Опитваме се да разберем каква е ролята на Спас Русев в Левски от 22 февруари насам, но нещо удряме на камък. На тази дата той обяви, че приключва със сините. И точно това е последният му ден в Левски. Обаче оттогава насам той продължава да използва синия клуб като пощенска кутия, посредством която си комуникира с разни хора и институции - от обикновените фенове през дребните акционери, през ветераните, дo по-едpитe акционери. От време на време той се държи тотално несериозно спрямо институцията и идеята Левски - отлага и Извънредно общо събрание поради неясна за обществеността среща в Швейцария, по време на мач с ЦСКА кара ски някъде в Алпите и пуска някакви абстрактни и не дотам разбираеми коментарчета в социалните мрежи.
А само след няколко дни изведнъж организира среща с ветераните на Левски. И то, забележете, от 6 месеца едва онзи ден намерил време да се види с живите легенди на сините. Не се съмняваме, че на тази среща е обяснено на славните бивши футболисти, че запалянковците трябва да знаят своето място и то е на трибуните. Тоест Спас Русев изобщо не смята да се оттегля от управлението на клуба, но ни как не му е приятно да има будни фенове, които непрекъснато да го питат колко са дълговете и към кого, защо сменя името на стадиона, как ще се пълни дупката в бюджета. На същата дата - 22 февруари, господинът от Лондон обяви, че след направения одит ФК Левски е в практически фалит. Което обяснява непрекъснатите въпроси от страна на обществеността, която с основание очаква един слънчев ден сините да последват съдбата на червените.
Иначе няма лошо Спас Русев да продължава стари милиционерски номера в подхода си към всичко, което се случва на "Герена". Но нека каже какъв е той в момента, кога може да му се вярва и кога не. И да си признае, че не може да се махне от клуба, без да бъде помолен от тези, които са го помолили да се захване с Левски. Но в никакъв случай Русев не излъчва спокойствие, нито с действията си, нито с думите си.
Желю Станков, "Тема спорт"
