Георги Димитров: Екскурзианти в спорта лапат 10 пъти повече

Големият треньор по лека атлетика Георги Димитров направи равносметка на състезателната 2011 г. В характерния си стил да казва нещата така, както ги мисли, той не спести критиките си към спортното министерство. Неговата топсъстезателка Ваня Стамболова бе избрана за атлет номер едно на България за 2011 г. Атлетката завърши сезона с 6-о място на 400 м с пр. на световното първенство, с 4-о място на 400 м на европейското в зала, с балкански титли в двете дисциплини, както и победи в тях плюс щафетата 4x400 м на европейското отборно първенство, втора дивизия. Ваня направи и национален рекорд на 400 м с пр. (53.68 сек), което я постави под номер 5 в световната ранглиста.

Как прекарахте празниците?

- С най-близките. Аз влязох в ролята на Дядо Коледа и раздавах пода­ръците, за да зарадвам моето внуче. Илюзията трябва да се поддържа, защото децата са бъде­щето на България.

Каква година изпра­щате?

- От професионална гледна точка Ваня се представи отлично, въп­реки че по обективни и субективни причини не реализира потенциала си. Звучи смешно, но три пъти я лови грип. Отива­ме в Унгария - унгарски грип, отиваме в Турция - турски, и т.н. Може би Ваня си въобрази, че без проблеми ще стане пър­ва на европейското в за­ла. Това 4-о място е хубав урок за нея. Другата грешка допуснах аз. В ме­тодиката не бъркам, но винаги съм бъркал в по­литиката на изявата на състезателя. Това е треньорската работа. Не може само да си спортен специалист, трябва да си още 100 други неща. Предоверих се на БФЛА. Те ни заложиха един капан, което си е тяхно право. Казаха, че на балканиа­дата в Сливен ще се да­ват много пари и че пре­ди това трябва да участ­ваш на вътрешното пър­венство и на Купа Евро­па. Ние тръгнахме по то­зи път. Ваня изнесе на гърба си българския от­бор на европейската ку­па с победи в три тежки дисциплини. Първия ден бяга в жега, втория - в проливен дъжд. На Бал­каниадата участва с грип в първия ден, а втория - в буря. Това я изстиска и изтощи. Така в подготов­ката за световното в следващите 20 дни полу­чи травма, която не мо­жа да отзвучи. На фина­ла Ваня бяга с травма. На осмо препятствие прасна и другия мускул и завър­ши, релаксирайки. В то­зи аспект не сме постиг­нали това, за което сме се готвили. Но от друга гледна точка - в най-страшната конкуренция тя не излиза от световния елит вече пета година.

Защо не дойдохте на церемонията "Спортист на годината"?

- Знаехме, че на 21 де­кември ще има премии от тотото, поне да си пла­тим телефоните за 2 ме­сеца. Но не очаквах, че в абсурдната българска действителност Ваня ще влезе в десетката на "Спортист на годината". Искрено бях изненадан, защото за първи път не сме организирали кампа­ния в подкрепа на Стамболова. На един човек не се обадих да кажа "Абе, виж нещо там". Журна­листите гласуваха спон­танно и това е може би най-честното класиране в десетката. За всички други спортисти имаше лоби, натиск, както си е било винаги. Ето защо смятам, че попадането й в десетката е голямо признание на Ваня от спортните журналисти.

Не сме бойкотирали церемонията. Не дойдохме, защото не бяхме планирали да бъдем в България. Карах­ме лагер в Турция. Бях го­тов да се приберем, но на 1 км от Измир ни спря повреда в колата. Пре­дупредих и се извиних, че няма да присъстваме. Но от федерацията никой не се е обадил на организа­торите.

От какви грешки ще се пазите през следваща­та година?

- Имал съм много грешки през годините. За съжаление не се уча от тях. Но аз ги считам не толкова за грешки, кол­кото за изпитание и въз­питание на състезателки­те. Те трябва да са бойци при всякакви условия. Уникалният модел на подготовка, който съм създавал 30 години, няма да променям. Проблемът е, че той не може да се провежда в България по­ради липсата на елемен­тарни условия за подго­товка за 400 м с препятствия. Сравнете новата програма на министерс­твото на спорта за олим­пийска подготовка с тази от предишни години, да­же с тези от времето на Весела Лечева. Оказва се, че нещата в олимпийска­та година са по-лоши, от­колкото в предолимпийската. Министерството е намалило финансирани­те дни за 2012 г. А чрез създадените нови нива на олимпийска подготовка екскурзианти ще лапат 10 пъти повече, отколко­то досега. Въпреки увере­нията на тоя министър, доктор ли е, доцент ли е, че ще спре парите за лапачите и ще ги даде на тия, от които ще търсим класиране. Получава се точно обратното. В дър­жавния олимпийски от­бор, който трябва да е най-висшето ниво в един четиригодишен цикъл, са вкарани всички, покрили олимпийски квоти. Вмес­то само тези, които са с възможности за финали и медали. А те са не пове­че от 10-15 състезатели във всички спортове. На- равно с тях пари получа­ват и екскурзиантите. Аз измислих тая дума и ня­ма да се откажа от нея. Създадена е и голяма гру­па спортисти от второ ни­во, които може би ще покрият нормативи и ще вземат олимпийски кво­ти. Те се финансират с 5 лева по-малко. Следват трето, четвърто ниво и т.н. Държавата дава мно­го повече за олимпиада­та. Но тия шест милиона лева, вместо да дадат на 15 души, които ще вземат медали или поне ще бъдат фина­листи, се разпределят на 500 души. Така се харчат пари и за хора, които изобщо няма да отидат на игрите в Лондон. А ут­ре ще плюем другите, че не са взели медали. Поне десет олимпийски спор­та нямат нито една кво­та. Това е срамно. За 3 г. поне 100 милиона лева са отишли за подготовка на тия 10 отбора. Докато аз с 28 хил. евро държавна помощ имам три квоти. Без проблем догодина мога да направя още три квоти.

- Тая година колкото даде държавата, толкова даде и федерацията от собствени приходи. Не че изцяло сме подсигурени. Задължения към нас имат и клубовете на мо­ите състезателки. Напри­мер "Дунав" (Рс) към Венелина Венева, "Черно море" към Ваня Стамбо­лова. Така тая година ще съм дал само 30 хил. лева от моя джоб. Това е най-добрата ни година от всички в това отношение.

Къде ще се готви ва­шата група тази зима?

- Още на 4 януари за­минаваме там, където има кръгла писта, топла зала и така три месеца. След това може да оти­дем в Африка, където се оказа, че е по-евтино от България, че има по-доб­ри условия. Там не ядат вече хора.

Има ли нови лица във вашата група? Ще ни изненадате ли с нови елитни атлети?

- Винаги съм тренирал много групи атлети. Много състезатели са ис­кали да ги готвя, но при съществуващите условия съм отказвал. Махнах бусовете, с които возех цялата група. Казах "колко­то места има в колата ми, толкова и състезатели", защото нямам друга въз­можност. Сега са три със­тезателки. Теодора Ко­ларова тренира само в България. Миналата го­дина изцяло й финанси­рах подготовката, но ня­мам повече пари за нея. Въпреки че е покрила норматив за олимпиада­та. А има нови лица. То­ва са десетки деца, които тренират с Ваня по време на лагерите в страната. Предприех тази страте­гия от морален дълг. То­ва е капка в морето, но все пак не нещо. В Тур­ция например от години целият стадион се учи от нас. Но ми прави впечатление, че това правител­ство вместо да поправи грешките на предишни­те, не реши основния и единствен проблем на спорта - да отвори систе­мата за лични треньори. В България няма нито един личен треньор на държавна заплата. Не съ­ществува такова нещо и то пречи да има спорт в страната ни. Все едно е да построиш хубаво учи­лище и да не назначиш учители. Чакаме децата от улицата да дойдат в стадионите и залите. Но какво от това! Какво ще правят там, щом   няма треньори, ще  пушат ли? Ако то­зи въпрос не се реши до 5 години, България е изправена пред чудовищен геноцид. Вече имаме болно поколение, което се възпроиз­вежда, започва да създава деца. Ние сме единствената държава в света, която се мисли за цивилизована, а не съществува спорт за деца и юноши. Африканците са по-добре, защото там децата поне работят и полагат физичес­ки усилия. Без фи­зическото нато­варване българс­ката нация ще из­чезне. Единствените, ко­ито могат да я спасят, са треньорите. Но никой не желае да мисли за това. Довчерашни треньори, които плюеха по цялата система, сега ни управля­ват и не желаят да вклю­чат професията личен треньор за държавно фи­нансиране. А в същото време се плаща на стоти­ци чиновници и админис­тратори в спорта. Нито един треньор не е на зап­лата.

След унищожаването на БСФС през 1993 г. и аз съм получавал запла­та, но от "Левски". Но ко­гато клубовете останаха без пари, се отказаха от треньорите. Те си отмъс­тиха на България, като отидоха в чужбина или се захванаха с друга ра­бота.