Спортист №1 на България за 2015 година Габриела Петрова след двумесечна пауза заради пандемията от коронавирус, състезателката ни в тройния скок поднови тренировки в Пловдив. Красивата лекоатлетка говори пред NOVA за предаването „Събуди се“.
„Изпитвам огромна любов към леката атлетика. Дори има дни, в които много се ядосва, защото нещо не се получава на тренировка. След това се прибирам вкъщи и на другия ден отново се обичаме. Това е една емоция, която до момента нищо друго не ме е накарало да я изпитам и не ми е доставяло такова удоволствие, както един хубав скок или една изпълнена цел и мечта“, заяви Петрова.
„Смятам, че много от мечтите ми са се реализирали. Имало е и такива, които не съм предполагала, че искам, но пък се е случило и съм си дала сметка, че е било важно така да се стекат нещата. Най-големите ми мечти са свързани с Олимпийските игри, като на всеки един спортист. Искам там да покажа най-доброто от себе си и да направя най-големият си скок. Имам ранкинг, който ми позволява участие на Игрите, но искам и стандарта, който е заложен от самия Олимпийски комитет – норматив 14,32 метра. Но въведоха една ранкинг система и ако си в първите 30 състезатели в света участваш. Аз съм в средата на класацията и за момента нямам притеснения за участието“, добави лекоатлетката.
„През 2013 година станах европейска шампионка до 23 години. Това е една преходна възраст на преминаването от девойки към жени. Важно е да успееш смело да влезнеш, за да имаш след това самочувствието да тръгнеш да се състезаваш с останалите на най-високото ниво. Не е имало момент, в който да кажа край. Колкото и трудно да е го отдавам на хората около мен, които никога не са ми давали да се отчайвам и да си мисля най-лошото. Хората, които са най-плътно зад гърба ми са майка ми, баща ми и треньорът ми. Тяхната вяра и подкрепа до ден днешен ме държат много нависоко. Също и приятелите ми от детството. Характерът ми е такъв, че не допускам много хора до себе си, но тези, които са около мен са ми достатъчно качествени“, заяви Петрова.
„От 2006 година тренирам с Атанас Атанасов. Започнах да уча при него и се сработихме. Много пъти преди скоковете съм се опитвала да запомня какво ми минава през главата, но не успявам. Когато тръгна да скачам до момента, когато се приземявам имам бели петна. Отдавам го на емоцията и адреналина, които те връхлитат. Знам какво си мисля преди да застана да правя опита – какво ми е казал треньора и какво трябва да направя“, заяви Спортист №1 за 2015 година.
„Първите седмици от изолацията ми беше по-тежко, докато се адаптирам към цялата ситуация и да свикна с това, че излизам от нормалния си ритъм на живот. Не мога да тренирам пълноценно и трябваше да преглътна факта, че няма да има Олимпийски игри. Вече се радвам, че имаме достъп до стадионите и малко по малко се връщаме към нормалния си начин на живот. Толкова много се наруши тренировъчния ни процес, че сега едва ли не започваме от нулата. Много труд полагаме, докато стигнем до дадено качество, което след това да използваме в скока. Липсата на тренировки много бързо се отразява върху формата. Много беше важен и психическият момент да опитам да мисля по-позитивно и да не се отчайвам до такава степен, че не искам да тренирам дори и вкъщи. Сега е важно плавно да навлезем в тренировъчния процес, за да избегнем риска от контузии след дълъг период без активност“, каза Петрова.
Габриела Петрова: Ще започнем от нулата, примирих се, че няма да има Олимпиада
Спортист номер 1 на България за 2015 година призна, че първите седмици от изолацията са били трудни
