1. Novsport
  2. Лека атлетика
  3. Стефка Костадинова: За някои Лондон беше като екскурзия

Стефка Костадинова: За някои Лондон беше като екскурзия

"Искам българка да подобри рекорда ми, той си е наш, български", каза легендарната скачачка

Стефка Костадинова: За някои Лондон беше като екскурзия
Председателят на БОК Стефка Костадинова стана един от пър­вите 24 легендарни спортисти, които бяха приети в Залата на славата на леката атлетика в Барселона. Световната рекордьорка на висок скок коментира пред bTV Екшън тази тема, как­то и някои от наболелите проблеми в родния спорт...
 
 
Отмина ли еуфорията от тази велика вечер?
- Аз съм много щастли­ва, че бях избрана измежду тези 24 световни имена в леката атлетика, защо­то за да си между тях, трябва да имаш поне ед­на олимпийска титла, поне две световни тит­ли и поне един световен рекорд. Беше събран кай­макът, беше като в Холи­вуд. Адски много фенове чакаха за автографи и аз лично се учудих, защото имаше мои фенове, дошли от Финландия, Герма­ния, имаше руснаци, с мои снимки от олим­пийските игри в Атланта, от световния ми ре­корд. Получавала съм дос­та награди, но тази е много специална, защото ми я дава моят спорт. Ко­гато ми казаха името, аз веднага скочих, нали скачам цял живот. Пътят, който изминах до сцената, си върнах лентата назад и се сетих за Много щастливи моменти, за лоши не съм.
 
Разбрахме, че дори самият Юсейн Болт се е наредил да се сни­ма с вас...
- Когато свърши церемонията, той дойде и взаимно си казахме "аз се възхищавам от теб". Той е уника­лен спортист, няма какво да гово­рим. Той е извънземен.
 
Как се задържа един рекорд 25 го­дини?
- Той е уникален, защото е поста­вен на световно първенство. Много рядко човек става световен шампи­он с рекорд. На такива състезания се бориш за златото и не мислиш за друго. Благодарение на това, че в България по онова време имах много голяма конкуренция, имаше много мо­мичета, които скачаха над 2 метра, имахме друга световна рекордьорка с 2,07м и това ми помогна благода­рение на качествата на моя екип да успея. Тази награда не е само моя. Ис­кам да благодаря на първия ми трень­ор, на Ники Петров, на тези момиче­та, с които съм скачала и които ми създадоха условия за голямо постиже­ние. Тази награда е на българската ле­ка атлетика и на цяла България.
 
Със сигурност имате много кон­такти, един ден те няма как да не помогнат за евентуално издигане на кандидатурата ви за член на МОК?
- Аз имах шанса, когато завърших моята спортна кариера през 1998 го­дина, да вляза в администрацията през 2000-ата. Тоест вече 12 години съм там и много по-лесно се разбирам със спортистите. Аз съм един мост между тях, тъй като кога­то видя един спортист, по очите му познавам какво иска. Щастлива съм, че те ми говорят на малко име, защото никога не съм се приемала несериозно или че съм някакъв началник. Аз съм една от тях.
 
Много хора казват, че в Рио ще имаме минимален брой cпopтucти... 
- Не е нужно да се сравнява новото поколение с нашето. Това са коренно различни поколения, расли в много различна среда. След 1992-а година спортът не беше приори­тет на държавата, забрави се. Това поколение, което в мо­мента взима медали, е останки от миналото. Бих казала, че са пос­ледните мохикани. Това е интернет поколение. Аз лично съм скачала и в много студена зала, без тonла вода. Ho тези деца, сега, аз съЩО съм майка на, 18-годишеH син, са, малкo ПО - разглезени. Разковни­чето е много просто.Спортна материална база, специалистите, които ни направиха №1, да бъдат в България. При смяната на системата много заминаха в чужбина и направиха съответната държа­ва водеща. Надявам се, че те ще се върнат в България.
 
Има ли напрежение между БОК и Министерството на спорта и ще си подадете ли ръка, за да работите заедно в името на бъдещето на спорта?
- Ние никога не сме си пускали ръцете. Скандалът беше много изкуствен. Със Свилен сме от една гилдия, от 25 години се познаваме, семейни приятели сме и скандал няма. Това събиране на някои от федерациите беше по повод стратегията на БОК за 2013-2020 година. Исках да чуя мнението на специалистите, треньорите, док­торите, защо не взехме злато. Това са хората, които са денонощно със спортистите. Аз бях в Лондон и ня­кои от моите колеги спортистите, имаха страхотен малшанс. Всички там бяха със законно самочувствие, всички 63-има бяха с покрити норма­тиви. За някои от тях обаче това, че покриха норматив, беше върхът и мислеха, че са си свършили работата. Лондон за някои беше като екскурзия. Искам да поздравя нашите герои -Станка Златева, Тервел, момичета­та на Илиана Раева, волейбола, тези, които се класираха в осмицата и те­зи, които имаха малшанс да са извън нея. Що се отнася до олимпийската подготовка, БОК няма как да я поеме. Трябва да се сменят много закони, ка­пацитетът на БОК е малък, само 10 човека сме. Министерството има кадри, отдел, дирекция. Нашата функция е представителна. Ние не можем да се занимаваме с парите от държавата. Издържаме се от парите на спонсори и на МОК. От 2005 годи­на, когато дойдохме на власт, има много повече спонсори. Програмата олимпийска солидарност дава шанс на много млади спортисти 2 години преди олимпийските игри да получа­ват по 500 долара на месец стипен­дия. Правят се лагери, действаме по програми за треньорите. Имаме си наши приоритети и работа. Между БОК и Министерство­то на спорта няма напре­жение и скандали. Дос­татъчно сме близки с Ней­ков, за да водим разговор на четири очи, да дискутираме, да спорим и да се ражда резултат.
 
За добро ли са според вас промените, които се случиха в борбата?
- Тази федерация се огла­вява от най-големия спортист и мой добър приятел Вальо Йорданов. Той e икона в борбата и най-добре чувства и знае проблемите. Свидетел съм в Лондон какво изживя. Не е случайно негово­то решение. Щом така са решили, значи е по-добре. Симеон Щерев е невероятен треньор. Станчето Златева много искам да се бори в Рио, тя е уникална. Понякога промяната е много добро, поня­кога не се получава. кНяма безгрешни хора. Аз самата първо отчитам грешката в себе си. Не изиск­вам нещо от хората, което не мога аз да свърша.