Северозападната „В” аматьорска футболна група през есента на 2008 година

Сносен футбол, коректно поведение, пълни трибуни и …слабо съдийство

Светлина в тунела! С тази оптимистична нотка може да започнем анализа на есенния полусезон на Северозападната „В” аматьорска футболна група. И доводите за подобно твърдение са на лице. От доста години качеството на футболната продукция в този регион не е белязало прогрес. През изминалите няколко месеца обаче точно това се случи. По традиция Северозападната „В” АФГ се конкурираше с Североизточната за най-ниско спортно-техническо ниво в аматьорския елит. Благодарение на качествената селекция във всички клубове и запазилите съставите си от предишния сезон отбори на Ботев /Враца/ и Бдин /Видин/ миналата есен наблюдавахме футбол, който по нищо не отстъпваше на този в Западната „Б” група. Своя принос за вдигане на нивото дадоха и новаците, които изненадаха приятно с липсата на така характерния за дебютантите селски манталитет. Положително бе и поведението на самите футболисти, треньори и ръководители на клубове. Те се държаха безупречно, въпреки че понякога бяха ощетявани. Ясно се забеляза тази промяна в мисленето им и същевременното покачване на доверието в шефовете на Зоналния съвет на БФС-Велико Търново. Интелигентността на всички тях пролича най вече при поредния слаб период на съдиите. Мачовете Левски /Левски/ - Бдин /Видин/, Бдин – Локомотив /Дряново/ и Бдин – Ботев /Враца/ бяха предрешени от реферски грешки и неумения. Дори се наложи след някои от споменатите двубои лично председателят на ЗС на БФС-Велико Търново, Георги Велинов да влиза в съблекалнята и се извинява на ощетения тим. Всички тези елементи конструирани през периода август – ноември очертаха и картината в групата.

Традиции в жестока битка за върха

Безспорно най-голям интерес във всяка надпревара предизвиква битката за първото място. Конкретно в Северозападната „В” група то дава право за изкачване в професионалния футбол. Още от началото на сезона стана ясно, че борбата ще се води между съставите на Ботев /Враца/ и Бдин /Видин/. Който и от двата да излезе победител от спора ще спечели футбола. Споменатите съперници са с богати традиции в родния футбол и завръщането им сред професионалистите вещае само положителен нюанс. Есенното класиране показва, че предстои жестока битка на традициите. С други думи „В” група е тясна за тези тимове. Не само заради двете точки преднина безспорния номер едно на полусезона бе състава от Враца. Ботев е изключително силен във всяко отношение. Доминира с класа, чийто носител бяха най вече Петър Петров, Емануилов и голмайстора Данчев, въпреки много му пропуски пред противниковата врата. Отборът демонстрира изключителна физическа подготовка и не случайно печелеше някои от срещите си в последните минути, когато съперникът вече бе грохнал. От край време под връх Вола залагат на местни момчета, които играят с дух и се раздават безрезервно за публиката. От своя страна Бдин залага на опита, рутината и обигравания вече няколко години състав. Трудно е да се каже отсега кой ще е първи в групата. Ще надвие този, който избегне повече от недостатъците си. При Ботев те са младостта и недостатъчната сработеност, причини които могат да изиграят лоша шега в най-важния момент. Врачани вече няколко години го демонстрират и именно това ги препъва по пътя към „Б” група. Въпреки по-богатия опит същото важи и за крайдунавския тим. Наболелият напоследък въпрос със състоянието на базите не тревожи тези два клуба. Стадион „Христо Ботев” без проблем може да получи лиценз дори и за „А” група и това е факт благодарение на общинското ръководство на Враца. До преди година Бдин само можеше да мечтае за нормална база. С общите усилия на първите хора на Видин и президента Жоро Василев всичко вече е в положителна посока.

Търкаляй топката в „златната среда” без напрежение

Този девиз е характерен за следващите девет отбора в класирането. Те нямат възможности, но и амбиции да са сред лидерите. Не знаят и що е страх от изпадане. Тогава им остава да играят футбол, но не винаги с пълни сили, а за собствено удоволствие. Става въпрос за членовете на „златната среда”. Безспорният лидер сред тях е Локомотив /Дряново/. Изкачването на споменатия състав на престижното трето място е една от големите изненади този сезон. Анализирайки причината обаче става ясно, че възходът на балканския тим е логичен и очакван. Началото бе поставено с привличането за спонсор на Георги Вълев, който развива строителен, хотелиерски и хазартен бизнес. Последва солидна селекция сред която личаха имената на състезавалите се в професионалния футбол Ивелин Драшков и дългогодишния капитан на Янтра /Габрово/ - Емил Георгиев. И както във всяко хубаво начинание с марка Made in Bulgaria и в Локомотив капна от лъжичката катран в кацата с меда. Избуяха раздори между ръководството и играчите провокирани от съмнение за продажби на мачове. Ако те не бъдат стопирани нищо чудно да се стигне до абсурдните ситуации от преди години изтрили Козлодуй и Сиконко /Климентово/ от футболната карта на България, заради същите проблеми. Противоречието е основното качество и на друг Локомотив, този от Горна Оряховица. В някогашното „железничарско страшилище” за родните грандове всичко е проблем. За Локо обаче важи мъдростта: „Бедният човек е най-всеотдаен”. Именно с нея отбора зимува на престижното четвърто място. След като отпаднаха от Западната „Б” група в Габрово решиха да се надскачат кой цар и кой господар. За участие във „В” група от една страна се гласеше традиционния Янтра, но от друга атакуваха несъгласните с него, които си сформираха алтернативния Янтра 2000. Явно на последните им бе втръснало футболът в Габрово да играе роля на асансьор движещ се в последните години между аматьорския и професионалния футбол. В крайна сметка стария спечели битката, въпреки че започна да играе от втория кръг, а първия загуби служебно от Бдин заради споменатите градски бунтове. След това нещата уж потръгнаха, но силите достигат само за движение по средата. Това е и традиционното представяне на Гигант /Белене/. Отборът на треньора Мишо Михайлов може да бие и загуби от всеки. Положителната промяна е, че вече липсва характерния антифеърплей. Може би една от причините бе присъствието на рефера Момчил Врайков, тъй като всяка далавера би рефлектирала върху него. Нещо трудно обяснимо се случи в Лом. Местният тим с нежното име Мария Луиза стартира много добре, но последва непонятен срив. Спортно-техническия щаб разтягаше като еластичен ластик обяснението, че кадрови проблеми са в основата на снижаването. Не само контузиите, но има и друга негласна причина. Тя донася, че в отделни мачове футболистите бойкотирали заради възнагражденията си. Подобен недостатък отдавна е премахнат в град Левски. Местният едноименен отбор бе една от приятните изненади. Екипът съставен от общинското ръководство, вечно милеещия за футбола в града Дочко Дочев и треньорът Илич Митранов са намерили печелившата формула. Отборът е изграден от млади момчета и придоби самочувствие след силните игри срещу Ботев, Бдин и няколко победи на чужд терен. В Павликени пък през лятото градиха кула /амбиции за „Б” група/, а в края на сезона прерязаха лентата на фона на стабилна колиба /откъснаха се от застрашената зона/. Нищо ново и необичайно. Подобни амплитуди са характерни за този тим. Павликени е единственият клуб в групата, който не прави предсезонна подготовка. Буквално седмица преди първия мач от сезона футболистите се събират и излизат на терена. Положителното при тях е, че сега отсъстваха дежурните заклинания срещу съдиите, инициатор на които е бившият футболист на ЦСКА - Милен Петков. Дори и наводненията от преди няколко години не предизвикаха такива неочаквани обрати в Никопол, както бе през изминалите месеци. Причината за катаклизмите в местния Ситомир дойдоха след смяната на ръководството. Новият Берлускони /Гюнайдън Беширов/ искаше да се докаже, но май оплеска всичко. Параноичните му мечти гипсираха състезателите и темпераментът им избиваше в спорове със съдиите, ритници по съперници и всичко друго, но не и футбол. Напрежението се покачи и след изхвърлянето от футбола на халфа Николай Стоянов за удар с глава в лицето на рефера Георги Давидов. Последва поредица от беседи на шефовете на ЗС на БФС-Велико Търново с всички от кмета на градчето д-р Желязков до последната резерва на Ситомир. Бе изразено категорично мнение, че дори и без бабаитите отбора пак ще го има. Заканата хвана декиш и всичко се нормализира в това число и класирането на тима. В Дебелец пък изтрезняха. Става въпрос за фамилия Балъкови и конкретно за братът на легендата Красимир – Иво. Отборът им Бали преди няколко години започна нормално развитие със собствени кадри и тъкмо когато наближаваше времето плодовете да узреят изведнъж се взе решение състава да атакува професионалния футбол. Абсурдът бе повече от очеваден – 17-18 годишните талантливи момчета бяха заменени от утвърдени 35-38 годишни ветерани. След преболедуването Бали отново намери себе си и заема полагаемото му се място.

От Париж до Поликраище

Горе долу това е въображаемият воайяж на Чумерна. Само до преди половин година жителите на град Елена живееха с надеждата, че любимият им отбор ще играе във втория по сила футболен ешелон на страната. Изведнъж обаче зарчето вместо на шестица се кротна на единица. Благодетелят Николай Колев стана от масата и хлопна вратата след себе си. Последваха го почти всички опитни играчи. Светлината изчезна, а в тъмното останаха кмета Сашо Топалов и още няколко радетели, но досега така и не успяха да си подадат ръце. Именно организацията е проблемът, а допълнително тежат и оскъдните финансови възможности на общината. Много трудно може да се стигне до нещо положително и липсата на оздравителна перспектива прави Чумерна сигурен изпадащ. Разнобой между спонсор и община предопредели падението и на Трявна. Валекс бе заместен от Костадин Нейков, но сносната селекция остана неосъществим блян. До края всеки мач ще е финал за тревненци ако искат да останат в групата. Недоумение будят следващите два тима – Академик и Сторгозия. Преди петилетка „студентите” започнаха обнадеждаващо с юноши и когато те вече възмъжаха настъпи …срив. Градското ръководство взе мерки и преформи клуба в общински. Накъде ще тръгне той е трудно да се каже. Обратно на свищовлии новакът от Плевен събра интелигентни играчи. Те доказаха себе си срещу лидерите, но в останалите срещи разочароваха. Проблемно е и тяхното бъдеще в групата. Друг дебютант Ботев /гр.Димово/ пък бързо изкорени селския си манталитет. Домакинските им мачове винаги протичат при добра организация, с което разсеяха опасенията от анархия на всички останали. Погледнато в спортно-технически аспект нещата също не изглеждат разочароващо. Ботев има сили да играе и пред следващия сезон в най-висшата аматьорска група.

Пролетни очаквания

Както стана дума в началото основното е борбата за първото място между Ботев /Враца/ и Бдин /Видин/. Няма да е изненада ако в крайна сметка тя се окаже символична и за престиж. С оглед на събитията в Западната „Б” група напълно възможно е и двата отбора да се изкачат при професионалистите. Не по-малко напечено е и в зоната на изпадащите. Както е видно там опонентите ще са петима и измежду тях ще се определят двата напускащи аматьорския елит. Под лупа пък ще бъде следено съдийството. През завършилия вече полусезон реферите получиха вот на доверие, но ако не си вземат бележка напълно възможно е положението им да се влоши чувствително.

Есенно класиране

1. Ботев /Враца/ 15 13 2 0 39:4 41

2. Бдин /Видин/ 15 12 3 0 31:9 39

3. Локомотив /Дряново/ 15 9 2 4 35:18 29

4. Локомотив /Горна Оряховица/ 15 7 5 3 23:11 26

5. Янтра /Габрово/ 15 8 2 5 22:19 26

6. Гигант /Белене/ 15 7 3 5 20:15 24

7. Мария Луиза /Лом/ 15 6 3 6 22:24 21

8. Левски 2007 /Левски/ 15 6 3 6 17:23 21

9. Павликени /Павликени/ 15 4 7 4 17:15 19

10. Ситомир /Никопол/ 15 5 3 7 17:37 18

11. Бали 2002 /Дебелец/ 15 5 2 8 21:27 17