. 

Но момчетата и техният гениален предводител Силвано Пранди успяха за по-малко от 24 часа да загърбят неуспеха, да забравят „полския синдром”. И това ги направи още по-силни.

Всичко в този следобед бе истинско. И пламъкът в очите на момчетата, и радостта на пропътувалите огромни разстояния фенове, и емоцията на политиците начело с президента Георги Първанов. Почти на всяко отиграване държавният глава и стоящият до него министър на спорта Свилен Нейков скачаха и се радваха наравно с феновете. Наравно с милионите пред телевизионните екрани в Родината, за които тези неделен следобед ще остане завинаги в сърцето. 

И едно отклонение. Хубаво е Митко Бербатов и останалите му съотборници в националния отбор да си вземат отнякъде запис с победата над Русия. За да видят как там, на терена, техните сънародници се борят буквално за всеки сантиметър. И играят за народната любов, играят за България! А не смятат колко милиона лева премия ще вземат при успех. И не мислят за солидните заплати в клубовете, които може да бъдат застрашени при евентуална контузия.

А ние просто ще възкликнем: Не плачи, Русия! Твоят волейболен отбор просто загуби. От българските юнаци!

 

БЛАГОДАРИМ ВИ, МОМЧЕТА!
Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача

На кого пречи Илиан Илиев

Някой се опитва да лансира смяна на треньора след първата загуба на България в 10 мача

Кой иска да посегне на "златната кокошка" за родния футбол Лудогорец

Лудогорец осигурява милиони на всички клубове от efbet Лига всяка година

Антон Коджабашев за втори път фалира българските щанги

Насар оглави опозицията, която да спасява спорта

Лудогорец пак ще напълни касите в efbet Лига

УЕФА вдигна драстично парите за "солидарни плащания"

Във футбола все още властва логиката

Дербито на Варна доказа, че някои закономерности не са подвластни на времето

Томаш: Най-важни са точките

"Победата е благодарение на публиката", заяви треньорът на ЦСКА