От него се учеше дори великият Лев Яшин. Без Жоро славният ЦДНА от 50-те години на миналия век нямаше да бъде същият. Десетилетия преди да се роди приказката за четвъртите в света го признаха за един от четиримата най-добри вратари на планетата. И за мнозина бе истинският герой на знаменитата флорентинска епопея на националите ни срещу белгийците през 1965 г. въпреки двата гола на Аспарухов и себераздаването на капитана Ларгов. Точно преди 4 десетилетия, на 31 май 1970 г., Георги Найденов, "вратарят на републиката", както го нарекоха приживе, си отиде от света ненавършил 39 г.. Тръгна на турне с „Марица" в Сирия, а го върнаха в запечатан ковчег...
Смъртта му и до днес остава загадка и дава храна за любителите на конспиративните теории. Официално твърдят, че е повторен инфаркт на миокарда (интересно е кога е бил първият, след като никога не е имал оплаквания от сърце), неофициално из София се шушука, че е отровен с чаша чай в Дамаск.
Пълната информационна завеса, спусната през тоталитарните години, позволява да избуят зловещи слухове. Неоспорим факт е, че Найденов е в конфликт с тогавашния вътрешен министър, след като е един от малцината, опълчили се в края на 60-те години на недоносеното творение „Левски с патлак". Повод е обединението на “сините” с родния клуб на вратаря - столичния „Спартак". В сливането министър Ангел Солаков вижда раждането на футболен мастодонт, способен да се противопостави на ЦСКА. „Аз в такова обединение няма да участвам. Ще съсипят два хубави отбора", отсича пророчески Жоро, тогава вече треньор, и хвърля оставката си.Пратен е като наставник в „Б" група и вкарва пловдивската „Марица" в елита. Месеци по-късно се стига и до внезапната кончина на Найденов.
Неговата съпруга Маргарита е убедена, че всесилната Държавна сигурност и Солаков са в основата на нелепия жизнен край на стража. Дори след години при случайна среща гони генерала из Южния парк с викове „Главорез!”. Истината за трагедията остава потулена под пластовете слухове и недомлъвки.
На грандиозното поклонение на ст. „Васил Левски" опашката от опечалени се вие стотици метри, чак до „Графа". Нито един от партийните велможи не е там, не се мярка Солаков, няма го дори Добри Джуров. Няма предварително „подстригани" лицемерни надгробни слова, неподправената си мъка по загубата излива само Итко Андонов, неговият дългогодишен дубльор в ЦДНА.
Найденов - момчето на незрящи родители от бедняшкия квартал Ючбунар, се превръща в легенда обаче не със загадъчната си смърт, а с лъвските си намеси на вратата. Започва кариерата си с несъществуващия днес „Червено знаме" в края на 40-те години, продължава една петилетка в друг потънал днес в забравата тим - „Спартак", за да достигне своя апотеоз при армейците, където е титуляр от 1955 до 1965 г. и печели 8 титли.
И днес футболният фолклор разказва за 18 декември 1958 г., когато в трети допълнителен мач за КЕШ в Женева срещу мадридския „Атлетико" Жоро с извадено рамо спасява дузпа, бита от прочутия бразилец Вава. Година по-късно руснак го рита в главата по време на олимпийска квалификация в Москва. С фрактура на черепа неустрашимият страж довършва двубоя (тогава правилникът не позволява смени), не допуска гол и нашите бият с 1:0.
За рефлекса му също се носят легенди. Не е легенда обаче случаят с французина Грийе. В решителна световна квалификация в София за финалите в Чили през 1962 г. играчът на „петлите" вече вижда топката в мрежата след негов удар отблизо, но Найденов по изумителен начин изважда шута. Огорченият нападател се затичва и стиска ръката на вратаря...
В средата на 60-те доморасли специалисти обявяват Найденов за стар, въпреки че е в златна за вратар възраст. „Пенсионират" го без време от ЦСКА и се връща в „Спартак". Повикът за подмладяване на националния обаче среща твърдия отпор на един от най-големите наставници на своето време - Рудолф Витлачил. Мъдрият чех устоява дори на партийния натиск и залага на Жоро в баража за класиране на световно срещу Белгия на 29 септември 1965 г. във Флоренция. Месеци по-рано, с друг „подмладен" състав, падаме от „червените дяволи" с 0:5, а изтупаните от нафталина „старци" Найденов, Ларгов и Иван Колев повеждат тима към победата с 2:1. После играе на второ първенство на планетата срещу Пеле, Гаринча и Еузебио. И умира точно в деня, в който откриват следващия шампионат - в Мексико през 1970 г.
За да си голям вратар, акробатичните изпълнения и безстрашието пред противниковите бутони не са достатъчни. Найденов бе новатор в българския футбол, прочут с намесите си далеч пред голлинията, при излизанията си извън наказателното поле. Хорската злоба не пожали и него - избуяваше при всеки гол, който допускаше след далечни удари. Дребни душици от трибуните дори брояха грешките, напомняйки за незрящите му родители.
„Горе, горе", не се уморяваше да подканя защитниците пред себе си Найденов да скачат за високите топки пред вратата му. Всъщност каква по-добра метафора за една бляскава кариера - Жоро остана завинаги Горе, където никога не стигнаха запалянковците, облечени в партийна власт...
"Труд"
