Рой Кийн стана поредният велик играч, който се провали като мениджър в английската Висша лига. Бившият капитан на Манчестър Юнайтед напусна безславно тима на Съндърланд и показа, че не от всеки голям играч става добър ръководител. Това не е първият такъв случай, който помни Висшата лига. Редица големи имена преди него са се проваляли на резервната скамейка. „Горе главата Рой, ти си в добра компания на провалилите се мениджъри”, пише в материала си коментаторът на „Евроспорт” Алекс Чик.
Първият в списъка е друг бивш капитан на Манчестър Юнайтед – Браян Робсън. Сърцатият халф е първият от възпитаниците на Сър Алекс, който се пробва като мениджър. Робсън изкара 7 години в Мидълзбо, през които тимът не стигна до нищо запомнящо се, освен два загубени финала за „Карлинг Къп”, а това е най-сериозният успех на Робсън. Престоите му в Братфорд, Уест Бромич и Шефилд Юнайтед не донесоха нищо добро на клубовете, като Брадфорд и Уест Бромич дори изпаднаха в по-долни дивизии.
Подобен е и случаят с Рууд Гулит. Легендарната 10-ка на Милан изведе с капитанската лента националния отбор на Холандия до единствената титла на „лалетата” на европейското през 1988 година и остана в историята като един от най-великите футболисти. Кариерата му като мениджър обаче е напълно противоположна. Гулит стана първият чуждестранен мениджър в историята на Челси, но не успя да направи нищо съществено и се изпокара с борда на директорите. Последва същия неуспешен период в Нюкасъл, където пък влезе в конфликт с иконата на „свраките” Алън Шиърър и моментално бе уволнен. Най-големият му провал обаче остават 9-те месеца начело на американския ЛА Галакси. Гулит успя да докара отбора до дъното на таблицата, въпреки звездите, с които разполага като Дейвид Бекъм и Лендън Донован.
Какво да кажем за Глен Ходъл? Англия показа колко лоша е идеята да назначиш за национален селекционер неопитен треньор. Все пак престоите му в Суиндън и Челси дадоха искрица надежда, че от него може да стане добър мениджър, докато не дойде фиаското в Тотнъм, което показа що за стока наистина е Ходъл на резервната скамейка.
Оуси Ардилес пое отбора на Тотнъм в началото на сезон 1994-1995 и наложи екстремната система 5-0-5, като използва заедно Теди Шерингам, Юрген Клинсман, Илие Думитреско, Дарън Андертън и Ник Бармби. Това естествено не донесе успех на „шпорите” и Ардилес бе уволнен в средата на октомври, само 2 месеца, след като пое клуба.
Сър Боби Чарлтън – представянето му като футболист е напълно излишно. Световен шампион с Англия през 1966 година и една от легендите на Манчестър Юнайтед. Още по време на активната си спортна кариера, Чарлтън се пробва като играещ треньор в Престън. Нещата въобще не се развиха добре и Сър Боби се отказа и от футбола и от мениджърството преди края на сезона. „Добър ход, Боби”.
Все пак има и някои велики играчи, които станаха и велики треньори.
След като стана световен шампион с Германия като играч, Кайзер Франц Бекенбауер изведе Бундестима до световната титла през 1990 година като треньор, спечели титлата във Франция като наставник на Марсилия, след което завоюва титлата в Бундеслигата и Купата на УЕФА начело на Байерн (Мюнхен).
„Летящият Холандец” Йохан Кройф остана в историята на футбола, като един от най-великите играчи. Треньорската му кариера обаче е не по-малко успешна. Кройф създаде така наречения „Дрийм Тийм” в Барселона в началото на 90-те години и спечели първата Купа на европейските шампиони в историята на Барса. Кройф нямаше проблеми да ръководи звезди от ранга на Ромарио, Хаджи, Стоичков, Лаудруп, Куман, Бакеро и още много други.
Първият в списъка е друг бивш капитан на Манчестър Юнайтед – Браян Робсън. Сърцатият халф е първият от възпитаниците на Сър Алекс, който се пробва като мениджър. Робсън изкара 7 години в Мидълзбо, през които тимът не стигна до нищо запомнящо се, освен два загубени финала за „Карлинг Къп”, а това е най-сериозният успех на Робсън. Престоите му в Братфорд, Уест Бромич и Шефилд Юнайтед не донесоха нищо добро на клубовете, като Брадфорд и Уест Бромич дори изпаднаха в по-долни дивизии.
Подобен е и случаят с Рууд Гулит. Легендарната 10-ка на Милан изведе с капитанската лента националния отбор на Холандия до единствената титла на „лалетата” на европейското през 1988 година и остана в историята като един от най-великите футболисти. Кариерата му като мениджър обаче е напълно противоположна. Гулит стана първият чуждестранен мениджър в историята на Челси, но не успя да направи нищо съществено и се изпокара с борда на директорите. Последва същия неуспешен период в Нюкасъл, където пък влезе в конфликт с иконата на „свраките” Алън Шиърър и моментално бе уволнен. Най-големият му провал обаче остават 9-те месеца начело на американския ЛА Галакси. Гулит успя да докара отбора до дъното на таблицата, въпреки звездите, с които разполага като Дейвид Бекъм и Лендън Донован.
Какво да кажем за Глен Ходъл? Англия показа колко лоша е идеята да назначиш за национален селекционер неопитен треньор. Все пак престоите му в Суиндън и Челси дадоха искрица надежда, че от него може да стане добър мениджър, докато не дойде фиаското в Тотнъм, което показа що за стока наистина е Ходъл на резервната скамейка.
Оуси Ардилес пое отбора на Тотнъм в началото на сезон 1994-1995 и наложи екстремната система 5-0-5, като използва заедно Теди Шерингам, Юрген Клинсман, Илие Думитреско, Дарън Андертън и Ник Бармби. Това естествено не донесе успех на „шпорите” и Ардилес бе уволнен в средата на октомври, само 2 месеца, след като пое клуба.
Сър Боби Чарлтън – представянето му като футболист е напълно излишно. Световен шампион с Англия през 1966 година и една от легендите на Манчестър Юнайтед. Още по време на активната си спортна кариера, Чарлтън се пробва като играещ треньор в Престън. Нещата въобще не се развиха добре и Сър Боби се отказа и от футбола и от мениджърството преди края на сезона. „Добър ход, Боби”.
Все пак има и някои велики играчи, които станаха и велики треньори.
След като стана световен шампион с Германия като играч, Кайзер Франц Бекенбауер изведе Бундестима до световната титла през 1990 година като треньор, спечели титлата във Франция като наставник на Марсилия, след което завоюва титлата в Бундеслигата и Купата на УЕФА начело на Байерн (Мюнхен).
„Летящият Холандец” Йохан Кройф остана в историята на футбола, като един от най-великите играчи. Треньорската му кариера обаче е не по-малко успешна. Кройф създаде така наречения „Дрийм Тийм” в Барселона в началото на 90-те години и спечели първата Купа на европейските шампиони в историята на Барса. Кройф нямаше проблеми да ръководи звезди от ранга на Ромарио, Хаджи, Стоичков, Лаудруп, Куман, Бакеро и още много други.