Цветана Пиронкова развълнува „Ролан Гарос” тази година. Световните медии три дни следяха „дъждовната драма“ на българката срещу №2 в ранглистата на планетата Агнешка Радванска (Полша). След чудото пловдивчанката заедно с Шелби Роджърс (САЩ) влязоха в историята като тенисистки извън топ 100, достигнали до четвъртфиналите на турнира.
„Тя е от типа на гладиаторите - в един мач я пребиват от бой, но в следващия се бие докрай и надделява!”, казва Кирил Пиронков, баща и треньор на тенисистката.
Именно тази борбеност и хъс 28-годишната пловдивчанка демонстрира на кортовете в Париж срещу пословично хладнокръвната Радванска.
„Нямаше какво да губя, затова тръгнах по-агресивно - призна след феноменалния мач Цвети. - Не можех да си позволя да се дебнем с нея като котка с мишка...”
Успехът на българката над полякинята на „Ролан Гарос” е трети в турнира над тенисистка от топ 20 на света. Преди това нейни жертви станаха Сара Ерани (Италия, №18) и Слоун Стивънсън (САЩ, №19). А срещу Радванска първата ни ракета изглеждаше обречена. Балансът в мачовете помежду им бе в полза на Агниешка - 9:2. Статистиката обаче ни най-малко не притесни Цвети. „Излизам, пък каквото сабя покаже”, обяви преди двубоя Пиронкова. А сабята отсече в полза на българката.
Пасивът от един изгубен сет и изоставане 0:3 във втория сякаш отрезвиха нашето момиче. Тя яхна гладиаторската си страст за победа при завръщането на корта три дни след старта на битката. Спечели 10 поредни гейма, преди да вдигне победоносно ръце.
Самият Пиронков култивира у дъщеря си този хъс, и то с малък трик. Изискването му било по време на тренировъчни мачове Цвети да играе с облог. Само така според него можело да се създаде състезателна атмосфера. През годините бащата прилага и други нестандартни методи за подготовка, като например вместо закуска - крос, а тенисът редува с плуване и вдигане на 15-килограмов камък всеки ден. И прийомите му отдавна дават резултати. През 2010-а Цвети става първата българка, достигнала полуфинал на най-престижния турнир „Уимбълдън”. А в световната ранглиста се изкачва до 31-во място, като в кариерата си може да се похвали с победи над бившите №1 на планетата Винъс Уилямс (САЩ), Ана Иванович (Сърбия), Виктория Азаренка (Беларус).
Спортния си хъс Пиронкова дължи и на гена на майка си - Радосвета Чинкова, която е от златното поколение в родното плуване. Тя е първата българка, преодоляла 100 метра свободен стил под 1 минута.
А в добавка, случайно или не, „Гладиатор” е любимият филм на Цвети.
Цялата фамилия е ангажирана с кариерата на Пиронкова. Преди 8 г. семейството залага бащината къща, за да изтегли кредит. Парите са инвестирани в пътувания и състезания на тенисистката на големи турнири. 2009-а е най-тежка за пловдивчанката. Близките й започват да изпитват затруднения при погасяване на вноските. Домът на семейството е дори пред конфискация. Кирил Пиронков е сериозно притеснен, има здравословни проблеми и е откаран в болница. Точно тогава са мачовете за „Фед къп”. Цвети никога не отказва да играе за националния отбор. Не прави изключение и тогава. Редува двубоите на корта с посещения на баща си в болница. Но психическото напрежение е толкова голямо, че тя губи и трите си срещи. По българска традиция отнася доста критики за неуспеха си от „доброжелатели”. Но след всяко падение следва възход. Така се случва при нея. През 2010-а стига до полуфиналите на „Уимбълдън”, а със спечелените пари погасява всички дългове на семейството си. Дядото по майчина линия - Никола Чинков, който е от знатен и заможен род, също има принос. Той продава семейните парцели и гори, за да инвестира във внучката си. А дядото по бащина линия - известният художник Енчо Пиронков, разпродава част от картините си и също помага със средства.
Енчо-младши, братът на Пиронкова, пък е неин спаринг-партньор, изцяло се занимава и с логистиката на пътуванията й. Двамата имат и сестра – Елисавета, бивша тенисистка и най-добрата... приятелка на Цвети.
Независимо че на корта тенисистката е заработила $3 766 031, финансовото положение не я е променило като личност. Останала си е все така скромна, честна и коректна!
За нея
Ако може, винаги ще помогне
С Цветана Пиронкова в отбора на „Черно море Елит” (Варна) станахме европейски клубни шампиони през 2005-а. А две години по-рано участвахме за първи път. Имаше френски съдия, който непрестанно ни „режеше”. В паузата Цвети дойде при мен със сълзи в очите. Разстроена беше не от резултата, а от несправедливостта. Казах й: „Не можеш нищо да направиш. Единственият начин да се противопоставиш е с играта си.” След тези думи тя излезе на корта и ги смачка. Ето такъв характер е. Много скромна, честна и коректна. Ако може, винаги ще помогне!
Огнян Илиев, бивш капитан на „Черно море Елит” и на България за Купа „Дейвис”
Родена е за състезател
Упорита е, психически устойчива и със силен характер. Тя е родена за състезател. Въпреки трудностите прави това, което трябва, пък каквото стане. Изключителен боец. В момента демонстрира много добра форма и съвсем заслужено стигна дотук. Радвам се, че излезе от спада, който имаше, и показа, че още не е за отписване.
Дора Рангелова, капитан за „Фед къп”
Бекхендът й е един от най-добрите в света
Познавам я от 14-годишна. Изключително трудолюбив и скромен човек. Славата не я е променила. Много е упорита и силна физически, все пак е дъщеря на изявени спортисти. А физическата издръжливост й помага в дългите тенис мачове. Бекхендът й е един от най-добрите в света.
Весела Донева, международен съдия по тенис
Голям боец
Тя е скромна въпреки успехите си. А на всичкото отгоре и много хубава. Не е от най-талантливите, но използва максимално силните си страни. Във важните моменти запази спокойствие, без да пада по корта или да крещи. Видяхме една нова Пиронкова, която демонстрира печеливши ретури и силен форхенд. Радвам се, че продължава спортните традиции в семейството си.
Тодор Попов, журналист и тенис коментатор