По принцип 3-5-2 от много отдавна е актуална схема във футбола. Имаше един период на затишие, но сега отново е на мода, особено когато един отбор трябва да обръща мача. В моя първи период в Левски отборът мачкаше с големи резултати точно с нея. Много ми беше смешно, че ме упрекваха, че тя била дефан-зивна. Хем играеш само с трима защитници, хем биеш с големи резултати, обаче въпреки това била дефанзивна.
Не съм наблюдавал последните мачове на Левски, но при всички положения е добре, че Елин Топузаков търси промяна. Моментът сега е много удобен - по време на подготовка и в спокойна обстановка да опитва различни варианти. Левски беше станал доста предвидим в последните години и робуваше на една и съща стандартна схема с две крила. Сега при 3-5-2 и 4-4-2 ще има елемент на изненада за противниците. Разбира се, за да се прибегне към такива промени, един отбор трябва да има нужните изпълнители. Сигурен съм, че Топузаков добре си е направил сметката и аз мисля, че ги има тези изпълнители. За двамата нападатели при такава формация според мен е важно те да не са еднотипни. Освен един типичен таран трябва да разполагаш с един по-гъвкав, по-подвижен, по-комбинативен. И Сукуна, и Аниете са по-различни от Баоатунде Адениджи, така че тук необходимите хора ги има. Краев също винаги е вариант. При халфова линия от петима души мисля, че мястото крайно вляво е идеалната позиция за Антон Огнянов. Той е интелигентен и тактически грамотен футболист и този пост би му паснал отлично. От другата страна много полезен би бил Прохазка -100% ангажиран в двете фази на играта футболист. Способен да отнема топката, а при атака бързо да измине разстоянието от центъра до противниковата врата. За ляв и десен външен вариант е и Нар, но поне според мен другите двама, които споменах, са по-доброто решение.
Що се отнася до тримата в отбрана не е добре всички да са централни защитници. На Веселин Минев би му било добре да е най-левият от тях. Позицията не му е чужда, а ще може и лесно да подсигурява левият халф-бек ако се е включил в атака. Въобще 3-5-2 може да свърши идеална работа, когато се играе срещу затворил се дълбоко в своята половина противник. Такива, каквито Левски често среща в българското първенство.
Като цяло това, което много пречеше на Левски в последните години и му създаваше проблеми, е нагласата, че заради името му, всички отбори ще се съобразяват с него, а не той с тях. Играчите наблягаха предимно на моментите, когато топката е в тях, а когато бе в противника, той беше оставян да играе. Това водеше до проблеми в; защитен план. Именно цялата ангажираност на отбора в двете фази на играта може да доведе до положителна промяна. Да се разбере, че когато топката се загуби, всичките 11 играчи| трябва да започнат да действат във фаза защита, докато притежанието й се върне обратно в тях. И всеки да е наясно, че трябва да разпределя усилията си 50:50 между нападението и защитата. 4-4-2 също хубава схема и добър вариант за Левски, но тя изисква огромна активност от страна на двамата крайни защитници.
Георги Василев за вестник "Меридиан мач"
