Сборная е тунингована "Жигула"

Поколенията си тръгват във футбола по различен начин. Някои го правят сплотено с чувство на изпълнен дълг, а други тихо - по английски. А други по еврейски - прощават се, но не се отказват. Такава раздяла може да продължи години. Помните ли онзи виц за "Жигули" - как немците дошли, за да подобрят автомобилната индустрия в Толияти, резултатът, въпреки всички опити, бил един и същ? Сменяли детайлите, майсторите - и все "Жигули". Седнал главният инженер заедно с директора и му въздъхнал: "Казах ли ти - мястото е проклето. А ти все: Ръцете са ви на задника, ръцете са ви на задника. Няма смисъл да се ругае националния отбор. Няма смисъл и безкрайно да го ремонтираме. Нищо не се получава. Каквито и играчи да се повикат, както и треньори - от конвейера винаги излиза обикновено "Жигули". Сама по себе си колата не е лоша, но е безнадеждно остаряла на фона на чуждестранните. Някога бихте ли плюли "Жигула", ако изпревари "Мерцедес"? Глупаво е, съгласете се. Много по обидно е, че се объркахме в тези времена, когато тунингът прави чудеса. Гледаш един отбор, който блести като чуждестранните и си мислиш: Най-после се получи! Но тези мисли не продължават дълго. Налиташ на първата бабуна и идва отрезняването - всичко си е същото - двигателят, шофьорите, пътниците. А пътници у нас - колкото искаш. Сегашният отбор, колкото и да е тунингован, вътре е същият като през 2002, 2004, 2012 г. От време на време от конвейерът излезе нещо като това през 2008 г, но ние нямаме време да го разберем и то после се проваля. Гаранцията на удачните модели у нас е краткотрайна. И сега - не съжалявайте, следващият може да е още по-лош. Климатът ли е проблема? Едва ли. И с нов грим в един момент пак ще си станем същите. Имаме маркови знаци, които трябва да се запишат, за да не ги вземе някой друг:

1.75% скорост в сравнение със средната на останалите отбори в турнира;

2. Наличието на двама недоволни ветерани;

3. Преквалифицирането на защитници в халфове, които да връзват атаките;

4. Несигурност в бъдещето на треньора точно в навечерието на турнира;

5. Лагери в отбора;

6. Много талантлив халф или нападател, който е надраснал връстниците си, но така и не може да покаже нищо при мъжете и все си остава млад талант;

7. "Добра" атмосфера в тренировките и играта.

Понякога подобни критерии се срещат и при други отбори, но при нас за мнозинство.

При особени случаи като Евро 2016 - всички са налице. Тъжното в този момент е, че няма и грам оптимизъм, защото последното ни поражение бе очевидно. В Бразилия поне си задавахме въпроса: Какво би било, ако Дзагоев бе играл с Кержаков. Сега няма подобни фантазии. Пробвахме всичко, но нищо не се получи. "Е, не става", би казал песимистът. Реалистът би добавил: "За сега!". А реалистите биха почнали да броят на пръсти: тактически и тренировъчен подход, детски футбол, легионери, бюджет на клубовете, завишени заплати, аматьори, мениджъри, мошеници. Бихте могли да добавите още неща към списъка. Колкото повече, толкова по-добре. Всички знаем, че не проблемите няма да изчезнат изведнъж, но ако не направим нещо, то конвейерът ще продължи да бълва автомобил с буква "Ж".

Дмитрий Зеленьов, „Спорт Експрес”