Историята на най-титулувания футболен клуб в България ЦСКА е низ от обединения и преобразувания. Нейната заплетеност и досега дава поводи за различни тълкувания. За комунистическата власт до 1989 г. бе угодно да твърди, че червеният клуб е създаден през 1948 г. като рожба на "новото време". Истината обаче е доста по-различна клубът има своите корени далеч назад в годините, които стигат до 1923 г., а дори и по-рано. И за това съществуват необорими документи в архивите.
Трите кита, на които се обляга историята на ЦСКА, са столичните клубове АС-23, Шипка и Спартак. Точно два месеца след Девети септември, на 9 ноември 1944 г., представители на временните им ръководства извършват обединението в общ клуб, наречен Чавдар. "Славното име е символ на народната борба за свобода", е записано с главни букви в обединителния протокол. Мотивите - "изграждането на мощна универсална спортна организация". Такава е повелята на новото време - безкрайните сливания на клубовете в онези дни са наложени от отече-ственофронтовската власт, която иска да изличи напълно спомена за стария "буржоазен" спорт преди дълбоките обществени промени в България.
Процесът започва още през октомври 1944 г., когато Шипка е обединен с Победа от крайния столичен квартал „Орландовци" под името Шипка-Победа. Ден по-рано спортните клубове от подуянския район - Плиска, Аспарух, Омуртаг и други, се сливат под названието Спартак. Третият основополагащ клуб в историята на ЦСКА е офицерски и със сигурност елитният клуб на София преди големите исторически преобразувания след Втората световна война. АС-23 не изниква от нищото. Негови предшественици са 3 софийски клуба. Основан е на 4 ноември 1923 г. чрез обединението на Офицерски спортен клуб София (основан 1919 г.), Спортен клуб Слава и Спортен клуб Атлетик (създаден още през 1913 г.) АС-23 посреща съперниците си на своето игрище в местността Пустинята в Борисовата градина.
На същото място сега се простира "Българска армия". Преди Девети АС-23 стига до шампионската титла, а Шипка - до националната купа и е естествено новият обединен отбор да си постави за цел доминацията във футболния ни живот. Преговорите за обединение се водят не в нечии партийни кабинети, а в маломерна стаичка под официалната трибуна на игрището на АС-23.
За всички по онова размирно време е ясно, че АС-23 не може да съществува под старото си название, което е отъждествявано от отечественофронтовците с царската армия. Със сигурност може да се твърди, че АС-23 е принуден да мимикрира под ново име, като същевременно не къса пъпната си връв със славното си минало. Новият клуб Чавдар някак естествено наследява и цялата материална база на АС-23 и играе 8 Първа софийска футболна дивизия. През 1944 г. основата на новосформирания футболен тим Чавдар дават дотогавашните играчи на АС-23, сред които са и легендите на футбола ни от неговия романтичен период Любомир Ангелов-Старото и Георги Пачеджиев-Чугуна. Председател на новия клуб е бъдещият военен министър Добри Джуров. Година след обединението се заражда и идеята за пo-тясното сближаване на Чавдар с военните и на 26 януари 1947 г. Чавдар става клуб на Профсъюза на военните. На 15 февруари 1948 г. е провъзгласено обединението на Чавдар с "физкултурниците" при Централния дом на войската. Името на клуба става ЦДВ, който по онова време играе във Втора софийска футболна дивизия и след четвъртия й кръг води в класирането.
Подготвя се упорито и ново сливане. На 4 май 1948 г. съвместно заседават ръководствата на ЦДВ и Септември, основан през 1945 г. и продължител на клубове като коньовичарския Ботев, който в онзи момент играе в столичния елит. На следващия ден,
5 май, е подписан учредителният протокол на Септември при ЦДВ, който наследява точковия актив на бившия вече клуб от Трети столичен район Септември. До края на софийското първенство на новия тим е необходимо само едно равенство в оставащите 3 кръга, за да получи правото да играе в първенството на България, провеждано по турнирната система с пряко елиминиране. През септември 1948 г. Септември при ЦДВ хвърля бомбата и на финала побеждава именития Левски, който не преживява толкова драматични трансформации след Девети септември, освен обединение с Пощенски спортен клуб.
От 1950 до 1957 г. сините са принудени да търпят натрапеното им комунистическо название Динамо, докато червеният клуб нееднократно сменя своето име според конюнктурата и прищевките на шапката си -военните началници. През 1950 г. става ОНВ - Отбор на народната войска, само за да заеме мястото на Ботев Пд в А група след неуспешен софийски квалификационен турнир за елита. Шегобийците по онова време разчитат абревиатурата като Отбор Насила Влязъл. Година по-късно названието става ЦДНВ (Централен дом на народната войска), което скоро се превръща в далеч пo-познатото в цяла Европа ЦДНА, което остава до 1964 г. с едно изключение - през 1953 г., когато червените са ОСГ (Отбор на Софийския гарнизон). През 1964 г. се ражда ЦСКА Червено знаме след обединение с едноименния клуб без особена история зад гърба си. На 24 януари 1969 г., само два дни след като Левски получава милиционерската добавка Спартак, ЦСКА приема в редиците си Септември, който в онези дни е втородивизионен клуб, и така се превръща в ЦСКА Септемврийско знаме.
Поредният политически катаклизъм, засегнал армейците, идва след злополучния финал за купата на 19 юни 1985 г., когато ЦСКА и Левски са разформировани с партийно решение. Дни по-късно се ражда и постановление №52 на Министерския съвет, с което е премахнат ведомственият статут на клубовете и напред е изтикан териториалният. Така ЦСКА става Средец на 17 юли 1985 г. (б.а. - преди 30 години) като представител на тогавашните Ленински и Димитровски райони на София. Витоша, тоест Левски, пък е клуб, ситуиран на територията на Благоевски район и район Васил Левски. Политическото лицемерие е пълно - футболната ни историография и тогава признава, че сини и червени са предшественици на Левски и ЦСКА, но за УЕфА далеч не е така за години напред. За статистиците от европейската централа
Витоша и Средец дълго време са новосъздадени клубове, които нямат нищо общо с предишните. Представени по-късно документи от БФС променят нещата.
Малко по-късно, под натиска на военните, Средец мутира тихомълком в ЦФКА Средец. Маските падат окончателно 4 дни след 10 ноември 1989 г., когато ЦСКА отново става ЦСКА без никакви приставки. По демократичните промени мнозина обаче се мъчат да дадат ново значение на четирибуквието, а в началото на 90-те години на миналия век бившият клубен шеф Вальо Михов дори предлага абревиатурата да означава Централен Спортен Клуб Атлантик. Последното спокойно може да се замени с Атлетик и това ще отговаря напълно на историческата правда...
Любомир Серафимов, „Тема Спорт”
