ЦСКА повтаря стари грешки

Основните фактори, които дове­доха до загубата на ЦСКА от Лудогорец, са три, като всички те са еднакво важни и заслужават по­добаващо внимание. Става въпрос, първо, за съдийство­то, второ, за слабата игра при статичните положения и трето, за неумението пред гола. Последните два елемента попречиха на от­бора и в дербито с Левски.

Като цяло ЦСКА се пред­стави добре - беше бойно на­строен, имаше живец и на­строение и на моменти мач­каше съперника. Думите на Чорбаджийски и Десподов преди срещата станаха факт - ЦСКА се сби на тере­на. Играчите дадоха това, което можаха.

Лудогорец на практика не създаде чисти ситуации. Ос­вен това вторият гол бе от категорична засада, а за пър­вия може доста да се спори дали също нямаше такава. Ако грешките на тъчрефера Веселин Мишев са неволни, това означава, че е слаб съдия и че трябва да се насочи към друго поприще. А ако е нате­жал страничен фактор - Ми­шев си знае...

По-чистите възможности бяха за ЦСКА и отборът трябва да съжалява, защото можеше да победи. Бих опри­личил представянето му на това на националите срещу Холандия (2:0). С много воля, желание и битка успя да неу­трализира силните техниче­ски качества на съперника.

Но ЦСКА продължава да допуска едни и същи грешки за кой ли път. При първия гол беше направен гаф като този при победното попаде­ние на Левски. Не може в центъра на отбраната да оставиш двама свободни играчи на съперника. Ста­тичните положения са голя­ма слабост на ЦСКА през це­лия сезон. Необяснимо е защо няма никакво подобрение в този елемент. Бодуров каза след мача - защитаваме се зоново при центрирания от фаулове. Окей, ама като не можеш да се браниш зоново, като не си обучен добре, не го прави. Най-добре при та­кива ситуации е да се пазят персонално двама-трима по-опасни играчи на съперника. В ЦСКА знаят, че Моци се включва при центриранията и е много опасен - нека да го по­крият. Но не - зонова защи­та, та зонова. И какво стана - 4-5 души от ЦСКА не помръднаха, а само стояха и гледаха. Оставиха Моци на­пълно сам.

И при втория гол пак се до­пусна груба грешка в защита. Добре, има засада. Добре, централните бранители са се изтеглили напред. Но защо крайните са зад тях?! Ако имаше някакво съмнение дали е засада, то беше заради бековете. Това си е неписано правило във футбола - кога­то теглиш, последен остава някой от централните за­щитници, а не крайните. За капак играчите решиха, че е засада, и спряха да играят. Не става така. Не може едни и същи грешки да правиш и да очакваш да се развиваш. Не­допустимо е да даваш такъв аванс на обигран отбор като Лудогорец. Равносилно е на самоубийство. Сработен тим такива грешки ги наказ­ва с лекота и точно това ви­дяхме в събота.

Като цяло ЦСКА действа­ше като сработен отбор. Искаше да се сбие и го направи. В no-голяма част от двубоя бе по-добрият състав на те­рена. Водеше играта, създаде не малко ситуации. Докато Лудогорец си играеше спокой­но, има огромен аванс, за ни- къде не бърза. Възползва се от грешките на съперника и съ­дийското рамо.

Пропуските на ЦСКА пред гола до голяма степен се дъл­жат на два фактора - прена­виване и неумение при за­вършващия удар. Има и друго - конкретно Каранга, който направи най-фрапиращите пропуски, току-що се върна от контузия, а и още се впис­ва към отбора. Към него специално трябва да се прояви повече търпение.

ЦСКА трябва да подобри рязко ефективността си в предни позиции и да изчисти неточностите си в защита, най-вече при центрираните топки. Ако искаш да спече­лиш срещу Лудогорец, трябва да си вкараш положенията, иначе няма как да стане.

Прави впечатление, че ЦСКА завършва редовния се­зон като отбора с най-малко допуснати голове. Но това е силно подвеждащо, защото инкасира по два гола в три от четирите си дербита - 1:2 от Левски и 0:2 и 1:2 от Лудогорец, което са 9 загубе­ни точки. Големият отбор се вижда срещу другите големи. А ЦСКА далеч не беше убеди­телен в тези мачове.

Това, че не е допуснал гол срещу Монтана, мен изобщо не ме топли. Аз гледам съпер­ниците, при които има някак­ъв футбол, като Левски, Лудо­горец и Локо Пловдив. Други­те няма какво да ги броим.

Също така вкараните голо­ве са много под стандартите на ЦСКА. Аз като бях в отбо­ра, по това време на година­та вече имахме по 60 реализи­рани попадения. А ЦСКА сега едва вкарва на Монтана у дома и прави равен срещу Верея на "Армията".

И още една съпоставка с миналото - по мое време изис­кванията към нас бяха да на­правим от 10 мача поне 7 сил­ни, два на средно ниво и в един можеше да си слаб по из­ключение. А сега е тъкмо об­ратното.

Аспарух Никодимов за „Тема спорт”