Тони Тасев - "орлето", което атакува най-безопасно

„За Тони Тасев всеки казва, че е обещаващ футболист, млад талант. Но като погледнеш, виждаш, че 40 мача няма гол, няма асистенция. За мен Тони Тасев е един бърз местен футболист, който има качества и трябва да ги развива. Но да кажа, че е футбо­лен талант, значи да ви заблудя. Ако беше толкова голям фут­болен талант, колко­то го смятат някои, досега щяха да го вземат от Пирин".

Това са думи на старши-треньора на Пирин Стефан Генов, изречени в навечери­ето на гостуването на неговия отбор срещу Нефтохимик в Бургас. Хванахме се за тях за да прове­рим до каква степен те отговарят на исти­ната. Някои факти от неговото изказване много лесно могат да се потвърдят. Безспорно е, че Тони Та­сев вече година и по­ловина не може да вкара гол за Пирин. За този период той изигра със зелената фланелка 38 шампионатни мача, плюс още един анулиран срещу Литекс. Така че за най-съществе­ното Генов е прав. Не е нормално да имаш реномето на млад, перспективен играч, талант, да си крило и да не си вкарал гол година и по­ловина. Разгледахме представянето на Пирин в елита за последните 25 годи­ни и видяхме, че за този период няма атакуващ играч, кой­то да е бил толкова дълго време ялов пред вратата на съ­перника. За този чет­върт век имаше фут­болисти, като Коста­дин Трендафилов, който не се разписа дори в 109 последо­вателни двубоя в елита. Но той беше защитник. Пак в отб­раната играха други местни легенди - Стойне Илиев и Сте­фан Гошев, които не вкарваха доста мачо­ве. Съотборникът на Тасев в Пирин - Ан­тон Костадинов, в момента се намира в още по-дълга серия без гол - 58 срещи. Неговите задачи оба­че почти изцяло са в дефанзивен план. Така единственият ата­куващ футболист, присъстващ в черния списък с най-яловите сред „орлетата" за последния четвърт век, освен Тони Та­сев, е настоящият директор в ЦСКА-София Стойчо Стои­лов. Бившият играч на „червените" и Ли­текс не стигна до по­падението също в 38 мача, но все пак е играл 13 минути по-малко.

Може би и шансът има роля за неговите неуспехи пред гола, защото понякога е важно как ще ти тръгне. В първите кръгове на миналия сезон той изпусна няколко златни възможности да открие смет­ката си. Включител­но и на „Герена" в онзи мач през август 2015 г., който завър­ши 0:0. Тогава в самия край на срещата излезе сам срещу Йоргачевич, но вмес­то да донесе истори­ческа победа за отбора си, прати топката в трибуните. Може би ако при тази или някоя от останалите добри ситуации в първите си мачове бе реализирал, с друго самочувствие може­ше вече да се е раз­вил повече. Качествата обаче ги има и го доказа в мача на младежите срещу Ру­мъния, когато вкара гол. Така се оказа, че за национален отбор той се разписа по-бързо, отколкото за клубния.

Здраво Гюров, "Меридиан мач"