Сър Алекс, един от най-обичаните хора за феновете на Манчестър Юнайтед и ценителите по цял свят направи 50 години в професионалния футбол на 15 ноември 2008 година. Каквото и да изпишем за него ще бъде малко, защото той е митична фигура, която рядко се среща в днешно време.
Един от най-великите мениджъри на Острова, безспорно и един от най-известните шотландци. Трофеите и славата, която е спечелил са съизмерими само с броя на дъвките, които е издъвкал по време на мачовете на Юнайтед. Нетрадиционните му методи за ръководене на отбора се превръщат в запазената му марка, която извежда отбора до успехите, които постигна. Най- известният от тях е т.нар. „сешоар”. Наричат го така, защото когато е ядосан Фъргюсън така крещи в лицата на футболистите, че косата им отива назад, сякаш ползват уреда за коса. Колкото и страшен да изглежда за футболистите, той е любимец на публиката. След странен трансфер те винаги се успокояват с фразата „Сър Алекс знае най-добре” и почти винаги става така.
Един от най-великите мениджъри на Острова, безспорно и един от най-известните шотландци. Трофеите и славата, която е спечелил са съизмерими само с броя на дъвките, които е издъвкал по време на мачовете на Юнайтед. Нетрадиционните му методи за ръководене на отбора се превръщат в запазената му марка, която извежда отбора до успехите, които постигна. Най- известният от тях е т.нар. „сешоар”. Наричат го така, защото когато е ядосан Фъргюсън така крещи в лицата на футболистите, че косата им отива назад, сякаш ползват уреда за коса. Колкото и страшен да изглежда за футболистите, той е любимец на публиката. След странен трансфер те винаги се успокояват с фразата „Сър Алекс знае най-добре” и почти винаги става така.
На 15-и ноември 1958-а невръстният, едва 16 годишен младеж Алекс Фъргюсън записва първия си мач в професионалния футбол за Куинс Парк Рейнджърс. Мачът завършва със загуба от Странрар с 1:2, но Фърги вкарва единствения гол за своя отбор. След периода си в Куинс Парк, младият футболист отива в Сейнт Джонстън, после в Дънфърмлин, докато не пристига в Глазгоу Рейнджърс през 1967 година. Там той вкарва доста голове, но не успява да се наложи и е трансфериран във Фолкърк.
Мениджърската му кариера започва в Ийст Стърлингшир, но определено израстването му идва през 1978 година, когато поема Абърдийн. За 8 години начело на отбора, той печели три пъти първенството на Шотландия, оставяйки назад в класирането отбори като Селтик и Рейнджърс. През 1982 година побеждава Реал (Мадрид) на финала за КНК и така носи ценното отличие във витрината на клуба. Сър Боби Чарлтън по-късно споделя за този мач: "Той разби статуквото с Абърдийн. Помня как го наблюдавах, докато изведе клуба до победа над Реал (Мадрид) и бях убеден, че той е човекът, от който Юнайтед се нуждае".
За 10 мача Фъргюсън води и националния отбор на Шотландия, включващи и световното първенство в Мексико през 1986 година.
Същата година, ноември месец поема Манчестър Юнайтед, като заменя тогавашния мениджър Рой Аткинсън. Оказва се, че с основна заслуга за привличането му е Боби Чарлтън.
"Помня как като играч в неделя сутрин изпитвах превъзбуда от мача, в който трябваше да участвам вечерта. Той ми върна това усещане и като зрител."
"Той винаги взима брилянтни решения и отношението му към всеки играч и човек в клуба е уникално. Не крия, че е един от най-добрите ми приятели.", казва Чарлтън.
Престоя на Фъргюсън в отбора не започва много добре, след като в първите години не печели нищо. През 1990 той триумфира с Купата на Англия, следващият сезон вдига КНК, надделявайки във финала над Барселона с 2:1. Това е началото на „златния път”, в който печели 10 титли на Англия, 4 триумфа с Купата на Англия, два пъти става шампион на Европа, 7 трофея „Камюнити Шийлд”, 2 купи на Лигата, една КНК, една Суперкупа и Междуконтинентална купа. Определено най-силната му година е 1999-а, когато печели требъл, вземайки титлата във Висшата лига, Купата на Англия („ФА Къп”) и Шампионската лига.
Шотландецът винаги е бил като орел, който защитава малките си, т.е. своя тим. Трансферите, които е направил, винаги са помагали на клуба. Единствените футболисти, за които съжалява, че се е разделил са Дейвид Бекъм, Ники Бът и Фил Невил, донесли едни от най-големите успехи, но напуснали „Олд Трафорд” по различни причини.
„Раздялата с някои футболисти беше трудна, но на първо място винаги е отборът. Не мога да кажа, че трудно съм се разделил с ван Нистелрой и Хайнце, но с Бекъм, Бът и Невил - да”, заявява Фъргюсън в едно от интервютата си.
Респектът към Фъргюсън е огромен. Бивши футболисти на клуба споделят, че когато хората се разминава с него по коридорите на стадиона, навеждат глава. Това е достатъчно, за да разберем колко велик мениджър е той.
Удостоен с е рицарска титла от Кралица Елизабет II, за спечелването на историческия требъл през 1999 година.
Това е 50 годишният път на Алекс Фъргюсън в света на футбoла, започнал в калните втородивизионни стадиони на Шотландия и продължаващ днес в светлината на прожекторите. Самият мениджър не е казал кога ще се пенсионира, след 22 години начело на един от най-великите клубове в света. Когато и да стане това, той си е осигурил легендарния статус и е спечелил обичта на феновете. Можем само да се радваме, че сме съвременници с такъв велик гений на футболната стратегия, какъвто е той. Ако трябва да си припомним времената на великия Ахил, най-важното нещо е било имената им да се помнят завинаги. Съдбата е щедра към смелите и Фъргюсън е доказателство това. Кален в многобройните футболни „войни”, неговото име ще остане безсмъртно и историите за него ще започват със „Сър Алекс, един велик мениджър …”.
