Истината често боли. Припомнихме си го, когато хърватски медии нарекоха българските национали "анонимници" и техният отбор ни го доказа. Биха ни в София, заболя ни, но ... битият бит, обиденият - обиден. Преглътнахме за кой ли път.
"Гледаме напред" и "Животът продължава" измънкаха традиционно от нашия лагер. Дежавю от овехтелия репертоар на тима през последните 10 години. Банално до болка. Като тази от хърватите.
За жалост 3 дни след наказателната акция на Загреб в Осло ни биха и едни колкото корави, толкова и анонимни момчета. Пак бе болезнено, макар че техните медии не посочиха България за страна от Третия свят на футбола, както гадно го направиха хърватите. Просто си ни биха - семпло, но с хъс на изгладнели викинги. Преди мача тайно се надявахме "скиорите" да спукат топката, но уви - накрая отборът ни приличаше на спукан презерватив, извинявайте за израза.Така е като боли - етикецията и филигранният изказ отстъпват зад голлинията на типично футболни емоции.
Въпросът, който се заби като викингско копие в задника на фаталния 13 октомври, е: "Защо в миналите квалификации играхме добре срещу Италия, Дания и Чехия, а сега падаме от Норвегия?". Какво се случи, че бяхме не отбор, а бор, през който мина скиор?
Обясненията могат да бъдат много. И всеки фен и всеки спец си има своя истина. Едно от обясненията е, че в миналите квалификации от нашите не се чакаха победи. И те играеха спокойно с мисълта, че след като постепенно са се превърнали в дънна риба, няма кой да ги съди. И със солидно разузнаване, добра тактика и надъхване от Любо Пенев "гримираха" липсата на класа. И когато в края на кампанията трябваше задължително да спечелят, за да отидат на бараж, те загубиха 2 мача за 4 дни - от Армения (1:2) и Чехия (0:1).
В новата кампания България си повярва, че е време за победи. Напълнихме стадиона и задвижихме патриотичната струна. Похвално. Но вместо марш зазвуча заупокойна. Видя се, че нашите нямат класа. И ако с "помощни средства" в отбрана може да се компенсира липсата на качества, то в атака е невъзможно. Явно при положение че нямаме и един играч в Топ 5 на първенствата в Европа, няма как да играем модерен и печеливш футбол. Още сме на нивото на онзи виц "отпред за 0:0, а отзад ... каквото стане". Защитна, затворена игра с ретро елемент "грабвайте телата" и епизодични контраатаки - видимо все още нашето ниво, нашата трагична съдба в N-тия свят на футбола. Дори в игра на изненади като футбола логиката има тежката дума. Не може в отбор, в който най-голямата звезда е треньорът, да има претенции за класиране на голямо първенство. За добро или лошо този път шанс за Евро 2016 имат не първите 2, а първите 3 в групата. И това все още запазва теоретични шансове за България в спор с Норвегия. Въпросът е дали си струва, ако нямаме класа, да се появим на финали. Защото помните ли мъката на нацията, когато на Евро 2004 бяхме най-слабият и най-бит отбор. Народът подлудя и само дето не издигна клади на летището при завръщането на отбора.
Дали сме готови пак за това, или да се примирим с Третия свят?
Това е въпросът.
Владимир Памуков, в-к "Труд"
Нямаме класа за три паса
"Гледаме напред" и "Животът продължава" измънкаха традиционно от нашия лагер
