В контекста на последните събития в лагера на Челси и по-специално уволнението на бразилския специалист Луиш Фелипе Сколари, отборът е на път да сложи точка на злощастната си серия в Англия и Европа с пристигането на един от най-успелите специалисти в световен мащаб - Гуус Хидинк. На вашето внимание представяме кратка ретоспекция към едни от най-светлите треньорски фигури в дългогодишната история на тима от западен Лондон
На пето място - Томи Дохърти
33-годишният Томи Дохърти застава начело на „сините” след успешния престой на Тед Дрейк и въпреки, че за петте години в Челси той е спечелва само една Купа на лигата, той успява да изведе тима си до финал за Купата на ФА и довежда бляскавите „европейски” нощи на „Стамфорд Бридж”.
Дохърти не успява да спаси Челси и изпадане в Чемпиъншип, но връща „сините” във висшия ешелон на английския футбол от първия си опит с млад и перспективен отбор, включващ емблематични фигури като Тери Венейбълс, Питър Бонети и Рон „Касапина” Харис. Челси се превръща в отбор, който впечатлява с играта си, въпреки присъствието на „Касапина”.
Подсигурени са три последователни финала за Купата на ФА и пет последователни финиша в топ пет на лигата преди пристигането на Купата на лигата в 1965, първият голям успех за тима. Дохърти се доближава до шампионски дубъл в същата година, но седемте наказани футболисти, нарушили вечерния час, слагат край на тези надежди.
На четвърто място – Джанлука Виали
Доведен от Рууд Хулит, Виали поема длъжността на холандеца в началото на 1998 г носи незабавен успех за клуба.
Към витрината с трофеите първо е добавена Купата на лигата, след като играещият наставник Виали и футболистите му надиграват Мидълзбро във финалната среща. Джанфранко Дзола влиза като резерва за да отбележи единствения гол срещу Щутгарт във финала за КНК в Стокхолм – второ европейско отличие в историята на клуба.
Към този момент Челси започва да се изменя в състава от суперзвезди, който всички познават днес. Бъдещите световни шампиони Франк Лебьоф и Марсел Десаи са привлечени в клуба седмици преди знаменитото френско лято на 98-а.
Виали изкара само още две години начело, но във времето си Челси отказа Реал Мадрид за Европейската суперкупа в Монако и притисна Манчестър Юнайтед до самия край на борбата за титлата във Висшата лига за сезон 1998/99. Роберто Ди Матео също така донесе и Купата на ФА, което осигури на Челси участие в евротурнирите.
На трето място - Дейв Секстън
Дейв Секстън, който работи бе част от треньорския щаб под ръководството на Дохърти преди назначаването му за мениджър в Лейтън Ориент, заменя шотландеца начело на лондончани. Той прекарва седем години в западен Лондон, в които печели КНК и Купата на Футболната асоциация.
Това са бляскавите години за Челси, които са наблюдавани от редица звезди от „Кингс Роуд”, докато Питър Озгуд изгрява в големия футбол. Въпреки това в славната победа за Купата на ФА през 1970 срещу Лийдс няма нищо бляскаво. Двубоят бе белязан от небивала касапница, която доведе до десетилетия на омраза между двата тима.
Озгуд бележи във всеки кръг на турнира, във финала на който Челси постига първия си трофей от надпреварата за Купата на ФА и то на „Олд Трафорд”. С победата „сините” се класират за Европа, където отстраняват Манчестър Юнайтед на полуфиналите. Най-известният отбор в света по това време Реал Мадрид очакваше лондончани в Гърция за последния сблъсък.
Секстън е уволнен през 1974, скоро след като тимът е напуснат от звездите Алан Хъдсън и Озгуд.
На второ място – Тед Дрейк
Дрейк преминава от Рединг през 1952 г с обещанието да превърне „пенсионерите” в победители. Първите му стъпки включват отстраняването на старото прозвище на клуба и премахването на пенсионера от емблемата на клуба. Амбициозният Дрейк тръгва срещу течението, поемайки контрола върху тренировъчните сесии, младежката развойна програма и мрежата от скаути.
Шампионът с Арсенал търси идеалното съотношение на цена/качество в по-низшите дивизии на страната и също така използва редица от аматьори в постройките си. До 1955 г, изградил солиден състав, Дрейк се насочва към шампионската титла на Улвърхямптън. Челси печели така желаната титла два кръга преди края на първенството с домакинска победа срещу Шефийлд Уензди.
Дрейк съблюдава развитието на небезизвестният английски национал Джими Грийвс, но въпреки това Чесли не печели друг голям трофей освен „Чарити шийлд”. След девет години на ръководния пост Дрейк е освободен два месеца след началото на сезон 1961/62. Челси губи правото си да се състезава на най-високо ниво в Англия на следващата година.
На първо място – Жозе Мауриньо
Специалния носи безпрецедентен успех на „Стамфорд Бридж”, след пристигането си като европейски клубен шампион за 2004 г. Роман Абрамович не е доволен от неспособността на Клаудио Раниери да достигне финала на Шампионската лига или да се пребори успешно за отличията на родна земя, героят на Порто се изправя пред предизвикателството да реализира шампионския потенциал на Челси.
Две последователни титли във Висшата лига са последвани от два трофея на ФА, но европейската слава все пак успява да убегне португалския специалист. Обичта на феновете прераства в улични протести след напускането му през 2008 г.
Мауриньо е критикуван за някои аспекти от философията му и неуспехът му да култивира атрактивен футбол на „Стамфорд Бридж”. Въпреки това победната серия във Висшата лига продължава три години и в светлината на скорошните домакински загуби той е най-великият треньор на Челси.
*По материал на Евроспорт и Джонатан Симкокс.
