1. Novsport
  2. Коментар
  3. За спортна и здрава нация

За спортна и здрава нация

Насоки за подобряване модела за организация и управление на спорта у нас

За спортна и здрава нация

 

Поредното незадоволително представяне на България на Летните  олимпийски игри в Лондон, с основание стана арена на сериозини обществени дебати. Подобна бе ситуацията и след предходната олимпиада в Пекин.

Принципно правило е, че високи и трайни  резултати се постигат когато има ефективна организация и управление на съответните процеси. С прилаганата сега у нас  организация на спорта, дори и  да се удвоят целевите средства на държавата, действията на негативните тендениции трудно ще бъдат спряни, а да се направи обрат е почти невъзможно.  Защо ? Защото, както сподели в едно интервю по Програма “Хоризонт” Христо Меранзов –  “модела на спопрта  е сбъркан”. А както е известно всеки модел има структура и функции на неговите елементи. Следователно причините  за незадоволителните спортни резултати следва да се търсят в обхвата на  системата спорт.

В  условията на преход  от диктатура към демокрация у нас се извърши икономическа децентрализация, при която  делът на частната собственост на средствата за производство непрекъснато нараства, с което се създадоха условия за предприемачество. На тази основа се създаде нова икономическа среда, пораждаща конкуренция между производителите и стремеж за предлагане на  обществено необходим продукт с по-високо качестово. Или, при тези процеси на раздържавяване,  се създадоха условия за разгръщане на самодейното начало, на самоинициатива и на по-висока самоорганизираност на различните икономически общности. Последните от подчинено състояние на държавата придобиха статут на “партноьр”. Парадоксално е, че в системата спорт бе проведена  политика на силен държавен централизъм, като почти напълно се ликвидира  обществения партньор в организацията и управлението на системата  на всички нива и разрези – в селата, кварталите, общините, областите  и на национално ниво, и по вертикала - по видове спорт и чрез различни ведомствени структури. Разруши се единодействието на обществените специализирани и териториални спортни структури. След тази ликвидация се отвори  голяма пробойна в изгражданата с години спортна пирамида. Създадената система за разширено възпроизводство на спорта зацикли, инерционните сили постепенно затихнаха и за това разочерованията стават все по-голями.

Едновременно с всичко изложено до тук, системата спорт се комерсиализира, състояние което силно повлия и видоизмени целите, както на организаторите и спонсорите, така и на спортистите. Това състояние още повече обезличи значимостта на социалната функция на спорта, която и в предишните организационни  условия не бе на обществено необходимото ниво.

През изминалите двадесет години не можа да се създаде и адекватна държавна структура  за управление на спорта, доказателство за което е постоянната смяна на статута и функциите  на ведомството /комитет, министерство, агенция, министерство/. В резултат на това политическо лутане се стигна и до поредния парадокс – Министерство на физическото възпитание и спорта / МФВС/ да бъде държавния орган провеждащ политика на физическото възпитание на нацията, когато ведомството няма организационни структури най-напред в учебните заведения, няма линейни и функционални връзки и зависимости с обекта на въздействие. Всеизвестно е, че възпитателния процес /изграждане на навици и режими/ се осъществява там където са децата и юношите – в семействата, в детските ясли и градини, в учебните заведения, в самодейните спортни общности. Може би поради това политиците прибавиха и “младежта” към М-во на образованието. Парадокси ! Тук следва да се допълни, че физическото възпитание е идеологически фундамент за създаване и поддържане на една спортна и здрава нация, за изграждането на който политиците носят отговорност пред обществото.

И все в тази насока, все по-актуален става проблема за физическата културана подрастващите, тъй като силно комерсиализираните “антипроцеси” у нас и в  света, непрекъснато я обезличават като духовна ценност. Крайно време е вече в урочната работа на учебните заведения, в часовете по т.н. физкултура, да се преподава теория и да се полага съответен изпит. Когато нашите предци някога са осъзнали голямата значимост на телесното възпитаниете безспорно са оценили голямата му значимост за здравето на хората, без да са мислили за олимпиади. Съвременните познания в това направление са достатъчно основание за да се разшири обхвата на понятието – телесно възпитание. Обществена необходимост е, да се  усъвършенства образователната   система, като нейна задача стане всеки учащ  да усвоява знания за водене на  здравословен начин на живот – респективно на рационален двигателен режим и адекватна на него и възрастта – рационална структура на хранене.  Когато младите индивиди осмислят, “защо всички лекарства взети заедно не могат да заменят физическото движение, а движението може да замени всяко лекарство”, тогава ще се промени манталитета и поведението на индивидите. По този начин се активира диалектическата връзка и зависимост между “физическа култура и физическо възпитание” които повишават интереса към спорта и неговото утвърждаване като незаменим елемент  на здравословния и природосъобразен начин на живот.

В случаите когато присъщите на едно общество грижи и функции не се “адресират” правилно, то и организацията и координацията  на съответните дейности се усложнява, а  заделените кадрови, материални и финансови ресурси се разходват нерационално или се отклоняват. Сега целевите средства на държавата за развитието на спорта са централизирани. Дори и средствата,отчислявани от постъпленията в Българския спортен тотализатор, също са централизирани, докато преди общинските обществени  спортни структури получаваха 10 - 12 % отчисления. Разпределяните целеви средства за спорта по клубове в страната чрез Българските спортни федерации  е субективно и  нерационално. Без обществен координатор и без достатъчно средства, спортна стратегия в общините сега не може да се прави  и реализира.

Всеизвестно е, че няма друга човешка дейност, в която да се използва толкова безвъзмезден труд, както при организирането  на отделни спортни мероприятия, или системни дейности. Този обществен ресурс е доказал  високиия си ефект в развитието на спорта, осбено  в по-малките населени места. Обезцени се смисъла, ролята и значението на доброволчеството, което се извършваше от бившите спортни деятели – организатори, треньори, съдии и т.н., които бяха вградени в териториалните спортни  структури /секции, комисии, центрове за спортно майсторство, дружества и т.н./ 

Друг съществен белег на объркания модел на спорта е свързан с  методологията на определяне, дезагрегиране и диференциране на целите. Сега линейните зависимости протичат последователно: министерство – федерации – клубове. БОК е твърде изолиран и неактивен, а на национално равнище липсва равноправен  обществен партньор на  МФВС, който да координира самодейностите на БСФ и да защитава техните интереси. Синдикатите отдавна абдекираха от спорта сред трудозаетите.

Причините за тоталния срив на системата спорт са много. Сега в дневния ред на нашето общество стои актуалния проблем – как да се  промени политиката в спорта?

На този етап би било добре някоя политически независима медия да се наеме и обобщи общественото мнение, като за целта: привлече работен колектив на доброволни начела, който да състави проект на концепция /доктрина/, която отново да се публикува и след нейното общо обсъждане, да се внесе в Нородното събрание; след това да се подготви нов зкон за спорта,  чрез който да се създадат условия за по-нататъшното повишаване на физическата дееспособност на нацията.

С концепцията и закона трябва:
- да се утвърди стратегическата цел за изграждане на една спортна и здрава нация, и съобразно целта да се разпределят функциите по конкретни изпълнители;
- да се определят приоритетните дейности на изградените  на тероториален и спортен признак спортни структури;
- да се създадат адекватни условия за издигане  ролята и  значението на общественото начало, на доброволческия и безвъзмезден труд на всички равнища на управление на спорта.

Изходното начало за решаването на целия комплекс от проблеми е ясното разграничаване на функциите и отговорностите между държавните и обществени органи и организации. Опита на напредналите страни показва, че най-успешен е модела, при който държавните и общински органи създават условия за физически занимания и спорт, а обществените и самодейни структури организиратспецифичните за тях дейности.

Заедно с водената сега  дискусия по допуснатите неуредици, е целесъобразно на широка основа да се дискутира проблема с определяне на главната цел, тъй като на нея  са подчинени дейностите, определят и се  разпределят ресурсите, и накрая се уточняват крайните резултати.

Неоспоримо е, че желанието на всеки спортуващ, аматьор или професионалист, на всеки отбор, федерация или съюз, и на всяка нация, е да получи признание на победител. Именно това желание стои в основата на индивидуалните, колективни и национални програми, чийто главна цел е завоюване или запазване на пристижно място. Постигнатия престиж повишава националното, отборно и индивидуално самочувствие, както на участващите, така и на спонсорите и симпатизантите. Полученият спортен авторитет на една страна сплотява и обединява нацията. За това именно политическите  лидери са заинтересовани от постигането на все  по-високи международни спортни резултати.   Когато именно  спортния престиж стане главна цел на една национална програма, тогава:

- съобразно нея се изграждат линейните връзки и зависимости – държавно управление, федерациии, професионални спортни клубове и спортни училища;

- обема на средствата се насочва с предимство за  международни спортни състезания;

- управленските и професионални кадри се създава стремеж да се реализират там, където се добива международен престиж;

-  обществения интерес към количеството и качеството на подготвителните ешелони на представителния спорт постепенно намалява, а низовите структури, особено на клубовете по индивидуални спортове, започват да агонизират, защото кадрите /щатни и доброволни/ нямат обществено признание, нямат адекватни материални и морални стимули. За това сега т.н. пирамиди на спортния контингент при някои спортове се превърнаха в “цилиндри”, а при други  - конуса е обърнат, тъй като съществуват фиктивни клубове. Изворите за откриване и привличане на таланти непрекъснато пресъхват;

-  тотално се нарушава  логиката на целевите програми, при които целите и крайните резултати имат еднакви измерения - медали. А това смесване от методологическа и управленска гледна точка е пагубно. Убедителен е примера в икономиката, когато даден стопански субект си постави за цел печалба, а не произвеждане  на обществено необходим продукт, то винаги при нея възникват конфликти, кризи или фалити. Така е сега  и със системата спорт, при която крайния резултат  -  медалите, са поставени  като самоцел. За това и навлизаме  в дълбока криза. И тя няма да спре ако не се извърши ревизиране на главната национална цел.

Осмислянето на логиката, че “парите”, респективно “спортния престиж”, в разширената схема за възпроизводство на човешкия ресурс, че не трябва да бъдат самоцел, а следствие, т.е. -  краен резултат, възниква проблема – каква да бъде главната цел ?

Научнообоснованото определяне на целта, нейното всеобщо дискутиране и постигане на обществен консенсус, са първите стъпки за излизане от клризата.  Практиките на някои страни, като Япония, Холандия и др. дават достатъчно основание да се ревизира смисъла и  съдържанието на всяка фаза от  схемата:
цел   -   дейности    -   ресурси    -   резултати

Изискването към една такава много амбициозна и общесвено зтначима цел е, тя да бъде общоприета от всички демографски, социални, политически и различни международни органи и организазции, и най-важното -  главната цел трябва да бъде непреходна, т.е. безкрайна. Подчинявайки обществото на една такава цел, ще бъде доказателство, че се осмисля схващането, че човешките възможности са неограничени. Когато една общоприета цел е непреходна, означава че тя е жизнено важна, и че може да се превърне в манталитет на индивидуално, колективно и национално мислене. За  дискутиране  предлагаме  следната програмна цел :

България да достигне и поддържа върхови постижения на спортна и здрава нация, като в състава на социално зрялото население ежегодно се вливат поколения с необходимата физическа култура и физическо възпитание.

От тази цел произтича необходимостта обществото ни да постави ударението за системно  въздействие върху  децата, юношите и младежите, тъй като те след тяхното съзряване, ще продължат и ускорят процеса на усъвършенстване и ефективизиране на обсъжданите дейности.

След приемането на главната цел, следва изграждането на т.н. дърво на целите.
На първо място, главната цел  следва да се редуцира по органи и организации на национално ниво, като към държавните структури се адресира изпълнението на специфичните за тях цели и функции, примерно:

- целта на академиите и институтите е да разработват и периодично усъвършенстват, специализирана литература за научнообосновано хранене и рационален двигателен режим, както и специализирани методики за учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност;

- спортната академия да изгражда система за периодично повишаване квалификацията на кадрите в учебните заведения, на треньори  и други кадри, обслужващи спорта;

-  М-во на здравеопазването да изгражда и поддържа система за контрол, анализ и оценка на физическата дееспособност на подрастващите, както  и на специализирания  спортен контигент;

-   М-во на образованието да  утвърждава система от методики, както и да подготвя кадри за теоретическо и практическо обучение на учащите се, да придобиват навици за водене на активен двигателен режим и на здравословен начин на живот. Да организира в учебните заведения система за функциониране на “Ученически клубове за спорт и здраве”       

-  М-то на спорта да изгражда, осъвременява и поддържа: материална база за подготовка на националните отбори и за провеждане на национални и международни  спортни прояви; научното обслужване по отделни направления; системите на държавен контрол – медицински, за  допинг, финансов, на   различни стандарти,  издаване на  лицензи и т.н.

С цел възстановяване на общественото начало в управлението на системата спорт, целесъобразно е да се изгради и функционира “Национален координационен съвет за спорт и здраве”, който ще партнира на държавните органи, а чрез своите общински координационни съвети /Об.КС/ ще партнира на съответните общински органи и звена.  НКС има пленарен състав, който избира управителен съвет. В тези структури се включват по право представители на заангажираните държавни ведомства /адресанти на главната цел/ и чрез избор, представители на обществените структури – специализирани  и териториални, съгласно Устав на НКС. Управителния съвет изгражда оперативни органи /комисии/, в чийто състав се включват щатни и на обществени начала, специалисти.
УС на НКС:
-  подготвя и внася в НКС програма за поетапното реализиране на главната цел, съответно редуцирана и адресирана  по изпълнители, с балансирани разчети за обезпеченост с трудови и финансови ресурси, обвързани с конкретни крайни социални, спортни и икономически резултати;
- утвърждава международните и вътрешни спортни календари на всички органи и организации;
- обобщава и контролира планирането и разходването на целевите средства, както и отчислените такива от спортния тотализатор;
-  изгражда и поддържа национална информационна система за развитието на физическата култура и спорта в страната.

Българските спортни федерации: работят като обществени структури; осъществяват методическо ръководство, контрол и организация на съответните спортове; организират и отговарят за учебно-тренировъчната и спортно-състезателна дейност  на различните национални гарнитури /по пол и възраст/ и предлагат тяхното участие в международни състезания; оказват методическа помощ на Об.КС при изграждането и функционирането на клубовете по вид спорт; извършват системен подбор и селекция на спортисти за включване в състава на националните гарнитури; организират и контролират провеждането на вътрешния спортен календар; приемат и работят по изпълнението на   четиргодишни и годишни целеви програми, с разчети за конкретни дейности, ресурси и крайни резултати; взаимодействат с НКС на договорна основа “резултати срещу целеви средства”.

Общинските координацонни съвети, аналогично на НКС, имат пленарен състав, управителен съвет и специализирани комисии със щатни  и обществени специалисти. Имат статут на юридическо лице. Разработват и работят по изпълнението на  целеви  териториални програми, въз основа на които адресират конкретни цели и дейности на всички заангажирани общински структури. Общинската материална спортна база се поддържа от общината, а графиците за нейното използване се утвърждават от Об.КС, заедно със спортните календари. Съдействат на Българския спортен тотализатор, като се интегрират при провеждането на определени мероприятия. Имат бюджет със смесено финансиране – целеви средства, отчисления от спортния тотализатор и собствени средства. Извършват методическо ръководство на клубовете за “спорт и здраве” /КСЗ/ в училищата, селата, кварталите, и на тези изградени във ведомства и фирми. Подпомагат клубовете по видове спорт, като съдействат при изграждането на специализирани спортни школи /ССШ/ в учебните заведения. Организират и провеждат периодични курсове за повишаване квалификацията на кадрите.

Спортният клуб е първична структура в организационната схема на спорта. В развитите страни те биват два типа, така би следвало да бъдат  и у нас: СК по видове спорт /или обединени СК/, със статут на юридически лица; и Клубове за спорт и здраве, в които самодейното начало е база за тяхното изграждане и функциониране в учебните заведения, селата и кварталите, или по месторабота. Техните материални и финансови нужди се обезпечават чрез юридически структури, на чиято територия са изградени. Контрол при тяхното планиране и разходване извършва Об.КС.

СК по видове спорт съдействат и подпомагат КСЗ, извършват подбор и селекция на млади спортисти, обучават  съдии по спортове, методически ръководят изграждането и функционирането на спортни школи   /УСШ/.

Излишно е да се убеждава обществното ни, че спорта доставя незаменима радост и удоволствие на децата и юношите, когато практикуват любими игри и се състезават помежду си. За това и всяко здраво дете желае и пробва най-различни  спортни занимания, като се стреми да се усъвършенства. Именно този природен инстинкт и духовен заряд е използван много  умело в Япония, където всеки учащ /студент/  е приобщен в спортния клуб към учебното заведение, в който системно  се занимава с любими  спортни занимания. В организацията на спортните клубове са задължени да участват  кадри  от учебното заведение, а в ръководството на клуба и различните комисии вземат участие чрез избор и учащи. СК има общо събрание, ръководство, комисии и т.н., приема спортни календари, провежда тематични семинари за водене на активен спортен и здравословен начин на живот. По този начин децата се социализират, защото осъзнават какво означават права, отговорности, спортен и обществен морал, спортен и обществен режим и т.н. А своевременното осмисляне, че човек може да бъде обществено признат, когато спазва общоприети норми и правила  е едно огромно социално богатство. Не е случаен факта, че Япония е на първо място в света по средна продължителност на живота, без да има тази позиция по жизнен стандарт.

Винаги една идея има както съмишленици, така и опоненти. При така лансираната идея за започване на последователна дейност от долу на горе, опонентите най-напред поставят въпроса  - откъде пари ? Да, така е! Без финансов ресурс не може. За реализиране на главната цел обществото ни може да пристъпи още сега, с разполагаемите  материални, кадрови и финансови ресурси, като:

- държавата и общините дадат приоритет при доизграждане и осъвремевняване на материалната спортна база в учебните заведения и в кварталите;

- се направи задълбочено и критично  ревизиране на разходите за международни спортни състезания, и след това целевите средства се отпускат само при спазване на принципа за последователно израстване на съответния спорт – престижно класиране на национално, на бълканско, на европейско и накрая на световни турнири и първенства;

-  се обсъди възможността за намаляване на административните разходи, но да се увеличат треньорите и методистите. Освен това броя на федерациите е неоправдано голям. Не е обяснимо например защо Италия, която е с над  десет пъти по-вече население,  има два пъти по-малко спортни федерации. Обществено приемливо би било, те да се укропнят на принципа – еднородна основна материална база. Тук неправилно е схващането, че сега федерациите са напълно обществени структури, след като ползваните от тях основни фондове са предимно държавна собственост, а някои от тях са  почти на пълна държавна издръжка.

-  се издигне ролята и статута на обществения деятел и на доброволческия труд в спорта. В Япония се провеждат системни обучения на доброволци за придобиване на втора специалност за общофизическа или спортна подготовка на подрастващите, като за целта получават съответен диплом.  А за японица, придобиването на втора професия е особена гордост. Опонентите ще възразят – “Мечти!”

Проблемът за рационалното преразпределение и ефективно използване на ресурсите е многофакторно обусловен, но е решим. И тук проблемите следва да се решават последователно от долу на горе. Целесъобразно ще бъде, лица които доказват, че се грижат рацонално за своята физическа дсееспособност,  които дълги години не ползват т.н.болнични, да  бъдат морално и  материално стимулирани от  работодателите. В един от заводите на НЕК в Токио, на въпрос към зав.отдел: Човешки ресурси – колко са средногодишните отсъствия по болест? - отговора бе, "нямаме такива случаи". Но там всеки  в рамките на работния ден се занимава минимум по половин час с любим спорт или физически упражнения.Отделно изпълнява седмичен режим на отдих и спорт. Ръководството на корпурацията  добре е пресметнало, че един загубен работен ден, струва много скъпо, а лечението ? „ Мечти !“

И тъй като на нашето общество е необходим прототип на модел, независимо, че  опонентите възразяват – “стига с мечтите”, накрая отново един факт от Япония. Някъде след 1956 г. в Япония масово се възприема девиза “Всеки японец трябва да знае кое в неговата професия е най-доброто в света, но не само да го знае, но и да го прави, ако може и по-добре” Този девиз, превърнал се в стратегическа цел, в манталитет,   изведе  Япония по много икономически и социални показатели на челно място в света. Ето как една цел, която е приета от цялото общество, мобилизира усилията на един народ да върви към съвършенство, доказвайки че човешките възможности са неограничени. А нашата, българската дилема в случея,  може да се реши в последователността – ясна цел, адекватна организация, рационално разпределение и използване на ресурсите, системно нарастващи крайни резултати.
                                               
Кръстю Душков, читател на Novsport.com

 

 

 

 

Стоичков няма да прости на съдията, който ни закла срещу Италия

Мразя две неща в живота – крадците и лъжците, казва Камата пред "Франс футбол"

България отново застана зад Отбора си!

Илиан запали искрата само за 9 месеца

Георги Иванов удари по масата, разчиства съдийството

Президентът на БФС показа на цяла България, че може да действа решително в критични моменти

Изкуството на трансфера! Лудогорец знае как да купува и продава

Вижте подробности

Захари Сираков - смелото момче от Родопите

9 дни след краха срещу Карабах в Лудогорец нещата се нормализираха

И кой все пак ще поеме отговорност за скандала на "Лаута"

Как ще реагира БФС

Кой разрешава да има мачове в тъмницата на "Лаута"

Ето защо нямаше VAR линии при гола от засада на Локо (Пд)

Защо Левски мълча досега?

"Сините" шефове не взеха отношение по проблемите на българския футбол, а сега искат промяна

Стипич и ЦСКА - ловци на митове

Няма химия между треньора и играчите