Защо Словакия и Албания могат, а ние - не?

Ако човек иска да постигне не­що значимо в някоя сфера, то първото нещо е да се справи със своя вътрешен страх. Същото е и във фут­бола. Видите ли играчи, ко­ито винаги са недоволни, че не са стигнали, до идеала си или пък все се оправда­ват с нещо, повярвайте - всичко идва от страха им.

Смелостта е дефицит в нацио­налния ни отбор по футбол. Видя се, особено през първото полувреме на мача с Хърватска. Всъщ­ност виждало се е много пъти, ко­гато срещу нас излязат по-качест­вени отбори. А този на Хърватска със сигурност е по-качествен. „Шахматистите" са най-успешният тим в региона за последните бли­зо 20 години. Те имат по четири участия на европейски и световни финали. Записали са едно трето място и два четвъртфинала. Но какво от това! Всичко започва от 0:0 и ако измислиш правилната тактика и се раздадеш без оста­тък, може да очакваш добри ре­зултати.

Та да не би Испания да не бе в пъти по качествена от Словакия, а падна с 1:2 в Жилина. Да не би Албания да превъзхожда с нещо Португалия или пък Дания, но в същото време би първите с 1:0, и то в Лисабон, а вторите трябваше да чакат до 81-вата минута, за дадокопат 1:1.

Всъщност има нещо, с което малките понякога превъзхождат големите. И това е именно сме­лостта.

„Сърце, душа, за България!", скандираха 35 000 на Национал­ния стадион в петък. Но сърцето и душата си останаха по трибуните, докато на терена имаше единст­вено страх. Чак след почивката нашите си повярваха и показаха, че могат да бъдат равни с играчи на Реал (М), Барселона и Атлетико (М).

Скромността е хубаво качество но не е лошо на моменти Георги Миланов, Ивелин Попов и компания да показват и малко по-голямо самочувствие. Дори лека арогантност, ако щете. Стига им само да си припомнят по-често, че с наследници на велики поколения и велики български играчи. Един от тях им е треньор. И е време силният му характер да се пренесе от пейката на терена.

Георги ПЕХЛИВАНОВ, „Меридиан мач”